На път: Стокхолм

Стокхолм беше решен набързо. Няколко дена в женска компания – аз и сестра ми. Г. ми подари самолетен билет и пое ангажимента да гледа децата. Двоен подарък. Наспиване. Четене на книги. Разходки. Не можеше да съм по-щастлива.

Отсядаме в хотел Horngatan – малък, чист, много добър on a budget хотел в Södermalm – модерен квартал с много заведения и магазини. В пряка близост до повечето места, които искаме да разгледаме.

Започваме разходката си от Стария град – Gamla stan. Красиви цветни сгради в характерните бежово, жълти нюанси. Малки тесни, павирани улички. В центъра на стария град е малкия площад – Stortorget. Предполагам, че през лятото е доста оживен, с изнесените отвън маси, с глъчката, сега освен струпаните в средата на площада коледни елхи и няколко туриста беше празно и студено, но спокойно, а това също има своя чар.

В една от улиците, встрани от площада, се шмугваме в антикварен магазин с всякакви вещи, книги, посуда и мебели. Харесвам си стар син куфар и дървена масичка, но няма как да ги пренеса до България. Тръгваме си с книжка “Пипи дългото чорапче” на Астрид Линдгрен в оригинал. Не питайте … сестра ми е учила шведски в университет в Берлин.

Стокхолм е разположен върху 14 острова и е почти 2 милиона души, толкова колкото и София, въпреки това никъде няма струпване на хора, дори в метрото. Всичко е някак широко, има пространство, тротоарите са големи, а улиците широки. Можеш да разхождаш без да усещаш някой да ти диша във врата.
Швеция е новата Италия. Стокхолм е чудесно място да попиеш вдъхновение за дизайн, мода, спокойно отношение към живота. В близост до хотела ни на спирката на метрото Mariatorget се намират две от най-споменаваните места, където можеш да изпиеш чаша хубаво кафе. В Drop coffee roasters сервират освен класическо еспресо, няколко вида филтрирано кафе и кафе с преса, можеш да закусваш или обядваш. Ние избираме да изпием чаша капучино, въпреки че навън вече започва да се стъмва, а е едва 15 часа. През зимата денят е небивало кратък. Слънцето се показва около 10 сутринта и започва да се смрачава към 15 следобед. В заведението е пълно с хора, които работят на компютри, пият и разговарят. До нас на малка маса има двама родители с прохождащо момченце и две кучета. В този момент искам само да наблюдавам, да усещам, да се слея. Life is good, you know.
Но честно казано моят фаворит е Johan & Nyström който се намира на следващата пряка. Помещението е доста по-светло с повече места, разчупено и свежо, а капучиното е все така хубаво. Сутрин пием кафе, докато обсъждаме какво да видим през деня.

Вторият ден е определен за посещение на Skansen – музей под звездите, нещо като нашия Етър. Открит е през 1891 г. и е разположен на остров Djurgården. До Скансен се стига с корабче на цената на един билет за градски транспорт или с метро, и после трамвай. Ние избрахме кораб на отиване и пътуваме с група дребосъци от детска градина съпроводени от учителките им. Говорят припряно, вълнуват се, че ще ги водят на музей. После виждаме, че музеят включва в горната си част детска зоологическа градина и кът за зайци с вградена детска площадка, където децата са насърчавани да помагат в грижите за зайците. Има лосове, елени, моржове и пингвини. Всички те са в открити пространства, оградени с дървени огради. Студено е, но се сещам че така или иначе си живеят в тези условия дори и да са на свобода. Някой от галериите и будките са затворени. Отново си мисля, че през лятото мястото сигурно е приказно с изглед към града, цъфналите дървета и морето.

На връщане хващаме трамвай и слизаме на Biblioteksgatan – симпатична улица с бутици и луксозни магазини. Тук можеш да видиш страхотно съчетаване на дрехи. Цветовете са сиво, бяло и черно. Носят меки палта в комбинация с кецове и големи шалове. Удобни, но стилни дрехи. Не знам как успяват да изглеждат добре в този студ.

Разглеждаме центъра и прегладнели решаваме да направим късен обяд в Meatballs for the people. Както се разбира от името сервират основно кюфтенца. Дори супите са с кюфтенца. Мястото е чудесно, храната също. В големи шкафове с много чекмеджета има бурканчета с туршия, гарнитура, прибори, вода и дори кафе. Можеш да опиташ от всичко и по-много, това е чудесен начин да се почувстваш, като у дома си.

