На път: Австралия

Австралия е най-далечното пътуване, което сме предприемали, ако не броим Япония и Южна Африка. Когато кандидатстваме за визите, нямам ясен план, казвам си, че ще го мисля след като ги получим. Седмица след подаване на онлайн документите, вече разполагаме с визи и ми се налага да обмисля, къде и какво искаме да видим, а това е трудно, тъй като Автралия е огромна, а времето ни ограничено (само 22 дена за цял континент).

Начертавам маршрут Сидни – Мелбърн – Тасмания (гореща препоръка от приятел) – Източното крайбрежие (Байрън бей, Нууса, остров Фрейзър) и накрая – > остров Хамилтън и Големия бариерен риф. Най-доброто време да посетите Австралия е през февруари, когато е края на лятото, цените са по-ниски и туристите са малко, но ние можем да пътуваме единствено през януари, заради работата на Г.

Сидни

След 26 часов полет и прекачване в Доха, кацаме в Сидни. Темата №1 са пожарите, започнали още през ноември, но получили гласност през социалните мрежи чак след Нова година. Австралийците не изглеждат притеснени, няма паника или суматоха по улиците, но все пак всички сме вперили поглед в новините за състоянието на страната.

Настаняваме се в Old clare hotel – хотелът е построен в стара административна сграда на пивоварна, която е функционирала тук преди век. Интересно как са успели да запазят духа на мястото, индустриалната нотка на сградата без това да накърни бъдещото й предназначение. Сега мястото около хотела е възродено и популярно с ресторанти, барове, галерии. Веднага се сещам за фабриката на братя Прошек в София, която е безвъзвратно унищожена, а сега на нейно място има огромна сграда, която стои някак неестествено около старите, ниски сгради в квартала. Можеше да се превърне в страхотно място за социални срещи.

Разхождаме се по улицата около хотела и вечеряме в Automata. Свечерява се, а навън е толкова живо. На изнесените пред заведенията маси разговарят компании. Лек, свеж вятър размърдва въздуха и аз вдишвам с пълни гърди. Тук е лято, не спирам да си повтарям усмихната.

На следващия ден се събуждаме в 3:00 през нощта, съвсем разбираемо ни мъчи часовата разлика. След доста въртене в леглото, безуспешно затваряйки очи, не успяваме да заспим. Ставаме и се придвижваме до съседния квартал Съри хилс и откриваме Paramount Coffee Project – едно от препоръчаните специални кафета в Австралия в сайта на Big 7 travel. Тук заведенията отварят рано, още в 6.00 ч. или 7.00 ч. и обикновено затварят най-късно до 14.00 ч. Хората тук са доста активни сутрин. В 7:30 ч., заведението е вече пълно със семейство с малко дете, две момичетата, които са били да тичат, гей двойка.

Австралийците са “nation of coffee snobs” – както ни каза жената в юбер колата, която ни караше до летището и това е най-точното определение, което чувам. Желанието на всички (от строителния работник до възрастните хора и студентите) да пият добро кафе, кара всяко едно заведение да се стреми да предостави именно това. Ако се чудите защо в този пост виждате толкова много храна и кафе, то това е защото това най-добре определя австралийците или aussies, както те сами се наричат. Кафе културата в Австралия (както и Мексико) е толкова силна, че измества Копенхаген и Берлин.

Paramount Coffee Project

След това се спускаме в центъра и докато обикаляме да търсим най-добрата гледка към Операта, навлизаме в Кралската ботаническата градина, която е като парк в сърцето на града. Тази година градината чества 204 годишнина от създаването си. Навсякъде около нас има екзотични дървета с табелки. Хора тичат по алеите. Едва 9 часа е, а слънцето силно напича. Сидни малко ми напомня на Кейптаун, заради архитектурата на сградите и близостта на водата. Сидни е типичния модерен град, с много пространство по улиците, не можеш да усетиш пренаселеност или задушаваща близост с минувачите. Нетипично спокоен – не знаем дали се дължи на летния сезон или на наличието на пожарите. Всичко е добре подредено, красиво, но леко ми убягва онзи особен чар, който притежават повечето интересни градове.

Насочваме се към Музея за съвременно изкуство. Има интересна изложба на британската артистка Корнелия Паркър на последния етаж. Завладява ни филма за нея, който се прожектира в една от залите, в който Паркър разказва за провокативните си проекти през годините. После преминаваме през залите.

