Вкусът на Прага

Прага е очарователна дори през зимата. На Жоро му се очертаваше обучение през февруари, а аз си помислих, че мога да се присъединя за разходката. После обучението отпадна и заедно се порадвахме, на четири дни, обикаляне на най-вкусните места в града. За това пътуване имах желание да присъствам на фуд тур, организиран от Taste of Prague. Исках да ни разведе някой местен, да ни покаже, разкаже, напие, а ако успеем да хапнем вкусно още по-добре. Taste of Prague се организира от петима ентусиасти, които се редуват да запознават туристите с родния си град чрез храната. В сайта им е пълно с информация, дори и да не се запишете за тура, отново можете да изровите повечето места, които те харесват. Хубавото е, че не са платени, тоест мненията им са изключително обективни и местата, които препоръчват наистина си заслужават. В края на тура се сдобихме с малка книжка, така че аз ще се постарая да опиша тук, дори и местата, които не видяхме. Може би някой от вас ще им се порадва.

Taste of Prague разполагат с апартамент под наем, който е зает за конкретните дати, затова след кратко проучване избирам супер стилния и сладък апартамент на Катерина в квартал Карлин. На няколко спирки с трамвай от Стария град, на прекрасно място, което иначе не бихме видяли, ако бяхме избрали някое от местата в центъра.

Миналата година по това време бяхме на +35 С° в Кейптаун, а тази не случваме на време и когато след цял ден пътуване (два отменени полета във Виена. За тези 10 часа щяхме да стигнем до Бали) кацаме в Прага навън е -13 °C. До апартамента се придвижваме с Uber и още същата вечер се присъединяваме към фуд тура, воден от Мартин, заедно с още 7 участника, сред които момче от Нова Зеландия, три американки сестри, момиче от Ирландия и австралийка. Мартин ни разказва, че в Чехия по време на комунизма, храната е сведена до гулаш и още няколко безинтересни ястия. Липсва каквато и да е кулинарна сцена, нито желание за разнообразие. Всичко това се променя, когато преди 5-6 години млади шеф-готвачи подемат революция и сега из цяла Прага има заведения, които експериментират със старото и новото. Нови места, нови вкусове, нов прочит на старите рецепти.

Докато разказва за промените, Мартин ни моли да се представим и ни раздава по един малък напръстник със сливова ракия, която тук наричат просто шнапс. Вдигаме тост за сближаване и започваме обиколката от знаково за Прага място – сладкарница Mysak, основана през 1904 г. Тук са обядвали артисти, писатели и интелектуалци. Мястото е реновирано, фризовете по стените са запазени и човек може да си представи, как то е изглеждало в началото на века. Сервират неща, които са сервирали и тогава – chlebicek отворен сандвич със скариди и venecek – десерт, тип еклер с ванилов крем.

Излизаме от сладкарницата и Мартин ни повежда по лабиринт от подлези, познати само на местните. В един от тях виждаме първото кино в Прага – Kino Lucerna, основано през 1907 г. След това ни води в заведение, което освен месарница е и ресторант. Собственикът (същия, като Nase Maso) трето поколение месар отваря ресторант Kantyna в пространство, което е било банка. От красиво предверие с масивни колони се влиза в малки зали. Всичко по време на тура е така организирано, че във всяко едно заведение ни очакват. За всеки има приготвена четвърт порция, за да опита от всичко. Добре подбрано, за да не преядем, в края на тура, това така или иначе става. Носят ни две големи блюда с печено свинско, печена телешка наденица, картофени палачинки (Latkes) и тартар (сурова кайма смесена с подправки), който чехите много обичат, но за който се изисква прясно, наистина прясно мляно месо, за да се приготви и да е вкусно. Раздават ни по една тъмна бира, много лека и приятна. Поради близостта си до България, миналото ни свързано с комунизма, историята на Чехия е подобна на тази на България, затова повечето неща, които Мартин ни разказа са ни познати. За разлика от нас австралийката и американките са силно впечатлени от историите, че по магазините е нямало продукти и хората са се редяли от рано сутрин да чакат за един вид брашно, захар и кафе. След края на посещението в Kantyna и преди да се отправим към следващата локация, ни дават по чаша греяно вино в картонени чаши за кафе.

