На път: о. Тасмания

 I част от пътуването –  > Сидни и Мелбърн

Остров Тасмания е невероятен по един неподправен начин. Едно от местата с най-чист въздух в света, спиращи дъха пейзажи, страхотна храна и вина, и много малко туристи. Можеш да видиш диви животни да се разхождат необезпокоявани (без огради и организиран вход). Очаквах да ни очарова (думи на скъп приятел), но той ни завладя.

Изненадващо е, че някъде по света все още е останало толкова диво, незастроено и непокътнато от човешка ръка, място като Тасмания – почти половината й територия е “Зона на дивата природа”, национални паркове или защитени гори. Тасмания е остров, но доста голям по размери, сравним с Ирландия и Шри Ланка. Така че ако планирате да я обиколите цялата, ще са ви необходими поне 10 дена. Ние имаме шест и смятаме да ги използваме пълноценно.

Полетът от Мелбърн за Тасмания е час и половина. Друг вариант да стигнете до острова е с ферибот от Мелбърн, но времето за пътуване е доста по-дълго.

Вземаме кола под наем от летището и ни се налага бързо да свикнем с лявото движение. Хобарт е главния град на острова и е в близост до летището. Магистралата за града минава по голям мост над водата, където коли ни разминават от дясно и всичко е някак сюрреалистично. Само тази част на острова е по-урбанизирана, но това не трябва да ви подвежда. Градът е построен на залива около устието на река Дъруен, супер приятен и подреден с ниски постройки, широки улици, малки магазинчета, кафенета и добри ресторанти.

Хобарт, Тасмания

Ние се отправяме към хотела, който е на час и половина на изток от Хобарт. В началото е магистралата, но с отдалечаването от града, пътят става двупосочен и тесен. Още с излизане от населеното място, започваме да виждаме ударени животни по пътя. Колите ги заобикалят, но те са там – малки кенгурута, катерици, дребни гризачи. В интернет пише, че по пътищата на Тасмания на година умират 300 хиляди диви животни и това е толкова стряскащо.

Намираме отбивката и спираме пред ниска сграда, която е рецепция и ресторант на хотела. Мястото е толкова спокойно и близо до природата, разполагат с няколко малки къщички до брега, в които човек може да се усамоти и да забрави за света. Животът тук е спрял по особено романтичен начин.

Вечеряме в ресторанта с гледка към залива и си поръчваме тасманийски стриди – прясно уловени. Мястото е собственост на двойка немци, които са се преместили тук преди 20 години, когато все още е имало възможност да закупиш земя. Посреща ни симпатичен, елегантен французин, който е управител на мястото. Женен е за австралийка и скоро ни разказва всичко за себе си. Местят се тук от остров Хамилтън, докато дъщеричката им стане на възраст подходяща за училище, тогава смятат да се върнат в Куинсленд, защото по неговите думи образованието тук не е достатъчно добро. Да израсне детето на такава свобода и природа .. на това би завидял всеки родител.

В близост до хотела се намира Национален парк “Фрейсинет” и залива Уайнглас, който е и може би най-известната гледка в Тасмания. Името на залива (Wineglass на английски език) идва не от формата му наподобяваща чаша, както си мислех отначало, а от лова на китове, който е обагрял водата в залива в червено. След последното населено място Коулс бей, навлизаме в парка и първата ни спирка е информационния център, където си купуваме пропуск. Подготвили сме си вода и понеже аз си забравих планинските обувки в България, се налага да правя прехода с обикновени маратонки. За да достигнете гледката от върха към залива ще са ви необходими 45 минути, а ако искате да слезете до самия плаж – още 95 минути. Има опция да направите целия кръг за 3,5 – 4 часа.

Национален парк “Фрейсинет”

залива Уайнглас (Wineglass Bay)

В цяла Австралия дроновете са забранени и разнасянето на моя се оказа адски безсмислено. Качваме се до мястото, от което се вижда залива като на длан. Мъгла е обгърнала хоризонта, дружелюбно настанена там където се докосват небето и земята. Загадъчно и диво, това място те пленява със суровата красота.

Поемаме надолу към плажа, който е един от десетте най-хубави плажове в света. Плуването е разрешено, но дори през лятото температурата на океана е ниска и не е учудващо, че няма желаещи. Слизаме надолу и хората, които срещаме, стават все по-малко. Изненадващо забелязваме в храстите необезпокоявано да си стои валаби (малко кенгуру). Те са доста по-дребни от кенгурутата и са по-ръждиви на цвят. Тук се срещат именно такива, за разлика от другите австралийски щати, където живеят основно кенгурута.

За още час се връщаме до колата и поемаме към плажа Френдли (Friendly beaches). Малко преди самия плаж навлизаме в къмпинг зона с табло, на което са оставени пликове с въпросници, където да оставиш таксата за посещение. Попълваме ги и се отправяме към плажа, който е дълъг 5 км. Синя тюркоазена вода, ситен мек пясък и само шепа хора на километри наоколо. Тук често плажовете са празни и на мен ми се струват безкрайно тъжни, такива изоставени, неизползвани, но в същото време красотата е пред очите на наблюдаващия, без допълнителни разсейващи елементи.