“War room” – е стая “облечена” в перфорирани, хартиени негативи останали от производството на възпоменателни макове във Великобритания след Втората световна война. Хартиените макове символизират едновременно паметта на умрелите и надеждата за мир. Били са носени забодени с карфица като почит към загиналите. Стаята е впечатляваща, а дупките в хартията символизират отнетите животи във войната. Стряскащо е да видиш мащабите на тази червена стая и изгубените животи.

“Subconscious of a Monument” e инсталация на същата артистка (на снимката по-долу), която представлява висящи от тавана камъни, но не какви да е камъни, а такива изровени изпод Наклонената кула в Пиза. Камъните са били извадени, за да спрат допълнителното накланяне на кулата. По думите на самата Паркър идеята зад инсталацията е, че ако досега камъните са подкрепяли известната кула, сега е време те самите да бъдат на показ и да станат известни сами по себе си.

На последния етаж на музея има кафене и страхотна гледка към Операта. Качваме се заедно с една тълпа младежи и се наслаждаваме на Сидни отвисоко. Оттук се вижда пристанището, моста Харбър и Операта в Сидни.

Връщаме се на улицата. Навън е нетърпимо горещо. Хващаме си юбер, за да стигнем до един от набелязаните ресторанти (прерових сайта на 50 best restaurants и там откривам няколко предложения). Харесвам си Fred’s, защото изглежда непретенциозно и със сезонни продукти, директно от фермата. Готвят сред гостите и ги гледам омагьосано, докато носят моркови с листата. Носи се мирис на пресни зеленчуци и в следващия момент ни се сервират почистените и нарязани моркови. Всеки от готвачите има задачи, всички изглеждат заети, но приятно се усмихват и говорят с колегите си. Мястото е необикновено наситено с миризми и усещания за храната. Сервират ни пресни стриди от Тасмания. Доста по-едри са от австралийските и по-вкусни. Тук стридите не са нещо екзотично, намират се лесно и присъстват често в менюто.

Fred’s restaurant

Поръчваме си дегустационно меню (7 различни ястия в по-малки порции) – добър начин да опиташ най-доброто от менюто. Храната е великолепна – прясна, добре приготвена и си тръгваме адски доволни. Разхождаме се в квартала Падингтън, много симпатичен с ниски постройки във викториански стил и графитите по стените. Изгубваме се из улиците и надничаме в малките магазини.

Падингтън

На следващият ден се каним да посетим едно от заведенията от списъка ми, но е затворено, затова отново отиваме в Paramount Coffee Project – отново на авокадо тост и хубаво капучино, които тук дори не трябва да аранжираш, за да изглеждат добре.

Днешния ден е определен за разходка до Бонди бийч – популярен сред туристите и австралийците плаж, който се намира на 7 км от центъра на града. Преди това се разхождаме в Surry hills и минаваме за кафе, в едно от най-добрите заведение в града Artificer. Тук правят единствено и само кафе. Пекат го на място и е доста добро. Тук също събират пари за справяне с пожарите в малък буркан. Навън на групички има местни хора, които се наслаждават на следобедното кафе.

Artificer Specialty Coffee Bar & Roastery

После хващаме автобус до плажа, докато се возим, на една от спирките се качва група младежи. Един от тях носи сърфа си в автобуса. Заема доста място, но на никой не му прави впечатление. Тук като цяло хората са много над нещата. Никой не обръща внимание на странно облечени хора или прояви. Навън се смрачава още повече и тъмни, гъсти облаци закриват слънцето, но така и не завалява.

Бонди бийч или Боонди бийч, както се е казвал плажът преди. Думата идва от аборигените, като буквално означава “прибой” или “surf” на английски. Плажът е дълъг около километър, но атракцията тук е басейнът, който се вижда на снимките по-долу – “Bondi Icebergs Swimming Club”. Клубът е отворен още през далечната 1929 г.

Бонди бийч

 

После решаваме да се разходим по крайбрежната алея от Бонди до Бронте, която е около 4 км. Ние стигаме до плаж Тарамама, след него е Бронте. Там се намират Bronte baths – не ги пропускайте, а ако сте гладни посетете Three Blue ducks, за който ще ви разкажа по-късно. Тук навсякъде има чешми дори на самия плаж, от които можеш да пиеш или да си налееш вода, ако си носиш шише. Ние се връщаме обратно до Бонди бийч и обядваме в Porch and parlour – супер свежо заведение, за което чакаме на опашка, за да се освободи маса. Тук брънч храната е наистина страхотна, приготвена със свежи продукти и освен красива е и много вкусна.