Продължаваме с типичната чешка пивница – Lokal. Има няколко такива в града. С големи дървени маси, бурета пълни с бира, разядки от типа пържен кашкавал, типичния за чехите сегедин гулаш и шницел с картофена салата. Мястото изглежда поне на 100 години, а всъщност е отворило преди 5. По прозорците има окачени бродирани пердета, като в къщите на бабите ни. Ефектът е търсен, мисля. Пием по бира – Pilsner lager, коята няма нищо общо с Пилзен, който сервират в България. Буретата около бара имат дата, на която са донесени и повечето са от днес. След Lokal, отиваме до друго култово място за Прага – Nase Maso. Това е магазин за месо, в който се предлагат едни от най-хубавите бургери в Прага. Мартин пояснява, че след бума на гурме-бургер местата, тази тенденция започва да замира, за да отвори място на нова. Ядем кюфтета по специална рецепта върху хлебче с кисели краставички. Скоро, освен да се търкалям, ще ми е трудно да говоря със събеседниците ми, които не спират да задават въпроси. Момчето от Нова Зеландия разказва на всички, че от 6 месеца работи, като екскурзовод в Европа, но приключва с това и смята да се върне обратно в Нова Зеландия, и заедно с брат си да отвори каравана за бързо хранене.

Качваме се на трамвай за няколко спирки, за да стигнем до квартал Карлин, където е и нашия апартамент. Мартин ни разказва, че кварталът се развива много добре последните години, леко хипстърски, много младежки. Улиците са по конец. Това се дължи на наводнението, предизвикано от река Вълтава, преди няколко години, когато нивото на водата се вдига толкова, че залива улиците и целия квартал. Година, след това всичко е изцяло изринато и построено на ново. Ето, пристигаме в най-добрият ресторант в Прага – Eska. Ресторантът е вдъхновен от Noma в Копенхаген. Концепцията на мястото е да се използват локални продукти и сезонни плодове, и зеленчуци, като в същото време се приготвят традиционни за страната ястия по нов начин. Освен ресторант има и пекарна, и всяка сутрин има пресни печива за закуска. Сервират ни хляб и масло, които приготвят на място. Ядем печени на жар картофи (напомнящи на чехите за детството им) с млечен сос и още неща, които не бих могла да преведа. В Чехия има бум на производството на вино. Самата Прага е построена върху лозови насъждения и тук там из кварталите, могат да се видят лозя, които се поддържат. Може би има вина, които са добри, но песъчливата почва не предполага тук да се отглеждат висококачествени сортове, като във Франция например, но това не пречи на домакините да го харесват и рекламират на туристите.

Завършваме вечерта в Krystal bistro с плодови дъмплинги (чешки десерт) и орехов ликьор от Zufanek. Десертът не ми харесва, но може би след цялото количество храна, вече нищо не би ме впечатлило. Ликьорът е интересен и решаваме да си купим за вкъщи.

На раздяла Мартин ни дава една от техните книжки – Taste of Prague, която смятаме да разнищим през следващите три дни. Закуската започва от Můj šálek kávy в квартала, в който сме отседнали. Много засищаща английска закуска с капучино. Има и авокадо тост с поширано яйце. Собственици на мястото са Doubleshot, които селектират и пекат кафе от отбрани пекарни. Имат още две локации в града. Продължаваме разходката си през замъка и слизаме до Стария град. По принуда си купувам ръкавици, които после мисля да подаря на децата. Тъй като е екстремно студено се приютяваме в Original coffee. Ядем гореща супа и се опитваме да се стоплим.

В единия от дните посещаваме историческия комплекс Clementinum, в който доскоро се е помещавала Националната и Университетската библиотеки. Една от залите е в бароков стил и в нея не може да се влиза. Засега реставрацията е замразена и самата стая се охлажда, защото влагата и горещината увреждат безвъзвратно мазилката, картините и книгите. За туристи залата се отваря за кратки турове само до вратата и отново се затваря. Самото усещане да видиш тази стая херметически затворена и с ограничен достъп, е доста интересно, като врата в миналото. Имаш усещането, че ще видиш танцуващи валс благородни дами и мъже в смокинги, да четат над някое от бюрата. После ни качват в най-високата кула в сградата и гледката е прекрасна. Ако искате да снимате Прага от високо, това е мястото.

