Велико във Велико Търново

Хем си бил в повечето български градове и си на “ти” с месните привички, готов си да признаеш, че нищо не може да те изненада и хоп, няколко години по-късно се завръщаш във Велико Търново и откриваш нови неща.

По покана на Мария Гальова, заедно с Димитър Караниколов и Милена Йорданова, бяхме на откриването на нов семеен хотел “Bridges Residence” в сърцето на Стария град. Хотелът се намира в разкошно реставрирана стара къща с изумителна гледка към града. Собствениците са се опитали да съхранят голяма част от пространството – таванът в една от стаите е оригиналния дървен таван, който са възстановили внимателно. Украсили са стените с керамични чинии, изработени със сграфито техника, характерна за тази част на България. Удивително е как са съчетали изисканост с традиции без пошлост. В името на мястото е загатнато желание за мост между минало и настояще, пример е тази дървена скулптура, наследена от времето на соц-а, която сега гордо краси някои от помещенията.

Bridges residence, Велико Търново

В Италия ли сме или във Велико Търново? Това се запитах, когато прекрачихме прага на вътрешния двор на Археологически музей. Мястото е леко скрито от главната улица, слиза се по стръмни стълби надолу покрай паметника на Кольо Фичето и Музея “Затвор”.

Строежът на сградата, в която се помещава Археологическия музей започва през 30-те години на ХХ век, спира по време на войната и е завършена през 50-те. Малката ни група се гмурна в коридорите с мозайка и слуша лекция за експонатите вътре, която беше доста интересна. Всичко вътре е типично за българските музеи – нищо интерактивно, стъклени прашни витрини, застинали във времето, но въпреки всичко, мястото носи своя чар. Вход за възрастен – 6 лв., вход за семейства пак 6 лв. Поне няма начин да стане объркване.

Археологически музей, Велико Търново

Разходка из Самоводската чаршия

Рисуване на керамични съдове

Мария ни изненада с предложение да си изрисуваме наши съдове. В малкото магазинче “Чупи-купи” / Pottery “Chupi-kupi” в Самоводската чаршия върху прашен плот, можете сами да се потопите в традициите на грънчарството. Процесът на изработване на този вид керамика (в България има три школи – търновската, бусинска и троянска) чрез сграфито техниката трае месец, като предметът първо се изпича, а после се подготвя с бял слой глина, върху който се нанася избраната шарка. Следващата стъпка е да се остави да изсъхне две седмици, а след това повторно се изпича и гланцира. Тази технология е била широко използвана по време на Средновековието, но поради сложността на изработката постепенно замира. Възродена от няколко майстори на керамика, по намерени голямо количество начупени керамични съдове през 70-те години на миналия век при разкопките на Царевец.

Всеки рисува според възможностите си. Личи си, че съм най-неподготвена от всички, но моето извинение е, че ми е за първи път. Другите имат завиден опит. Всички разказват, че рисуването върху глина им действа успокояващото. Оставяме керамичните чинии да съхнат обърнати наобратно. Ще ни ги изпратят след две седмици, когато са готови, изпечени и обработени. Хубав спомен от един хубав уикенд с приятели.

Събота е, а това означава че днес има спектакъл “Звук и светлина”. Отдавна съм слушала за светлинното шоу, което се прави вече над 30 години и е посещавано от българи и чужденци всеки уикенд. Спектакълът може да бъде гледан всяка събота и се вижда от почти всяка точка на града, но това което го прави запомнящо е, че в панорамната тераса, от която се наблюдава има и озвучаване. Интересно е, че чехите проектирали светлините са давали само 12 години живот на съоръжението, а вече 30 години няма нито едно пропуснато събитие, поради технически причини.

Билети можете да купите от сайта. Снимка по-долу – Димитър Караниколов.