Непознатата Гренландия с Bivouac

Като любител пътешественик няма място, на което да не съм си представяла да отида. Е, може би само Гренландия, затова с такова любопитство следях историите на Bivouac_kitchen и се радвам много, че се съгласиха да ни разкажат за своето пътуване в едно най-изолираните места в света. Насладете се!

Зад блога Bivouac_kitchen стоят Рая и Александър, който се занимават с телевизия и заснемане на рекламно и документално видео съдържание. Можете да ги откриете на инстаграм страницата им – > Bivouac_kitchen

Заради работата си в Мастършеф и други кулинарни проекти се вдъхновяват да създадат свой инстаграм. Съдържанието им е свързано с рецепти, приготвени на открито и приключения в природата. Храната в Bivouac_kitchen е семпла и лесна за приготвяне в “полеви” условия, най-често на огън. Идеята за инстаграм страницата им се ражда по време на пандемията, когато интересът към активности в природата става супер голям.

Bivouac_kitchen са амбасадори на най-стария бранд за термоси в света – Stanley. Това е и причината за пътуването им до Гренландия, където заснемат рекламни материали и документални видеа.

Гренландия е огромна държава с територия от 2,5 милиона км, като 80% от нея е покрита с лед. Необятната природа, дивите животни и невероятните гледки на плуващи айсберги и китове правят Гренландия едно от най-необикновените места в света.

На територията на Гренландия живеят петдесет хиляди души, главно на западното крайбрежие. Местното население са инуити от етноса на ескимосите. Основната им прехрана идва от лов, риболов и туризъм, който за добро или лошо още не е масов. Сезонният риболов на халибут (камбала) и скариди е много примамлив и достатъчен за прехрана на семейство, да не кажем и забогатяване. Затова и рядко можете да видите местен да работи нещо различно. Интересен факт е, че в заведенията и хотелите работят датчани.

Основната разлика с Исландия е липсата на пътища между градовете, което прави пътуването истинско приключение. В Гренландия се пътува само с лодка, самолет и хеликоптер. Единствената оперираща авиокомпания е Аir Greenland и самолетите са нещо като автобуси, местните пътуват в тях дори и с ловните пушки. Трябва да си признаем, че това доста ни шокира.

Населението говори гренландски и датски. Гренландия е бивша датска колония и все още разчита много на финансова помощ от Дания.

Огромна част от територията все още не е напълно изследвана и това привлича освен туристи, така и учени и научни експедиции. Голяма част от тях се занимават с проучвания и следене на климатичните промени и топенето на ледовете.

Пътуването до Гренландия

Освен с кораб за експедиция, до Гренландия се пътува със самолет. Може да се лети само от два града – Копенхаген и Рейкявик. Това прави достъпът до Гренландия още по-труден и скъп, но пък запазва мястото от тълпи с туристи. Ние предпочетохме Air Greenland, които летят само от Копенхаген с директен полет. Това се оказа по-добрият избор, защото се лети с голям самолет, докато от Рейкявик е с малък витлов, който малко или много зависи от атмосферните условия, които в Арктика се менят много бързо. Така, ако времето е лошо по крайбрежието, поне ще сме кацнали в Гренландия.

Кангерлусуак – портата към Гренландия

С полета от Копенхаген се каца в град Kangerlussuaq, единственият град разположен във вътрешността на Гренландия и с най-голямото летище. Под голямо летище разбирайте – дълга писта и възможност да кацнат еарбъс или боинг. Оттук се разпределят полетите до останалите по-малки градове в страната с по-малки самолети.

Кангерлусуак се намира на 40 км във вътрешността на арктическия кръг, в края на 170 километров фиорд.

В Кангерлусуак живеят около 550 души през лятото и 300 през цялата година. Веднъж седмично, когато кацне самолетът от Дания, населението нараства с още с 200 души.

Тук отседнахме в хостел, защото в градчето има два хостела и един хотел, които са резервирани поне година напред. Не можем да се оплачем от това, че делихме обща баня и всекидневна с други хора, защото се запознахме с датски учен, който поставяше специални камери за следене на топенето на леда. За наше съжаление от разказите му, съвсем се убедихме, че климатичните промени са факт и ако искаме да запазим света, в който живеем, трябва да се грижим повече за него.

Заобиколен от необятна тундра и диви животни, Кангерлусуак привлича трекинг туристи и ловци. От тук започва 170 км арктически преход маршрут до втория по големина град в Гренландия – Сисимут.

Ако имате късмет, може да видите мускусни бикове, елени и полярни зайци.

Еднодневните пътувания до Ледената шапка и ледник Ръсел са задължителни, ако останете за повече от ден в града. На нас ни се наложи да поостанем, защото времето се развали и полетите за деня бяха отменени. Това ни отвори възможността да стигнем до глетчера Ръсел и Point 660, откъдето тръгват всички научни експедиции по леда.