Имаме цял следобед на разположение и понеже времето е така щипещо решаваме да отидем до Vnitroblock. Арт пространство, нещо като магазин за дизайн и дрехи, нещо като кафене и кино. Привлича млади хора на свободна практика и артистични хипстъри. Мястото е извън центъра, но това е още един повод да излезем от утъпканите пътеки и да разгледаме Прага и нейните квартали. Вечерта отиваме до Letna, много приятен квартал с нови заведения, широки улици за разходка и красиви фасади на сградите. Вечеряме рано в bistro Milada, отново по препоръка на Taste of Prague. Сами сме и това е някак отпускащо, и приятно. Порциите са малки, но много на брой, сервират ни на няколко пъти, различни комплименти, като лучена супа в чаша, докато чакаме основните. Прибираме се сгушили се един в друг, заради студа, но навън е все така пълно с хора, въпреки че е вече тъмно.

На другата сутрин се връщаме в Letna, за да закусим в Kavárna Místo, второто заведение на Doubleshot. Просторно, светло помещение със страхотна закуска. Това място ми харесва най-много, заради топлата светлина прииждаща от прозорците и ненатрапчивия, но приятен интериор. Храната също е хубава.

Следобед обядваме в Cafe Lounge с невероятно вкусен обяд. Намира се до Мемориала на жертвите на комунизма, в основата на връх Петрин. Група статуи с човешки ръст, всяка поставена на стъпало, като само първата е цяла. Всяка следваща е разполовена и саморазрушваща се. Паметника символизира как комунизмът се е отнесъл с политическите си врагове. Много впечатляващо наистина … После завивайки по улицата виждаме емблематичното за Прага – Кафе Савой. Заведението отваря през 1893 г., но се налага да затвори врати по време на Първата световна война. Реставрацията през 2001 г. вдъхват живот на мястото, и тук можете да се полюбувате на неоренесансовия таван, да хапнете от всекидневните чешки десерти и да наблюдавате опитните движения на елегантните сервитьори. На следващата сутрин закусваме в Ema espresso bar, доста шумно и тясно място, с хубаво кафе и класически чешки десерт – колаче. Имат и много хубави тостове, но ще ви се наложи да стоите опряни, лакът в лакът с някой китайски турист. След това се разхождаме отново в Стария град, където си купуваме сладолед от Crème de la Crème, нищо че навън е -5. Всъщност сладоледът е топъл и много приятен. 

Винаги съм чувала суперлативи за Прага. Колко е красиво, приятно. Да, такова е подредно и красиво. Фасадите, красивите сгради, мостовете, носталгията по миналото. Но честно казано Прага ми хареса заради младежкия дух, обаяние, смесица от липса на помпозност, надутост обусловена от наличието на комунистическо минало. Толкова мило и съществременно скромно ми се стори всичко – хората, местата, храната. Дори малко завиждам на Жоро, че все пак ще отиде на онова обучение в Прага през април.

Препоръчани заведения:
Кафенета:
* Muj Salek kavy
* Ema espresso bar
* Supertramp
* Oneship coffee
* Kavarna misto
* Cafe Lounge
* Cafe Jen
* Original coffee
* Momoichi coffetearia
* Other cafes
* Tea Mountain
Бистра
* Maso A Kobliha
* Nase maso
* Sisters
* Lokal
* Dish fine burger bistro
* Trang An
* Las Adelitas
* Wine food market
* Bottegas
* Mr. Hot dog
* Milada
Ресторанти
*La Degustation
* Field
* Sansho
* Alcron
* Eska
* Next door
* Kantyna
* Grand cru
Барове
* Beergeek
* Zly Casy
* Beer gardens
* Bokovka
* Bad flash bar
* Veltlin
* Pivovarsky klub
* Big “Vinograf”
* Hemingway bar
* Red pif
* L’Fleur
* Parlour
* Cash only bar
* Anonymous Shrink’s office
* Bonvivant’s CTC