Лапландия, Финландия

Финландия е неочаквано интересно място особено през зимата. Безкрайна белота, от която те заболяват очите, но ти се стопля сърцето. Замръзнали езера, Северното сияние, приказна природа, докъдето ти стига погледа. След пътуването до Исландия се убедих, че студът е поносим, когато си облечен добре и моментално отправям поглед към последната скандинавска страна, която не съм посещавала. Лапландия, освен забавление за децата в градчето на дядо Коледа (Рованиеми) предлага и много изживявания за възрастните, дори и да не сте привърженик на зимните спортове.

Пътуваме с децата с полет през Мюнхен (попаднах на чартърни полети директно от Мюнхен до Рованиеми, но датите не ни бяха удобни), а след това още един от столицата Хелзинки до град Рованиеми. Има и летище в Китилe, което е още по на север и в близост до зимния ски курорта Леви, където първоначално трябваше да преспим.

След дълго пътуване и ден в Хелзинки, пристигаме по тъмно на летището в Рованиеми. Вземаме кола под наем (разстоянията са толкова големи, че трудно ще се придвижвате без) и се отправяме към къщата под наем, която наемам през airb’n’b. Домът на Миика е на около час път от летището, преди крайната точка се отклоняваме по 13 км заснежен, но добре почистен път до дома му, който се намира на брега на замръзнало езеро. Миика ни разказва, че държавата се грижи да поддържа пътя и ние сме изненадани. Наслаждаваме се на финландската сауна и външно джакузи под звездите. Днес в небето може да се наблюдава Северното сияние ни каза Миика, но не успяваме да го видим, заради тежките, сиви облаци. Мястото е великолепно окъпано с утринната мека светлина. През февруари тук слънцето изгрява в 8:35 ч., което остава достатъчно време на всеки поспалив фотограф да заснеме изгрева.

Рованиеми и градчето на Дядо Коледа

В първия ден от пътуването искаме да отметнем градчето на Дядо Коледа в Рованиеми, то се намира на няколко минути извън града. Леко комерсиално, но добре направено място без пошли сергии. Малки спретнати къщички от дърво. Културно се нареждате на опашка за кратка среща със самия Дядо Коледа, който ни пита откъде сме, след което изрецитира на български език: “Здравейте! Как сте?”. Поговоря си с децата, ощипва се, когато го питат дали е истински и се отправяме към изхода.

Тук започва Северният полярен кръг един от петте основни паралела. Всичко на север от тази линия е Арктика. Обядваме в едно от модерните и готини места в Рованиеми – Cafe&bar 21. Мястото е супер приятно с много млади хора, за почитателите на мексиканска кухня, в съседство е и ресторант Yuca, на същите собственици.

След Рованиеми поемаме с колата към един от най-популярните ски курорти във Финландия – Леви. Намира се на около два часа с кола от градчето на Дядо Коледа. Зимният курорт разполага с 43 ски писти. Подминаваме градчето и пистите, и след 24 км пристигаме в хотел Northern lights village, съставен от четиридесет къщички със стъклени покриви, за да е по-лесно наблюдението на Северното сияние.

Леви, Лапландия

Децата са във възторг – шейни, сняг … много сняг. Прекарват по-голямата част от времето навън, въпреки че през деня е – 11 градуса, а вечер температурите падат до – 23. Студът не се усеща така може би, заради топлите дрехи или защото няма вятър. В хотела отглеждат северни елени, може да се разходите с тях или просто да ги погалите.

Още същия ден, в който пристигаме има оживление, на рецепция има струпани хора, дискутират възбудено. Става ясно, че днес е много вероятно да е възможно наблюдаването на Северното сияние. Записваме се за aurora hunting – със закрити шейни заради децата. Има различни опции. По-авантюристично настроените хора мога да изберат aurora hunting с моторна шейна, но трябва да сте готови да понесете много студ.

