На път: Ковачевица

Ковачевица и Лещен са страхотно място за почивка през лятото заради хладната прегръдка на планината вечер. Потънали в зеленина, тези селца във възрожденски стил ще ви харесат още на пръв поглед. Идвали сме в района преди години няколко пъти, но този път съм приятно изненадана от живостта на селата. Като изключим няколко изключения на големи комплекси в началото на Лещен, то всичко изглежда непокътнато, а къщите те пренасят в друга епоха.
За хотел Лаванда съм чувала от приятели и всеки опит да запазя беше неуспешен, защото винаги се сещам в последния момент и то за уикенд. Пандемията опразни графика ни, както и техния (много предпочитано място от западни туристи) и ето ни цялото семейство на път за Западни Родопи.
Знаех, че ще ни хареса, но не очаквах да ни хареса толкова. Всеки детайл в стаите е подбран с внимание, кърпите са снежно бели, а банята мирише на лавандула. Всичко е безупречно чисто и подредено. Силвана и Бойко приготвят ястия с продукти от района, а ги овкусяват с подправки от градината. Имат малка зеленчукова градина, която обгрижват с внимание. Още първите дни, Бойко показва на децата, кои цветове са ядливи и после те свободно си късат.
Тишината и спокойствието на това място са завладяващи (като изключим крясъците на децата). Мирисът на билки и цветя попива в ноздрите ти и те следва навсякъде, докато обикаляш тесните улички. В първите дни работим изпънати на шезлонга, докато децата играят в двора.

Има доста варианти за разходка в района:

• Параклис св. Георги над селото – хващате пътят след ресторант “Синия вир” вляво. Има табела.
• Еко селище “Градище” – Парк Градище се намира в Родопите, близо до село Долно Дряново, на главния път Гоце Делчев – Доспат, на 30 км от Ковачевица и около 30 мин. шофиране.
• Разходка до реката (Канина), където могат да се видят раци.

Вечеряме в хотела, Силвана приготвя невероятно вкусни неща – ароматен зелен боб с яйца по мексиканска рецепта, вкусна салата с червени домати и украса от цветя, петел във вино. Накрая ни сервират ликьор от зелени орехчета, който приготвят сами. Силвана и Бойко са живели известно време в Мексико, имат опит в туристическия бранш. Хотелът съществува от 2011 г., но тази ще бъде първата зима, в която ще е отворен и за туристи.
В един от почивните дни се изкачваме до параклиса “Св. Георги” над селото. Пътят е стръмен и не особено приятен за децата, но е доста сенчест и прохладен в горещия ден. Измисляме игри за събиране на шишарки и броене на хралупи, та успешно стигаме до параклиса, а после на 50 м по-надолу е “Окото на сокола”, откъдето се открива гледка към отсрещните върхове.

Слизането е по-лесно, особено след като сме събрали няколко пръчки. Огладнели се отбиваме в ресторант “Синия вир” в малкия център на селото за бърз обяд.

Плъзвам последен поглед към мястото, инструктирам децата да пазят саксиите и си вземаме довиждане с домакините. Бяха пулсиращи няколко дни. Рядко са местата, в България, които бих препоръчала без няколко съпътстващи “но” и това е едно от тях. Ще се върнем със сигурност.