На път: о. Фолегандрос

о. Фолегандрос е част от Цикладите, заедно със Санторини, Миконос, Парос, Иос, Милос и няколко други острова. Островът се обитава от само 765 постоянни жители, но през лятото мястото се изпълва от хора от полуострова дошли да работят тук. Фолегандрос няма свое летище, достъпът до острова е посредством Санторини или Атина с ферибот. Към острова ме привлече гледката на Хора отвисоко и обещанието, че мястото е по-непознато и по-диво от всички други острови от групата.
След два дена в Санторини, стъпваме на малкото пристанище на Фолегандрос, което ни се струва доста по-приветливо и симпатично от пристанището на Санторини, което е прашно, мръсно и в пълна противоположност с подредената Ия.

Настаняваме се в Blue Sand boutique hotel, който е в залива Агали на десет минути с кола от пристанището.

AGALI BAY

CHORA

Главният град Хора е много приятен с малките магазинчета и площадите отрупани с маси, които вечер се пълнят с хора. В дворчетата кротко поседнали на дървени, олющени столове възрастни местни хора ни оглеждат любопитно. Мястото дава усещане за връщане във времето. Като картина как са изглеждали другите популярни острови от групата, които отдавна са забравили кои са в търсене на повече туристи.

 Разхождаме се от центъра на града до параклиса Панагия (Св. Мария), кацнал високо на хълма. Не сме единствените жадни да посрещнат залеза на това невероятно място. Църквата е построена върху руини на античен храм, смята се, че са използвани за изграждането й. Гледката от върха е невероятна.
На следващият ден вземаме лодка, за да разгледаме плажовете на острова, които са достъпни само по вода или с вървене. За четири часа обикаляме всички – Амбели, Ливадаки, Катерго. Всички те са със ситни цветни камъчета. Нашите водачи ни карат и до пещерата Георгитци (Georgitsi Cave). Оставят ни да поплуваме на Катерго и после ни прибират обратно в залива Агали – може би най-популярния плаж на острова. Шофьорът на лодката е същия шофьор с таксито, което ни взе от пристанището. Островът наистина е малък.

Agali beach

Всеки ден обядваме и вечеряме в хотела, защото просто храната е невъобразимо вкусна. Поръчваме си салата дакос, която за първи път опитахме на о. Крит и много ни хареса. Mpourekakia (от гръцки език) са типични за тук теснени джобчета пълнени със сирене, което правят на острова. Ядохме подобри на Милос миналата година и към тях също съм пристрастена. Друг специалитет от района е фава (бакла) – вид бобено растение, което приготвят на каша. Среща ли сме го само на Цикладите и о.Крит. Много питателно и адски вкусно като гарнитура към октопод или риба.
В един от дните хващаме пътеката покрай хотела, по която хората отиват до съседния плаж. Любопитни да разгледаме района продължаваме до втори малък плаж скрит зад скалите. Имат си и неизменното бяло параклисче в съседство с дървено заведение до плажа. Скриваме се под рехавата сянка на горичката от маслинови дръвчета, защото сме изгорели предишния ден.
С годините човек започва да търси все повече диви, необитаеми места, по-малки плажове, повече пространство, за да диша и размишлява. Фолегандрос през август в други години сигурно е по-посещаем, но тази година сме от малкото пристигнали да се насладят на неподправената суровост на мястото.
Определено става един от най-любимите ми гръцки острови и си обещаваме да се върнем някой ден.