Както си обещах миналата година, тази решихме да попътуваме още по на юг и да разгледаме някои от по-непознатите острови в Гърция. Парос заедно със Санторини, Наксос, Антипарос, Милос и още няколко образуват така наречените Циклади. В близост са популярните и пренаселени Миконос и Санторини. До Парос и Наксос се стига с ферибот от Пиреос, пристанището на Атина. Има два варианта да вземете чартърен полет до Миконос и после с ферибот да се прехвърлите на някои от близките острови или да пътувате с кола от България до Атина (9 часа), а оттам с ферибот (4 часа). Ние запазихме по една нощувка в гръцката столица, за да разделим пътя на две. Докато Скопелос е обагрен с буйна растителност, Парос e с пустинен пейзаж и тук там пожълтели дървета, но пък плажовете са пясъчни, а водата синьо-зелено бижу.
Денят, в който пристигаме на острова е и денят, в който остарявам с една година. Намислила съм да отпразнуваме повода в някой ресторант в града. Плановете с деца обикновено никога не са това, което си представяме. В. отказва на спи на обяд. Приготвяме се, за да излезем вечерта. Настава суматоха. В. е превъзбуден и обикаля неспирно стаята в изблик на интерес да опознае всяка лампа и копче. Полагам неимоверни усилия, за да го укротя и облека подобаващо за повода. Успявам някак да се гримирам и приготвя, докато той е вече пред вратата и огласява целия хотел, че е готов да излиза. И точно когато мисля, че рождения ми ден се е превърнал в кошмар Г. слиза от колата пред малък магазин и се връща с огромен букет цветя. Когато се обръщам назад, за да го покажа на В. виждам, че той е заспал дълбоко. Дотук с плановете за разходка из града и вечеря. Споглеждаме се и се връщаме в хотела. Оставяме го в стаята да спи блажено и се настаняваме на масите в ресторанта на хотела. Слънцето се е скрило. Въоръжени с бейбифон се наслаждаваме на тишината. Поръчваме си вкусна храна и само двамата констатираме, че може би така се получи по-добре. Подухва лек ветрец. Жужат пчели. Блаженство на квадрат. Носят ми огромна ваза за огромния букет и шоколадово суфле със свещичка. Поръчваме си бутилка вино и с чаша в ръка си пожелавам животът да спре за малко, за да му се насладя. Само за малко. Тук и сега.
Главният град, в който пристига ферибота – Парикия е с красиви варосани в бяло сгради, но истински скритото вдъхновение шепне в Noussa – вторият по-големина град. Уличките са тесни, изпъстрени с малки бутикови магазини и кафета. Вечер кафенетата се превръщат в барове пълни с всякакви хора излезли да се повеселят. Ресторантите са чисто удоволствие, освен традиционните гръцки таверни с печения октопод на скара, мусаката и гръцката салата. Тук има и няколко заведения, чиито собственици са чужденци решили да се заселят на острова. Храната е изкушаващо разнообразие и истинско удоволствие.
Хотелът St. Adrea Resort, в който сме отседнали е с безупречно обслужване и е в близост до Noussa. Сутрин закуската е обилна и засищаща. Винаги сме предпочитали по-активната почивка, затова и всеки ден поемаме към нов плаж – Golden Sainds, Kolymbithres, Santa Maria, Ampelas. Времето е хубаво, безоблачно, приканва за почивка. Губим се няколко пъти дали заради липсващи табели или скрит наш талант. Задминаваме туристи на мотори поели към някой плаж с развети от вятъра коси. Рано е и плажовете са почти празни. Това действа сънено и успокояващо. Правим замъци, дълбаем дупки, пием лимонада. Успявам да прочета 2 книги.
Юли е активния сезон тук на острова, но заради обезпокоителните новини относно кризата с банките е някак празно. Хората се оплакват, че в паниката си много хора са отменили резервациите си, въпреки че видимо притеснение няма нито в местните, нито в туристите. На повърхността всичко изглежда нормално. Несъмнено получаваме повече внимание, заради проблемите в страната. В ресторантите са мили, приканват ни специално, черпят ни и се стараят да повторим.
Има нещо очарователно в преплитащото се синьо и бяло. Има нещо романтично в натежалите от цветове розови храсти. Има нещо шепнещо в малките улички с боядисаните камъни. Не знам кога е събота, кога вторник. Не нося часовник. Островите имат свой ритъм и своя история за разказване стига да има коя да я изслуша.
Няколко дни преди да си тръгнем от дългата ни двуседмична ваканция В. се разболява. Много хубаво не е на хубаво. Много висока температура и стомашни болки. Завършваме почивката в атинска болница посред нощ. След куп изследвания и мило отношение ни отпращат. Не успяваме да разгледаме столицата, както бяхме планували първоначално. Нищо. Ще има други пътувания, други възможности, но Парос, Наксос … там е вълшебство.
ПРИВЕТ! пРЕКРАСЕН РАЗКАЗ И СТРАХОТНИ СНИМКИ! ТЪЙ КАТО ОБМИСЛЯМ ВАКАНЦИЯ НА пАРОС ИЛИ НАКСОС, ИСКАХ ДА ПОПИТАМ КАКЪВ ФЕРИФОТ ХВАНАХТЕ – БЪРЗ (САМО ЗА ПАСАЖЕРИ) ИЛИ ОТ ПО-БАВНИТЕ, КОЙТО ТОВАРЯТ И АВТОМОБИЛИ? СЪЩО ЧУВАЛА СЪМ, ЧЕ ОКОЛО ЦИКЛАДИТЕ Е ДОСТА ВЕТРОВИТО – СПОКОЙНО ЛИ БЕШЕ 4-5 ЧАСОВОТО ПЛАВАНЕ С ФЕРИБОТ?
Здравей Дани, изборът на ферибот зависи от това дали ще пътувате с автомобил или без. Тези, които не товарят автомобили са спийтбоут и са по-бързи и ще пристигнете там за 3 вместо за 5 часа. Фериботът е голям и не се усеща клатене. Ако не искаш да те духа, просто влизаш вътре и сядаш на някое от местата за сядане 🙂
Привет,
оБМИСЛЯХ СЛЕДВАЩИЯТ ГРЪЦКИ ОСТРОВ, КОЙТО ДА ПОСЕТЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ ДА Е сАНТОРИНИ, НО СЛЕД КАТО ПРОЧЕТОХ ТОЗИ РАЗКАЗ, МАЙ СЪМ СКЛОННА ДА ПРОМЕНЯ ПЛАНОВЕТЕ СИ. сНИМКИТЕ СА СТРАХОТНИ, ОСТРОВЪТ ИЗГЛЕЖДА ОЧАРОВАТЕЛЕН И ТЕЗИ синьо-бели КЪЩИ напомнят все пак малко за санторини. ще продължавам да следя блога и да черпя идеи за следващи пътувания.
Не съм била в Санторини (ще поправя и аз този пропуск октомври), но Парос и Наксос са наистина чудесни. Заслужава се да се посетят 🙂
Здравей, невероятни снимки и увлекателен разказ. С мъжа ми се чудехме Парос или Наксос да изберем, но последно решихме да останем на Наксос, заради плажовете. Но все пак ще посетим и Парос, ако има ферибот за разходка между двата острова.
Още много хубави пътешествия и снимки ти пожелавам 🙂
Здравейте! Има ферибот и ще ви хареса и Парос и Наксос. Днес Люба ми предаде поздравите и милите думи. Благодаря за коментара! Точно днес й казах как вече никой не оставя коментари и явно сте ми прочели мислите. Приятно пътешествие!