Какво чета и мраморно брауни с ягоди

Не мога да кажа, че имам повече време да чета в сегашната ситуация. Дори мога да кажа, че изпитвам хроничен недостиг на време за усъвършенстване, учене и познание, но не и когато открия книга, която ме грабва.

Имам няколко добри попадения благодарение на приятели и на Goodreads, където следя хора със сходни на моите възприятия и интереси.

“Синът на управителя на сиропиталището” на Адам Джонсън с награда “Пулицър” (2013):

Тази книга ме грабна и не ме остави, докато не я прочетох докрай. Действието се развива в Северна Корея и голяма част от случващото се е фикция, но безпощадността на диктатурата, манипулация на истината и на обществото е съвсем валидно. Книгата разказва за живота на Джун До, детето от сиропиталището, което не е сирак, но е попаднало там, заради баща си. След като гледах северно корейския филм “Мрежата” на фестивално кино, а после слушах Тед разговор на Hyeonseo Lee, която на 18 години успява да избяга от Северна Корея в Южна Корея, книгата ми се стори естествено надграждане на образа на страната. Комунизмът, който задушава индивидуалността и как всеки може да стане жертва на подменената реалност.

“Отивам си е възвратен глагол” – Тайе Селаси:

Стилът на писане на Тайе ми напомня на други писателки жени – Джумпа Лахири и Арундати Рой. Книгата стъпва върху емигрирането през 70-те години на стотици ганайци в Нигерия, в търсене на по-добър живот. Само десетилетие по-късно обаче политическото напрежение между Нигерия и Гана води до кървави конфликти. Нигерийците се настройват срещу емигрантите и навсякъде се чува скандирането „Гана, вън“, лозунг, който става символ на въпросния исторически период. Това е и името на книгата в другите държави, но понеже може да е неясно за българската публика, от издателство “Жанет-45” избират заглавието “Отивам си е възвратен глагол”. В интервю Тайе казва, че това е любимия превод на заглавие. Книгата на Тайе разказва за разделено семейство, а общото за всички герои е чувството за липса на дом.

“Подземната железница” – Колсън Уайтхед с награда “Пулицер” (2017):

Подземна железница през XIX век са наричали мрежата от скривалища и помагачи, по която робите в Америка бягали към свободните щати. В книгата си Колсън Уайтхед създава реална, но с елементи на фантастика, подземна железница, чиито релси водят в мрака. Между историческото и фантастичното, между миналото и настоящето, Колсън Уайтхед разказва за премеждията на робиня, бягаща от плантация в Южните щати, но това и разказ за страха, неравенството и жестокостта на този период от историята на Америка.

“Между рая и ада” и “Тъгата на ангелите” – Йон Калман Стефансон

Тези две книги са двете части на исландската трилогия от Стефансон (очаква се третата част да излезе скоро на български език). Истинско удоволствие e да се потопиш в суровия пейзаж на Исландия, в грубата на пръв поглед природа на хората по тези земи. Историята проследява живота на момче, което заедно със своя приятел Бард, се присъединява към екипажа на рибарска лодка. Този толкова искрен разказ на живота в Исландия направо те разтриса – рибари, които не умеят да плуват, пощальон, който прави преходи в безпощадни бури, в които шанса да оцелее е минимален, за да отнесе новини на обитателите в изолирани райони. Нямам търпение да прочета края на завладяващата история, в която едно момче открива себе си.

“Нека големият свят се върти” – Колън Маккан

Откъслечни истории, които в началото изглеждат свързани единствено от въжеиграч, който преминава между кулите близнаци. (Всъщност това е по истински случай, когато Филип Пети преминава на въже разстоянието между кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк през 1971 г. След това бива арестуван, но оправдан.) В края на книгата историите на тези отделни хора се преплитат и ти виждаш дълбоката свързаност на героите, които дори не се познават. Много вълнуваща, дълбоко и накрая ме остави с приятно чувство, че си е заслужавала прочитането.

В момента чета “Американа” на Чимаманда Адичи, която захаресвах, след като я гледах на конференция “Ted” и темата й “Опасността от единствената история”. След близо 4 години чакане е издадена от издателство “Жанет-45”.

Понеже не може само храна за ума, ви предлагам и храна за душата, а именно умопомрачително брауни, за което децата ме побъркаха, докато не го изядоха цялото.

Мраморно брауни с ягоди

Адаптирано от: Linda Lomelino’s cookbook

Продукти за какаовия блат:

225 гр масло
250 гр кафява или бяла захар (до 350 гр според това колко сладко искате да е)
85 гр бяло брашно
75 гр какао на прах (използвам Гайо)
4  яйца
1/4 чаена лъжица сол
1 чаена лъжица ванилова есенция

Начин на приготвяне:

1. Включете фурната на 175 °С и пригответе квадратна или кръгла тавичка. Поставете хартия за печене на дъното.
2. Разтопете маслото в малък съд.
3. Разбийте яйцата и захарта в купа за няколко минути. Добавете разтопеното масло и ванилията, и разбийте до получаване на гладка смес.
4. В друга купа смесете брашното, солта и какаото. Добавете сухите към мокрите съставки и разбийте, докато тестото се смеси напълно.
5. Изсипете в подготвената предварително форма. Разтелете и оставете настрана.

Продукти за белия блат:

226 гр крем сирене
50 гр кафява или бяла захар
32 гр брашно
1 яйце

10-12 ягоди или малини

Начин на приготвяне:

1. Разбийте всички продукти заедно.
2. С лъжица изсипете неравномерно бялата смес върху какаовата смес. Използвайте нож, за да разнесете и разбъркате двете смеси. Поставете нарязаните на две ягоди в сместа.
3. Печете за 45 минути или докато клечка излезе суха от сместа. Оставете да изстине и разрежете.

Share