На връщане към хотела спираме в няколко винарни, за да обядваме и да опитаме вина. Тасмания е с океански климат, който е по-хладен и това разкрива потенциал да се правят по-различни вина, отколкото в останалата част от страната. В района се отглеждат предимно пино ноар, шардоне и совиньон блан, с някои по-малки насаждения от ризлинг, пино гри и каберне совиньон. Първото място, в което спираме е Devil’s corner winery, който освен с името си ни грабва и с гледката към низината. Погледът ти пълзи по съседните хълмове и лозята вкопчени в земята, докато силния вятър ги полюшва. Отказваме се да седнем, защото предлагат основно хапки и студена кухня. Подминаваме Gala Estate Vineyard, в която няма храна и се насочваме право към Milton Vineyard, където все още има възможност да ни сервират обяд. Главният готвач и сервитьорката в ресторанта са французи, временно работещи, както ни обясни момичето, даже тя е без документи, но ни помоли да си мълчим. Храната е безумно вкусна и прибираме доволни в къщата. 

Devil’s corner winery

В Тасмания времето е непредсказуемо. От два дена духа силен вятър. Сутрин е хладно, на обяд адски горещо въпреки, че е само 22 градуса, а вечер температурите падат до 8 градуса. Палим камината, за да ни е уютно. Навън шумът от вятъра се смесва със звука на вълните. Собствениците са решили в къщите да няма интернет, въпреки че в началото роптаем (искаме да чуем децата), после усещам, че това е време за нас двамата. Разговаряме на чаша вино и всеки чете книга, а аз успявам да довърша “Малък живот”, което си е постижение. Навън залезът завзема небето, обагря го в цветове, които не съм си и представяла.

На следващия ден искаме да разгледаме МОNА – Музеят за съвременно изкуство в Хобарт, за който казват, че притежава голям брой впечатляващи творби. Музеят съдържа частната колекция на Дейвид Уелш. Чака ни час и малко път до Хобарт.

Закусваме в “Small-fry” – супер малко заведение с 10 места за закуска. Собственикът приготвя пред нас 4-5 вида закуски, докато се шегува с посетителите. Чакаме доста, за да ни настанят, но закуската си заслужава. В края на януари мястото ще бъде затворено, това ни разказва собственикът. Кафенето съществува от 2011 г. и той много иска да попътува, преди да се захване отново с готвене.

Хобарт, Тасмания

Има няколко начина да стигнете до Музея на съвременното изкуство с кола, автобус или ферибот от Хобарт. Фериботът тръгва от пристанището Brooke Street Pier на всеки половин час и пристига на брега, където е сградата на музея. Разходката с ферибота е страхотна и имаме възможност да видим река Дервент.

Разхождаме се из залите и тук можеш да прекараш цял ден в съзерцание на всякакви провокативни арт проекти.

Fat car на Erin Wurm е огромна скулптура на дебела кола нарочно напомпана олицетворяваща човешкото консуматорство, потребителско поведение, повече вещи, повече неща да се хвалим пред другите. Ерин е австриец и в наименованието има игра на думи – fett на жаргон се използва от австрийците като “лъскав”. Той прави първия си „Дебел автомобил“, като трупа съществуващ автомобил със стиропор и фибростъкло, което води до жалка, пухкава версия на оригиналния спортен модел. Обръщайки внимание на въпроса за затлъстяването, Wurm проучва връзката между властта, богатството и телесното тегло. Той също така иска да предложи остра критика към настоящата ни ценностна система, тъй като рекламният свят изисква от нас да сме слаби, но да консумираме все повече и повече.

Siloam tunnels

Другата интересна инсталация е “Bit.fall” на Julius Popp – е водопад “изписващ” думи взети в реално време от заглавията на новините онлайн. Водните думи се появяват и изчезват за секунди – пожари, Австралия, корупция, милиони, месец. Инсталацията символизира скоростта, с която се събира, обменя и актуализира информация в съвременното ни общество. За част от секундата, машината отделя стотици капки през определени интервали, създавайки „водопад“ от думи. Информационната завеса действа като метафора за непрекъснатия потоп от информация, на която сме изложени, и от която черпим нашите постоянно променящи се реалности.