плаж Бронте

 

Късно следобед се прибираме в града и сме много изморени, заради часовата разлика, но все пак не смеем да легнем толкова рано, затова решаваме да се разходим още веднъж в центъра на града. Искаме да се разходим по Сидни Харбър бридж -един от най-дългите стоманени дъгови мостове в света. Откриваме стълбите, по които се качваш на моста, в близост до Argyle Cut. Навън е мрачно и току да завали. Вървим по моста, а вятърът е много силен. Пешеходната част на моста е разделена на две с жълта лента и на мен ми става смешно, защото мога да лесно да разпозная туристите. В Австралия движението е в ляво, повлияни от Англия. Пешеходците също трябва да се движат в ляво, за да не се блъснат в насрещно вървящите хора.

Sidney Harbour bridge

На следващия ден пътуваме за Мелбърн, но тъй като полетът ни е чак следобед отиваме да закусим в Sample coffee. Пекарната има две заведения, но ние избираме по-далечната, защото там сервират и закуска. Подминаваме улица Оксфорд и навлизаме в невиждан досега квартал, с индустриални сгради от една страна и къщи от другата. Приближаваме се до тухлена сграда, стар склад, превърнат в място за идеи. Има кафене, дизайнерско студио, магазин за антикварни мебели. Кафето е наистина страхотно, а авокадо тоста е с българско сирене или поне така пише в менюто.  Купуваме си пакет кафе за вкъщи, който прибавям към другите.

Sample coffee

След едночасов полет кацаме в Мелбърн и вземаме юбер, за да се придвижим до еърбнб апартамент, който се намира в Fitztroy – оживен квартал с бохемски привкус, еклектичните барове и ресторанти, които привличат студенти и млади хора. Тесните улички са изпълнени с улично изкуство, малки галерии, традиционни пъбове и къщи. Апартаментът, в който ще спим е собственост на двама местни, които държат и магазина под апартамента – The Standard store. Апартаментът е украсен интересно, пълно е със списания и картини. Намира се на самата улица и вечер се чуват трамваите. Някои хора казват, че Мелбърн носи духът на европейските градове, дали заради трамваите или сградите, но разбирам какво са имали предвид.

Мелбърн

На следващия ден ставаме рано и се разхождаме из града. Закусваме в The League of Honest coffee с кафе и авокадо тост. В центъра на Мелбърн има free tram zone, в която всеки може да се вози напълно безплатно, което ми се струва адски готино. Разхождаме се около State Library Victoria с младите студенти насядали на тревата пред сградата, някои четат, други разговарят. Наближава обяд и се насочваме в друго заведение от списъка ми – Manchester press. Предлагат специално кафе и няколко вида сандвичи. Вземаме си кафе за навън от Brother Baba Budan, което е в съседната уличка и се отправяме на разходка извън града, а именно до близките плажове St Kilda beach и Brighton beach. До тях се стига с трамвай от центъра на града, като приблизителното време за пътуване е 40 минути.

Manchester press

Brighton Beach Bathing Boxes

Тези готини цветни съблекални се намират на Brighton beach. Времето днес е доста смръщено, но китайски туристи не липсват на плажа. Съблекалните са оцелели няколко бури и опити от кметството да бъдат премахнати. През 70-те години в района се заселват съветски емигранти, затова и мястото е познато като “Малката Одеса”. Ще ви е любопитно да научите, че една от къщичките се продава за 337 хил. австралийски долара.

После се връщаме в града и хапваме в Pidapipo – място за натурален сладолед, препоръчано ми от приятел. Сядаме на високите столчета и хапваме различни вкусове, докато наблюдаваме как момичетата зад плота, режат ананас и обливат фунийки с течен шоколад. Вечерта имаме запазена маса в Atlas Dining – тематичните вечери, които се променят на всеки няколко месеца. Ние попадаме на вечеря с ливанска кухня.

Pidapipo ice cream

Втория ни ден в Мелбърн е определен за пътуване по Големият океански път в щата Виктория – живописен път, който се простира от градчето Торки до Алънсфорд. Пътят е строен от войниците завърнали се от Първата световна война. Посветен на войната, той се счита за най-големия военен паметник в света.

Първоначалната ми идея да наемем кола под наем и сами да изминем 243 км от Мелбърн е категорично отхвърлена от Г., заради умората и недоспиването. Набързо запазва през агенция превоз с автобус, който спира на някои от по-интересните места по пътя. Ставаме рано, за да успеем да отидем на мястото на срещата. Качваме се в автобус заедно с 30 души и докато наум мърморя, че това не е мечтаното за мен придвижване, Г. се обръща към мен и ме заклева никога повече да не го оставям да организира нищо. “Станах само на 40, а се чувствам като пенсионер в този автобус”. Смеем се и решаваме да почетем, щом и без това някой друг ще ни вози. Спираме на няколко места, които не намираме за особено интересни (като търсенето на коали в един къмпинг или разходка в дъждовна гора), затова няма да ги описвам тук.