Събираме се около 20:30 ч. тръгваме от хотела. Движим се по пътеки позволени само за моторни шейни, на места гидът ни казва, че е позволено да се движим с 80 км/ч. К. заспива в една от шейните, но В. е толкова ентусиазиран. Помага да стъкмят огън, да приготвят горещ чай от боровинки и печен маршмелоу. Греем се на огъня в очакване на Северното сияние. Тази вечер е доста бледо, но все пак го виждаме.

На следващия ден, след цял ден приятно търкаляне в снега, вечеряме в хотела, четем пред камината и на излизане виждаме небето осеяно с ярки, танцуващи, разноцветни светлини. Северното сияние! Изглежда все едно се движи, на плавни вълни. Най-доброто време за наблюдение е между декември и март.

Активности, които можете да правите през деня в Лапландия:

разходка с кучешки впряг;
разходка с впряг северни елени;
урок по ски ходене;
разходка с моторни шейни;
на лов за Северното сияние – има вариант за закрита или открита шейна;
каране на ски или сноуборд;

Ако не ви се прави нищо от това може просто да се наслаждавате на природата, да си почивате пред камината и съзерцавате природата през прозореца.

В един от дните ние се разхождаме с впряг хъскита. Събираме се пред хотела и оттам ни водят до мястото, от което ще започне разходката. Кучетата са супер превъзбудени, не спират да лаят. Водачът ни предупреждава да не ги галим сега, а след края на разходката, когато ще са изморени и готови за ласки. Разделяме се. Децата се настаняват, всеки в отделна шейна, а аз и Г. ще управляваме. Очакват ни 10 км разходка. Времето е слънчево и меко, но въпреки всичко е студено. Кучетата са в непрестанно желание да тичат, дърпат шейната толкова силно, че едва успявам да я спра натискайки с цялата си тежест. Има голям шанс шейната да се обърне, предупредиха ни да не се изправяме, а да чакаме помощ, защото кучетата ще тръгнат да бягат и ще повлекат всички. За щастие не ни се случва нищо от това. Дори успявам да направя няколко снимки, докато придържам шейната с една ръка.

Връщаме се до началната точка, хъскитата са изплезили езици, но са доволни. К. е премръзнал (забравих да поискам одеяло за краката) и мрънка. Галим заслужено кучетата, а те са доволни, че са изпълнили задачата. Собственичката ни разказва, докато гали няколко от тях, че са породи докарани от Аляска и Сибир. Беше страхотно преживяване. Пием горещ боровинков сок около камината в тази приказна къщичка.

В следващите дни се разхождаме до Леви, качваме се с лифта Гондола до една станция, на която има изложба за саами – коренното население на Финландия. Децата са запленени, задават въпроси, оглеждат всяка снимка. Зад сградата има северни елени, купуваме мъх и ги храним. Следобед използваме финландската сауна и външното джакузи. Стъмва се доста рано в 16:30 ч. и тези снимки са правени по това време. Във Финландия на децата, дори и най-малките им е позволено да влизат в сауна. Предполагам, че това плюс дългото време, което прекарват навън, (независимо от това колко е студено) е причината да са боледуват по-малко сравнение с нас.

Хелзинки

Столицата на Финландия е компактен, приятен град със собствен усещане. Нарежда се след любимите Копенхаген и Стокхолм. От скандинавските столици Осло е единствената, която ме остави безразлична.

Andante coffee

След Музея по дизайн се отправяме към кафенето Анданте. Поръчваме десерти от всички, плюс големи чаши с кафе.

Места, които набелязах, но не успяхме да посетим:

Ресторант “Penny” – комфортна храна. Бруклин в Хелзинки;
Moko Market Café & Store Punavuori – кафене и магазин за списания;
Ресторант “Ravintola Sunn”
кафене “Johan & Nyström” – Kanavaranta
кафене “Ipi Kulmakuppila”
кафене “Helsingin Kahvipaahtimo”

След дълга разходка из града. Виждаме деца от училище, които играят на двора, въпреки студа. Прекарваме известно време в топла книжарница, от която си тръгвам с няколко книги и списание Kinfolk, а след това вечеряме рано в ресторант “Yes, Yes, Yes” преди да се върнем на летището.