След страхотния ден в музея се разхождаме в града. В 18:30 имаме резервация за Franklin Bar & restaurant, за ресторанта прочетох в Conde Nest traveller ревю на Рене Реджепи – главния шеф готвач на “Нома”, Копенхаген. Настаняват ни на маса до бара, мястото е все още доста празно, но скоро се пръска по шевовете. Споменах ли че храната в Тасмания е невероятна? В Тасмания се отглеждат много овце, можете да ги видите навсякъде, докато пътувате. Тук се произвеждат различни видове сирена. Готови сме с вечерята около 20 часа и вече се притесняваме, че ще се наложи да пътуваме по тъмно. Както ви разказах повечето прегазвания на диви животни стават около свечеряване. Изминаваме по-голямата част от пътя все още по светло, но около 21:30 часа слънцето вече се е скрило. Г. кара съвсем бавно от страх да не сгази някое животно, а те буквално излизат на пътя на всеки километър. Намаляваме съвсем, за да видим две валаби застанали в канавката. След като ни забелязват подскачат бързо в посока на гъстата гора до пътя. Последните няколко километра са много трудни, докато покрай нас профучават забързани коли, ние се движим с 30 км в час с очи вперени в пътя. Пристигаме в хотела и французинът ни посреща усмихнат с въпроса: “Убихте ли някое валаби днес”?

В ден трети смятаме да разгледаме остров Бруни, който е дом на морски котки, малки сини пингвини, албатроси, бели валаби, диви плажове и красиви гледки. Остров Бруни е съставен от два острова – северен и южен, свързани помежду си с тесен провлак, наречен the Neck. До острова се стига с ферибот, на който можете да се качите с колата си под наем, с която да обиколите самия остров. Първо решаваме да разгледаме фара, който е най-далечната точка на острова. Пътят е в ремонт, а за оставащите няколко километра се пренасяме в “Този див, див запад“ по черен път, по който се разминават колите облечени в облаци мръсен прах.

Фарът на о. Бруни

Морето е толкова сурово. Вълните се блъскат в бреговете с такава сила, все едно са решени да разрушат и последната скала изпречила се на пътя им. Фарът отдавна не е действащ, но е отворен за посещение на туристи. Двата острова са рай за фермерите с богатата си почва. Тук се отглеждат плодове, произвеждат се сирена, вина и уиски. По пътя към провлака има няколко отбивки за винарна, бирария и магазин за шоколад произвеждани на острова. Провлакът е забележително място – от една страна е красива и дълга плажна ивица, а от другата заблатено и мръсно пространство.

Провлакът между северен и южен Бруни

По обяд сядаме в Get Shucked . Това е ферма за стриди и заведение в едно. Тук не се предлага нищо друго освен стриди, но те са толкова вкусни, че и не е необходимо.

Напускаме очарователния остров Бруни и се отправяме към вкъщи, този път по светло. Прекарваме още една страхотна вечер и сутрин в нашата уютна къщичка. Изтощени сме от изминатите километри до момента (трябваше 3 дена да спим в близост до Хобарт, а останалите тук) и на следващия ден мислим да си останем в хотела да си починем, но има още толкова невероятни места в Тасмания, които не сме видели: планината Кредъл, остров Порт Артур и остров Мария.

Днес се очертава страхотен слънчев ден. Закусваме дълго в ресторанта на хотела, докато се чудим дали все пак да не предприемем още едно пътуване. Г. казва, че е изморен да шофира до остров Порт Артур, но все пак не го свърта на едно място, затова се отправяме към остров Мария, който е на 40 минути от нас. По обяд сме вече на пристанището, откъдето тръгва ферибота. Този остров дълго време е бил място, на което са заточвали затворници. В момента там няма постоянни жители, коли или постройки. Има само едно лятно зелено училище и един малък къмпинг, но като цяло островът е необитаем през по-голяма част от време. Единствено тук се срещат тасманийските дяволи – животни приличащи на малки вълци, изчезващ вид. Островът е обявен за защитена зона, заради тях и защото австралийските зоолози са се надявали на този остров да има тасманийски тигър, обявен за изчезнал през далечната 1936 г. Не виждаме нищо от това, но срещаме вомбати – отново бозайници, но този път тревопасни (приличат на табуретка). Доста добродушни и не ни обръщат никакво внимание, докато навирам камерата в муцуните им. Разхождаме се до Разноцветните скали, които са разположени в края на плажа Хопграунд. Невероятните им краски се дължат на подпочвените води, които се процеждат през порестите пясъчни скали и оставят следи от железни оксиди, които оцветяват скалните образования. Наслаждаваме се на дългата разходка до скалите, напълно откъснати от всички и всичко.

Разноцветните скали

Тасмания е толкова различна от всичко, което сме виждали досега. Природата на места е избуяла до неузнаваемост. Всичко е добре организирано, защитено. Откриваш слабо утъпкани пътеки, виждаш какво би било, ако хората не бяха превзели изцяло природата в желанието си да я контролират. Тасмания е усещане за свобода, изобилие, усещане за райско място. Ще се върнем този път за по-дълго.

Следва – > Източното крайбрежие, Австралия.

_____________________________________________________________________________________________________________________________________

Места в Хобарт:

• Farm gate market – неделен пазар
• Templo – модерен, италиански ресторант
• Fico – европейска, фюжън кухня
• Pigeon hole cafe – брънч, закуска
• Pigeon whole bakers – сладкарница с ръчно правене сладкиши
• Kalbi – корейска кухня
• Ginger Brown – закуска и обяд
• Peppermint Bay Hotel има и ресторант с гледка