Големият океански път

След няколко часа люшкайки се в автобуса, най-накрая стигаме до Port Campbell National Park и първо спираме до Loch Ard Gorge, скала в морето, която е на 3 минути от 12 Апостоли и кръстена на кораб Loch Ard. Скалите тук са варовикови, ронливи и се променят дори в момента. Завладяващо е да мислиш, че следващия път, в който дойдеш те ще са съвсем различни. Има няколко пътеки, по които може да разгледаме района.

Loch Ard Gorge

Ето ни най-накрая пред 12 Апостоли – варовикови скали образувани от ерозия. Скалите никога не са били 12, нищо че са кръстени на апостолите на Исус Христос. От първоначалните 8, са останали 7 след разрушението на една от тях през юли 2005 г. Суровите и екстремни метеорологични условия на Южния океан постепенно разрушават мекия варовик, за да образуват пещери в скалите, които след това се превръщат в арки, които в крайна сметка се срутват, оставяйки скални образования до 50 м височина. Предполага се, че тези скали ще бъдат разрушени от океана в даден момент и аз се радвам, че ги виждам сега. Може би след време ще се образуват други, но дотогава това е може би най-популярната атракция в Австралия.

12 Апостоли

Струпването на хора е наистина голямо, толкова голямо, че на моменти ми е трудно да снимам. Освен вятъра, мястото е пълно с мухи, едри, бръмчащи, досадни мухи, които налитат отново и отново. В информационния център на слизане от автобуса видях възрастна дама с шапка с воал, от онзи тип на пчеларите. Зачудих се за какво й е, а сега вече разбирам.

След няколко часа се връщаме в града и понеже е едва 17 часа, решаваме да се разходим в центъра преди да се придвижим към нашия квартал, а Мелбърн е наистина страхотен град изпълнен с модерни заведения, красиви сгради, паркове и добри кафенета. Австралийците много харесват азиатската храна и това личи по опашките пред заведенията за рамен и дъмплинги. За разлика от Сидни, където повечето хора са облечени все едно всеки момент ще отидат на плаж (което технически е възможно, морето е на една крачка), тук хората са облечени доста по-приятно, липсват джапанките, виждаме доста хора с костюми. Малко съжалявам, че нямаме още един ден, за да се насладим на тази атмосфера, но утре летим за остров Тасмания, на който ни очакват 6 дена.

Мелбърн

За втора поредна вечер, вечеряме в Marion – винобар, в който освен хубави вина се сервира и храна. Австралия е прочута с винените си района и малко съжалявам, че не ни остава време да посетим някой от тях – долината Яра, Виктория, долината Хънтър до Сидни, Бароса валей, Южна Австралия. В Марион стридите се сервират натурални и с лимонов сок. Поръчваме всякакви вкусотии и се радваме на глъчката изпълнила помещението. Какъв по-добър завършек на престоя ни в Мелбърн от чаша добре изстудено вино и шоколадов десерт.

Marion wine bar

Следва -> Тасмания

__________________________________________________________________________________________________________________

Ресторанти в Мелбърн:

• Atlas Dining –
• Attica – fine dinning
• Wine bar – CARLTON WINE ROOM
• Marion – wine bar and restaurant

Кафенета в Мелбърн:

• Bonnie – Melbourne
• Long street coffee
• Edition Coffee Roasters in Darlinghust
• Manchester Press – Melbourne
• The League of Honest Coffee
• Dukes Coffee Roasters – Melbourne
• Brother Baba Budan – Melbourne only coffee Seven seeds
• Acoffee

Полезна информация:

• За виза можете да кандидатствате само онлайн на сайта на Външно министерство на Австралия – > тук. Изберете вида виза, за която искате да кандидатствате. Аз избрах eVisitor (Subclass651). Подадох формуляри и за двамата, като се изискваше да прикача само сканиран паспорт. След два дена на мен ми беше издадена виза, а на Г. (въпреки че подадох формулярите идентични) му поискаха списък от 10 документа включващ бележка от работодател за доходите, позволение от работодател, че го пускат отпуск, потвърждение от банката за направени транзакции и налична сума. След като предостави част от изисканите документи и на него му дадоха виза;
• В Австралия се плаща с австралийски долари. Ние отменихме около 300 долара, а останалите плащания ги правехме с карта. В Австралия навсякъде може да се плаща с карта;
• Инсталирайте си предварително Uber, за да може да го използвате там, вместо такси;