

Наемаме си атв и поемаме към Саракинико – най-интересният плаж на острова, ако може да се нарече плаж. Имаш чувството, че си попаднал на Луната, заради белия варовиков камък, от който са направени скалите. Морето е доста бурно, а вятърът се засилва, припомням си, че все пак е септември. Няма много желаещи за скокове във водата, но не ги виня. Стоим опрени един в друг и наблюдаваме залеза. Оставаме малко хора докрая, залезите тук не са толкова фотогенични като в Санторини, но пък отблясъците на залязващото слънце, къпят скалите в топли оранжеви тонове и правят мястото да изглежда нереално.
Саракинико (Sarakiniko)












Сутринта закусваме на терасата с кроасани и баница приготвени от леля Стела или поне така ни казва Алекс. Въпреки че не я виждаме нито веднъж до края на престоя си, всеки ден във фоайето на хотела има различни, домашно приготвени лакомства.
Качваме се на атв-то и първата ни спирка е Фиропотамос – малко рибарско селце в близост до Плака. Мястото е наистина малко с няколко къщи и типичните за тук гаражи за лодки (sirmata от гръцки език) с цветни врати и плаж със същото име, с гледка към църквата “Св. Николай”.
Фиропотамос (Firopotamos)


Мандракия (Mandrakia)








Следобед планираме да се излежаваме на някой от плажовете в южната част на острова. Караме до Палиочори като най-популярен сред туристите. Плажът, освен красивите червено-оранжеви скали, които спират вятъра характерни за Цикладите, има няколко подводни минерални извора, които се усещат на някои места във водата. Толкова е горещ самия пясък, че в заведенията на плажа приготвят храна в ров вкопан в пясъка. Пясъкът е едър и неприятен на допир, освен че боде, много пари. Самият плаж е доста урбанизиран, освен заведенията точно зад плажната ивица има хотели, къщи за гости и вили за летовници.
Палиочори (Paliochori Beach)

Фириплака (Firiplaka)
След няколко часа ни омръзва и решаваме да се върнем в хотела, но преди това минаваме през плажа Фириплака. Пътят криволичи по стръмните завои. Вече сме изгорели прилично на колена и рамене от возенето с атв-то. Минаваме покрай открита мина и виждаме земята оголена и неимоверно увредена. Дълбоките изкопи в червено-оранжеви нюанси зейнали като открита рана. Слизаме надолу и оставяме атв-то по черния път преди плажа. Плажът е почти необитаем, ако изключим една паянтова постройка в началото. Хора не липсват, но все пак плажът е див в сравнение с Палиочори.
Разхождаме се от единия до другия край с крака потопени във водата. Пясъкът е ситен и мек. Зад нас скалите са ярко червени, неестествени и причудливи. Цветът им се дължи на минерализацията в района.




Късно следобед се прибираме в хотела изморени от дългото обикаляне. Алекс го няма на рецепция, но помним препоръката му да посрещнем залеза от замъка в Плака. Паркираме атв-то на паркинга в града и на бегом, защото слънцето стремглаво приближава хоризонта, тичаме на горе останали без дъх. Замъкът се намира на хълм с гледка към залива. Този път не нося фотоапарата, защото ми тежи и се ядосвам на себе си. Залезът е красив, дори много по-красив отколкото съм очаквала. Качваме се до църквата и стария замък, от който не е останало нищо освен името му. Горе вече са се събрали доволно количество хора, някои насядали по стълбите, други нагоре в двора на църквата. Всички са смълчани, приятно отпуснати, вперили поглед в яркото оранжево кълбо, бавно отдаващо почит на земята, като свещ, която догаря.
Слизаме надолу по малките улички в Плака и попадаме в малкия оживен център, на сините столове са насядали хора готови да вечерят, а глъчката оглася вечерта.
На следващия ден имаме планирана разходка с лодка до пещерата Сикиа (Sikia) и плажа Клефтико (Kleftiko), достижими само от водата. Пристигаме в Адамас, пристанищният град от който тръгват лодките, но возене няма да има, защото днес има силен вятър. Разочаровано се качваме на атв-то и решаваме да запълним деня като пообиколим отново.
Клима (Klima)







На път за Плака, минаваме през Саракинико, за да разгледаме плажа и на дневна светлина. Днес е още по-ветровито и няма желаещи да скачат във водата.
Саракинико (Sarakiniko)






Огладняваме и се насочваме към Плака. Сядаме да пием по нещо в заведение “Φάτσες/Fatses” срещу Археологическия музей. Милос е с древна история и тук е отрита статуята на Венера Милоска, кръстена така в чест на Милос. Понастоящем статуята се намира в Лувъра, Париж. Заведението го забелязваме още при предишното ни идване. Правят впечатление шарените столове и маси боядисани във всички цветове на дъгата. Пием лимонада с мастикс (смола от мастиково дърво), да не се бърка с мастика.
Плака (Plaka)




















____________________________________________________________________
Полезна информация при организацията:
* Няма директни полети до Милос, но полетите с прекачване в Атина не са толкова дълги. Можете да се придвижите с кола до Атина, а после с ферибот до Милос.
* Места за настаняване: Salt hotel, Captain Zeppos – малък семеен хотел, TaniaMilos отново в Полония.
* На остров Милос има три по-големи града – Плака, Полония и Адамас. Бих ви препоръчала да отседнете в един от първите два, тъй като Адамас е по-скоро пристанищен град и не толкова интересен.
* Транспорт – на острова има градски транспорт, но е нередовен и бавен. За да обикаляте острова, който не е голям, но все пак ви е необходимо превозно средство, а тъй като някои от селцата са наистина малки и без липса на двупосочни пътища и места за паркиране, атв или скутер са най-подходящите за придвижване.
Здравейте, отново прекрасен пътепис. И снимки:) радвам се, че вчера Ви видях и лично ( в магазинчето за играчки на Шипка). Продължавайте с този блог, който ми е като глътка свеж въздух и спокоен момент в така забързаното ежедневие! При Вас е красиво, уютно и естествено:) Без прекалено засукани и комерсиални постове. Само лично усещане и емоция…Благодаря:)
Готин пътепис 🙂 шедьовър бих казала. Рядко се среща подобна находка онлайн.
Относно снимките – признавам си, опитах да намеря по-добри фотографии онлайн. Не успях.
Поздрави за автора, спътниците му и вдъхновението им 😉
Благодаря много за милите думи. Ще се радвам да разгледате и другите ми постове, може още нещо да Ви допадне и да Ви е полезно при следващо пътуване. Дано скоро можем да пътуваме отново на близо и далеч. 😊🙏