Като цяло градчето е с усещане на Аляска или Канада. Тук се намира и най-дългият и единствен път в държавата – 50 км от града до Ледената шапка, по който имахме уникалната възможност да покараме кола. Разхождайки се из трите улици на градчето, се запознахме с Израел, който караше ретро JEEP от 78’. И като истински фенове, нямаше как да не се възползваме от милото му предложение за разходка с колата.

В Гренландия поради липсата на пътища, автомобилите са лукс, предимно са работни коли, защото данъците и застраховките са почти непосилно високи за личен автомобил. Интересен факт е, че поради липса на пътища, повечето хора никога не са карали на друго място освен в града си, който обикновено е голям колкото българско село.

Нуук – столицата

След прекараните два дни в Кангерлусуак най-накрая успяхме да излетим за Нуук. След 40 минутен полет кацнахме в столицата. Настанихме се airbnb, което беше много симпатичен апартамент в типичен скандинавски стил. В Нуук живеят 20 хиляди души. Тук можете да намерите повече ресторанти, хотели и барове. В центъра има мол, университет и кино. В старата част на Нуук са типичните цветни къщички и Историческият музей, който си заслужава да се види. Ако имате късмет, можете да видите китове от брега на града.

Работната част от посещението в Нуук ни срещна с Торлак, местен гид, скиор и собственик на агенция за турове. С него направихме кратка разходка в близката до града планина и в стила на Bivouac_kitchen той ни сготви супа с еленско и зеленчуци. Еленското купихме от пазара за месо. Местните се хранят предимно с дивеч, защото в Гренландия няма ферми за животни и дори в супермаркетите месото е дивечово.

След три дни дъжд и само един слънчев, вече нямахме търпение да се отправим на север към залива Диско и град Илулисат.

Илулисат – Disko bay

Този път прогнозата беше на наша страна и успяхме да излетим по план. След 50 минути кацнахме в Илулисат. Районът на града е едно от най-красивите места в Гренландия, затова е и най-атрактивен за туристите. Заобиколен е от огромни айсберги и уникална природа. Ние отседнахме в най-стария хотел в града, който силно препоръчваме. За разлика от по-модерните хотели, хотел Hvide Falk е запазил много от духа на Гренландия. Още с влизането в лобито през прозорците се разкри гледка към залива, пълен с плаващи айсберги.

Градът е пълен с малки цветни къщички разположени по крайбрежието на залива. Пред всяка къща има лодка, ловни трофеи и шейна за кучешки впряг. Основните забавления са турове с лодки и корабчета в търсене на китове, айсберги и глетчери, както и преходи в района на градчето. През лятото може също да се наблюдава феномена незалязващо слънце. Ако имате късмет може да видите невероятни огнени цветове на небето между 11 и 12 вечерта, когато слънцето залязва. Ние го наричаме лятната версия на Северното сияние.

Само на десет минути от града се намира Юнеско резерват с уникални гледки към целия залив, претъпкан от айсберги. Ледените планини се отцепват от най-близкия ледник и плуват 80 км в продължение на една година. Достигайки залива Диско, засядат в плитчините и образуват необятна територия от натрупани ледове.

Разхождайки се по еко пътеките, чухме странен тътен, който първоначално помислихме за калвинг (отцепване на парчета от айсбергите). Оказа се, че това са китове, които се хранят около ледовете. Всяко лято гърбатите китове се връщат в Гренландия, за да трупат запаси за зимата. Хранят се с планктон, който обича сладката вода, която се топи от айсбергите. Затова китовете са винаги около тях.

Едно то най-интересните неща в градовете тук са така наречените кучешки градчета. Това са полета пълни с кучета за теглене на шейни. Породата е гренландско арктическо куче. Кучетата все още се използват за лов, но по-голямата част – служат за забавление на туристите.

Интересни факти за кучетата:

В полярния кръг е забранено внасянето на друга порода кучета, това е с цел да се запази видът чист;
Кучетата за впряг са намелели двойно, тъй като отглеждането им изисква много грижи и все повече ловци ги заменят с моторни шейни;
Кучетата живеят в огромни поля извън градовете, за да оставят жителите да се наспиват;
От 2-3 десетилетия има правило всяко куче над 6 месеца да е вързано. Това става след нападения преди години над деца. Още могат да се срещнат хора с белези по лицето от тогава.

Преди да изберете Гренландия трябва да сте приключенски настроени. Може да ви се наложи да изчакате 1 – 2 дни на някое летище заради лоша прогноза или да спите с други хора в една стая. Може да останете гладни, ако изпуснете единствения ресторант в града или пък да сте неволни очевидци на лов на тюлени, докато сте на разходка във водата. Но си заслужава, защото пътуването до Гренландия ще се превърне в едно най-вълнуващите преживявания в живота ви.