Този е сравнително най-лесния преход, ако въобще може да се каже нещо подобно за вървене с 12 – 14 кг раница на 33°. За всеки имаше избор от къс дневен преход – 14 км или дълъг – 24 км. Не е състезание, така че всеки може да върви с различно темпо, да си почива, ако има нужда. Най-възрастният участник (от 187 човека) беше на 75 г., а най-младият само на 14 г., ако не броим бебето, на което всички завиждахме, че го носят.
Никога не съм била състезателен тип, ако светът свърши най-вероятно ще съм от първите загинали, но такива тръпки ме побиха, когато най-накрая след 5 дена всекидневно вървене успях да навъртя 80 км и всичко това благодарение на компанията на невероятно вдъхновяващи жени. Разговорите ме разсейваха от трудностите и неудобствата, смехът и помощта на всяка една от тях ме караха да вярвам, че заедно ще успеем да стигнем до края, въпреки болката в краката, горещината. Задружност на 10 жени от различни държави, произход и интереси си е нещо над което да се празнува.
Благодарна съм, че приех поканата. Да тествам издръжливостта на силите си, да добия още малко самочувствие, че мога да се справя, а щом аз успях, то всеки би могъл.
Leave a Reply