На път: о. Милос

  о. Милос е част от Цикладите, заедно със Санторини, Миконос, Парос и Фолегандрос. За разлика от другите острови от групата, доскоро Милос остава непознат за туристите, тъй като там минната индустрия е силно развита и никой не си прави труда да търси друга заетост. Но с глобалните тенденции за закриване на рудниците и отлив на интерес в полезните изкопаеми, местните постепенно се преориентират към туризма. Островът, освен богат на различни видове минерали, има горещи извори, които буквално извират от морето, така както се усещат и под пясъка. Присъстват и вулкани, макар в момента неактивни.

От София няма директен полет до Милос, затова летим с прекачване в Атина. Отсядаме в малко симпатично хотелче в градчето Полония (Pollonia). На вратата на хотела ни посреща Алекс, американец-грък, както сам се определя. Алекс е временно на рецепция, но ни дава толкова добри препоръки, че ние прекарваме няколко часа с него да разговаряме за острова, миналото му и историята на мястото. Разказва ни, че дядо му е роден тук, но заминава за Ню Йорк, където в продължение на години живее и работи. Минават повече от 40 години, преди да се завърне на родния си остров. Взема със себе си сина си и внука си, а внукът (Алекс) на свое място се влюбва в мястото и започва да прекарва всяко лято тук. Вече е двадесет годишен, учи в колеж, но не е убеден, че това е за него. Не е ясно какво ще прави с живота си, но все така верен на себе си, продължава да идва на острова.

Наемаме си атв и поемаме към Саракинико – най-интересният плаж на острова, ако може да се нарече плаж. Имаш чувството, че си попаднал на Луната, заради белия варовиков камък, от който са направени скалите. Морето е доста бурно, а вятърът се засилва, припомням си, че все пак е септември. Няма много желаещи за скокове във водата, но не ги виня. Стоим опрени един в друг и наблюдаваме залеза. Оставаме малко хора докрая, залезите тук не са толкова фотогенични като в Санторини, но пък отблясъците на залязващото слънце, къпят скалите в топли оранжеви тонове и правят мястото да изглежда нереално.

Саракинико (Sarakiniko)

Вечеряме в ресторант “Gialos” в нашето градче Полония. Толкова сме гладни, че молим Алекс да ни препоръча място, в което може да “умреш” докато се храниш (не от натравяне), нали знаете от онези места, на които ти се иска да имаш десет стомаха. Той се засмива и ни препоръчва Гиалос. Там готвят типичната за острова храна, но с туист. Поръчваме си групер карпачо, което е специалитет на заведението и е наистина доста интересно да се опита. Поръчваме традиционните за тук пайчета със сирене (pitarakia), агнешко на бавен огън и ризото с мастило от сепия. Всичко е невероятно вкусно и се заричаме да повторим.

Сутринта закусваме на терасата с кроасани и баница приготвени от леля Стела или поне така ни казва Алекс. Въпреки че не я виждаме нито веднъж до края на престоя си, всеки ден във фоайето на хотела има различни, домашно приготвени лакомства.

Качваме се на атв-то и първата ни спирка е Фиропотамос – малко рибарско селце в близост до Плака. Мястото е наистина малко с няколко къщи и типичните за тук гаражи за лодки (sirmata от гръцки език) с цветни врати и плаж със същото име, с гледка към църквата “Св. Николай”.

Фиропотамос (Firopotamos)

Няма много какво да се прави, освен да видим гледката от хълма зад църквата, където има останки от антична сграда. Наближава обяд, а в списъка ми е отбелязано – разходка в Мандракия и задължително обяд в Медуза, в този ред. Паркираме атв-то на хълма и вървим до малкото центърче на рибарското селце Мандракия, което е много симпатично с бялата варосана църква, бездомните котки дремещи на припек, не помръдващи дори когато ни забелязват. Рибар приготвя лодката си и заедно с шепа туристи го гледаме запленени, докато отплава навътре в морето. Сядаме в Медуза, предполагам единствения ресторант в селото.

Мандракия (Mandrakia)

Отново поръчвам тестени пайчета със сирене, традиционни за Милос (pitarakia) и Г. се шегува, че е безумие при наличие на толкова морска храна, но аз просто не мога да се сдържа. Вземам си и от местно сирене, типично за острова – солено е и много интересно. Г. си поръчва сушена риба меч със сол, а аз си вземам октопод в оцет – специалитет на заведението. В менюто има и дакос – филийка с домати и зехтин от о.Крит, но ние вече сме я опитвали миналата година.

Следобед планираме да се излежаваме на някой от плажовете в южната част на острова. Караме до Палиочори като най-популярен сред туристите. Плажът, освен красивите червено-оранжеви скали, които спират вятъра характерни за Цикладите, има няколко подводни минерални извора, които се усещат на някои места във водата. Толкова е горещ самия пясък, че в заведенията на плажа приготвят храна в ров вкопан в пясъка. Пясъкът е едър и неприятен на допир, освен че боде, много пари. Самият плаж е доста урбанизиран, освен заведенията точно зад плажната ивица има хотели, къщи за гости и вили за летовници.