Не пропускайте Фотографския музей. Оставихме го за късния следобед понеже работи до 11 вечерта. Музеят е разположен в тухлена, масивна и много красива сграда в близост до брега на морето с превъзходна гледка към града. На първият етаж до 19 февруари е представена фото изложбата “We have a dream”. Над сто активисти, носители на награда за мир, художници, писатели и политици са избрани да участват в проекта “Ние имаме мечта”, за да вдъхновят други да реализират своите мечти. Никому неизвестните младежи Ida Engblom и Махмуд Абас стоят редом с Нелсън Мандела, Малала Юсафзай, която се бори за достъп на жените до образование, Пати Смит, Ай Уейуей, момичетата от Pussy Riot, Ричард Брансън, Ани Ленъкс и Далай Лама. Тук всички гласове са равни и си струва да бъдат чути.

Безкрайно ме трогна историята на Hyeonseo Lee (на четвъртата снимка по-долу), която е писател и активист, родена в Северна Корея. На 17 годишна възраст успява да избяга в Китай, като пресича замръзналата река, която разделя Северна Корея и Китай. Живее 10 години, като нелегален емигрант в страх и се укрива при роднини. Успява да избяга в Южна Корея и да започне нов живот. Разказва, че на 9 годишна възраст е видяла екзекуцията на майката на нейна приятелка, осъдена че е гледала и разпространявала DVD. Тогава е осъзнала, че става нещо нередно. Казва, че другите хора приемат свободата, като даденост, но хората в Северна Корея нямат свобода на словото, лична свобода или право на избор. Успява да помогне на семейството си да избяга и когато стигат до Южна Корея са заловени и затворени. Не е имала достатъчно пари да им помогне да излязат, докато не среща напълно непознат австралиец, който й дава парите само след няколко обяснения. Казва, че това тотално променя разбирането й за света. Участва в TED конференцията в Лос Анджелис, а през 2013 се среща отново с австралийския непознат по австралийската телевизия. Той казва, че е щастлив че е помогнал. Ето, предал е нататък. Направил е добро, а този някой прави добро на друг и така добрината се предава нататък …

На вторият етаж е разположена изложба “Finally it all made sense” със снимки на противоречивите рекламни кампании на Diesel за периода 1991 – 2001 г. Виждала съм постерите в магазините, но никога не съм се замисляла, че в тях има скрит замисъл. Много от постерите са с политически препратки, повдигат въпроси за наболели обществени проблеми, като расизма, наркотиците, отношението към животните.

На последният етаж на сградата има ресторант, който е много приятен. Седнахме за по питие, тъй като бяхме вечеряли късно. В последствие прочетохме в пътеводителя, че е must do в Стокхолм, а ние попаднахме на него по случайност. Новооткрито и модерно място на известен шведски шеф готвач. Много хубав завършек на вечерта. Храна за душата. Преносно и буквално.

Третият и последен ден е отреден за безцелно шляене и разглеждане на някои от спирките на метрото, които са истинско произведение на изкуството. Всяка една от 90те спирки е уникална и изрисувана от художник. Идеята за изрисуване на метростанциите през 1950 г. идва след дебат, че изкуството трябва да е видимо за по-голяма част от хората, не само за отделни привилегировани кръгове. Понеже доста се лутахме в търсене на коя, коя е (даже не успяхме да видим най-интересната) … ето някои от по-забележителните: T-Centralen station, Solna Centrum station на синята линия (T11), Kungsträdgården на зелената линия, Stadion station, Skarpnäck station, Rådhuset, Tensta на синята линия;

Преди да поемем към летището обядваме в Karf & Hansen на Hornsgatan. Много симпатично малко заведение, където приготвят храната с продукти от локални производители. Ядохме супа от пащърнак, но не приличаше на никоя друга и специалитета им Стокхолм – картофи, зеле, пикантно чътни и разбира се кюфтенца. Храната беше превъзходна … Стокхолм беше истинско удовоствие за сетивата и душата.

Полезни съвети:

* Швеция е една от трите държави, които гласуват да не приемат еврото. Подсигурете си шведски крони от България.
* Алкохолът в Швеция е скъп, наистина скъп. Чаша вино е 90 крони, което е 18 лв, а коктейл е 140 крони, което е около 28 лв.
* Метрото стига почти навсякъде … билетът за 1,40 минути е 43 крони.