На път: о. Скиатос

Ако следите блога може би се сещате, че преди две години бяхме на о. Скопелос (как бързо минава времето). Тогава не успяхме да отскочим до о. Скиатос, затова тази година решихме да почиваме именно там. Двата острова са в близост, но все пак са различни. Скопелос е по-голям по територия. Има два по-големи града – Скопелос и Глоса и забележителности, които могат да се разгледат с кола. Плажовете на Скопелос са със ситни камъчета (освен един), докато тези на Скиатос са пясъчни. Скиатос ми се струва по-урбанизиран и населен. След като излезеш от града от двете страни на пътя не спират да се редуват хотели и заведения за хранене. Пътуването от София до Скиатос е 5 часа и половина с кола, и още 3 часа и половина с ферибот. Фериботът за Скиатос и Скопелос тръгва от Волос. Билети можете да купите онлайн, а на място да ги вземете от офиса на фериботната компания.

Плажовете в Скиатос са много на брой. Тези, които най-много ми харесват са: Koukounaries (природен парк с езеро с черни лебеди точно зад самия плаж), Banana beach, Troulos и Maratha. Още първите дни правим разходка с лодка до един от най-красивите плажове Lalaria, до който няма достъп освен с лодка, заради отвесните стръмни скали. Водата е кристално синя и имаме точно час да й се насладим. Морето е бурно и има вълни, но пък В. направо трепери от възбуда. Разходката продължава до Кастро – старата столица на острова и един от плажовете на необитаемия остров Tsougrias.

Градчето е разпръснато, хаотично по гръцки чаровно. Е, не е Миконос и Санторини, но пък има своя скрит чар. Харесва ми гледката отгоре. Покривите в онзи нюанс на оранжево – топли и искрящи и белите блестящи от слънцето стени. Обещават отмора и безоблачни дни. На една от улиците в близост до пристанището, по самите стълби нагоре, има шарени възглавници вместо столове. Аперолът е хубав, точно както го харесвам. В началото на септември е все така шумно и топло. В два от дните вали дъжд, но пък времето единствено не е по поръчка.

И тук не липсват всякакви заведения: типичните гръцки таверни с вкусна мусака, октопод на скара, гръцката салата, италиански ресторанти с паста, барове и места за гироси. Най-много ни допадна гръцкия ресторант Ergon с модерен прочит на типичните гръцки ястия и продукти. Паста орзо с агнешко и сушени домати е чудесен избор. Имат халва с шоколад, което беше божествено вкусна и най-важното шоколадов чийзкейк, който бие моя.

Препоръчват ми ресторант Marmita, но не послушах съвета за резервация и когато отиваме последната вечер няма къде да ни настанят. Добро място за обяд на връщане от Koukounaries е The big bad wolf – гръцка таверна с много вкусно агнешко клефтико. Още едно заведение, което си заслужава посещението, заради гледката и прясната риба е таверна Sklithri. Намира на брега на морето, извън самия Скиатос. Вечер запалват лампи и плисъкът на водата е много успокояващ.

Не сме от туристите, които прекарват дните си до басейна знаейки, че морето е на крачка път, но с деца човек не е това, което е. В. държи да стоим там следобедите и в някои от случаите се съгласяваме с него.

Вечер четем приказки и след като В. заспи присядаме на хубавата гледка с потна чаша розе. Много се надявах да прочета поне една книга, но честно казано мързелуването ми вървеше повече. Не мисля, че островите ще ми омръзнат скоро … мога честно да кажа просто “Доскоро”.