Палиочори (Paliochori Beach)

Фириплака (Firiplaka)

След няколко часа ни омръзва и решаваме да се върнем в хотела, но преди това минаваме през плажа Фириплака. Пътят криволичи по стръмните завои. Вече сме изгорели прилично на колена и рамене от возенето с атв-то. Минаваме покрай открита мина и виждаме земята оголена и неимоверно увредена. Дълбоките изкопи в червено-оранжеви нюанси зейнали като открита рана. Слизаме надолу и оставяме атв-то по черния път преди плажа. Плажът е почти необитаем, ако изключим една паянтова постройка в началото. Хора не липсват, но все пак плажът е див в сравнение с Палиочори.
Разхождаме се от единия до другия край с крака потопени във водата. Пясъкът е ситен и мек. Зад нас скалите са ярко червени, неестествени и причудливи. Цветът им се дължи на минерализацията в района.

Късно следобед се прибираме в хотела изморени от дългото обикаляне. Алекс го няма на рецепция, но помним препоръката му да посрещнем залеза от замъка в Плака. Паркираме атв-то на паркинга в града и на бегом, защото слънцето стремглаво приближава хоризонта, тичаме на горе останали без дъх. Замъкът се намира на хълм с гледка към залива. Този път не нося фотоапарата, защото ми тежи и се ядосвам на себе си. Залезът е красив, дори много по-красив отколкото съм очаквала. Качваме се до църквата и стария замък, от който не е останало нищо освен името му. Горе вече са се събрали доволно количество хора, някои насядали по стълбите, други нагоре в двора на църквата. Всички са смълчани, приятно отпуснати, вперили поглед в яркото оранжево кълбо, бавно отдаващо почит на земята, като свещ, която догаря.

Слизаме надолу по малките улички в Плака и попадаме в малкия оживен център, на сините столове са насядали хора готови да вечерят, а глъчката оглася вечерта.

На следващия ден имаме планирана разходка с лодка до пещерата Сикиа (Sikia) и плажа Клефтико (Kleftiko), достижими само от водата. Пристигаме в Адамас, пристанищният град от който тръгват лодките, но возене няма да има, защото днес има силен вятър. Разочаровано се качваме на атв-то и решаваме да запълним деня като пообиколим отново.

Клима (Klima)

Насочваме се към Клима – малко рибарско селце. Трудно се разминаваме с колите, заради тесния път. Клима представлява няколко къщи и църквата, без която никое гръцко селище не би било същото. На брега има и ресторант с гледка към морето. Но най-вълнуващото са няколко цветни, рибарски къщички в ляво, които са разположени на брега, така че рибарите лесно да прибират своите лодки. Вече не се използват по предназначение. Някои от къщичките са преобразувани на къщи за гости, а други са се превърнали в магазини за сувенири. Пред една от къщите момиче чете съсредоточено книга, изпънала крака на жаркото слънце. Група рибари изваждат стара пробита лодка на сушата.

На път за Плака, минаваме през Саракинико, за да разгледаме плажа и на дневна светлина. Днес е още по-ветровито и няма желаещи да скачат във водата.

Саракинико (Sarakiniko)

Огладняваме и се насочваме към Плака. Сядаме да пием по нещо в заведение “Φάτσες/Fatses” срещу Археологическия музей. Милос е с древна история и тук е отрита статуята на Венера Милоска, кръстена така в чест на Милос. Понастоящем статуята се намира в Лувъра, Париж. Заведението го забелязваме още при предишното ни идване. Правят впечатление шарените столове и маси боядисани във всички цветове на дъгата. Пием лимонада с мастикс (смола от мастиково дърво), да не се бърка с мастика.

Плака (Plaka)

Плака много ми напомня на Науса – един от градовете на о. Парос, но това е защото архитектурата е същата – белите сгради, цветните прозорци и улиците на места направени от хиляди малки камъчета. Очарователно е и много ни харесва. Изкачваме се още веднъж стълбите до Венициански замък от 13 век. Замък вече няма, на негово място има църква. После обядваме в Avli-Milos. Поръчваме kritamokeftedes – пържени кюфтета от тиквички със сос от диня и бавно печено агнешко.

Милос очарова с гледки и липсата на много туристи. Имаме нужда от точно това – време да сме двама, с хубава храна и престъпно безгрижие, да чувстваме слънцето върху раменете си, да оставим лицето си срещу вятъра, докато се движим към някой плаж.

 

____________________________________________________________________
Полезна информация при организацията:
* Няма директни полети до Милос, но полетите с прекачване в Атина не са толкова дълги. Можете да се придвижите с кола до Атина, а после с ферибот до Милос.
* Места за настаняване: Salt hotel, Captain Zeppos – малък семеен хотел, TaniaMilos отново в Полония.
* На остров Милос има три по-големи града – Плака, Полония и Адамас. Бих ви препоръчала да отседнете в един от първите два, тъй като Адамас е по-скоро пристанищен град и не толкова интересен.
* Транспорт – на острова има градски транспорт, но е нередовен и бавен. За да обикаляте острова, който не е голям, но все пак ви е необходимо превозно средство, а тъй като някои от селцата са наистина малки и без липса на двупосочни пътища и места за паркиране, атв или скутер са най-подходящите за придвижване.