На път: остров Скопелос

Из между хилядите гръцки острови избирам този за второто ни лятно пътуване.

Скопелос заедно със Скиатос и Алонисос оформят островната група “Спорадите”. До острова се стига с кола и ферибот (или самолет и ферибот) изборът е ваш. Ако изберете самолет до Атина или Скиатос, после със сигурност ще ви е нужен рент-а-кар. От София пътуването трае 5:30 часа с кола и още 3:30 с ферибот от Волос до Глоса или Скопелос (главния град на острова). Общо 10 часа, които не се усещат толкова, защото пътят е разделен, а и гледките от ферибота са разнообразие от монотонното каране по магистралата.

Имам известни съмнения относно дългото пътуване с едногодишно, но те траят само момент. На бързо правя плана, харесвам хотел и купувам билети за ферибот. В. се справя повече от чудесно и следващия път се заричам да избера дори по-далечна дестинация. Хотелът е добро попадение, ъпгейдват ни безплатно в по-голям апартамент, в който да се гоним на воля. Времето е по поръчка, освен последните два дни, в които вали на моменти.

Островът е голям и е идеалната комбинация от красиви плажове, забележителни манастири и много красива природа помежду им. На Скопелос и Скиатос е сниман холивудския филм ” Mamma mia” и това широко се обяснява навсякъде, но ако ме питате мен реклама не е нужна. Скопелос е най-зеленият от всички гръцки острови, като добавим и невероятните заливчета, гледките от почти всеки завои са спиращи дъха.

На острова има повече от 360 църкви и параклиси. Наличието на такъв завиден брой църкви се дължи на естественото им използване за убежище при турските нападения. Най-много заслужа да бъде видяна Agios Ioannis Kastri. Параклисът се намира на висока скала, за да стигнете до него трябва да изкачите 110 каменни стъпала. Гледката от върха е възхитителна.

Мястото се пропива по дрехите ми, ума ми, сетивата. С привкус на розови цветя, сини прозорци, бели стени. Солено и синьо. Още синьо. Различни нюанси: тъмно за капаците на прозорците, синьо-зелено за отражението на водата, светло синьо за безоблачното небе. Цветовете докосват сетивата. Вкусовете вълнуват душата.

Дните започват да си приличат.  Закуска с гледка, после кристално синя вода и яхти в морето. Криволичещи пътища, много завои, купол на манастир, един от всичките. Туристи на мотори, разноцветни камъчета на плажа, спящо дете на задната седалка. Редуват се плажове, едва запомням имена: Limnonari, Stafilos, Milia, Kastani … камъчета, пясък, яхти, красота докъдето ти стига погледа.

Вечер се разхождаме по кея. Водата е тъмно синя, почти черна. Лодките, завързани здраво за ръба се люлеят в ритъм. Мирише на печена риба. Сядаме на открито. Пием узо с приятели.  Свечерява се неусетно. Преместваме се на верандата с чаша вино и гръцка бира. Продължаваме разкази, слушаме истории, потапяме се в спокойствието на нощта.

Обратният път е труден. Край на безвремието, край на лятото. Остава ни да подменим изгубената халка, да изтръскаме пясъка от крачолите, да задържим усещането, колкото можем и да разгърнем въображението си до следващия път.