На път: Силивряк, с. Върбово, Родопите

В труднодостъпното родопско село Върбово, в близост до Широка лъка, по еднолентов стръмен път, който на първо четене би могъл да откаже всеки посетител, се намира „Силивряк“ – мястото на Мария Жекова, създадено с много труд и любов.

Къщата, която някога е била картофохранилище, е реставрирана с много внимание и грижа от Мария и нейната майка. Всичко до най-малкия детайл е добре премислено, от чергите, които са ръчно тъкани, до сапуните в банята, които са българско производство и са направени от билки, събрани в планината. В близост до къщата има рекичка, чието ромолене успокоява, но и напомня, че тук природата е близо и ние, хората сме оставени на нейната милост.

На следващия ден излизаме на разходка, за да опознаем мястото. Разхождаме се до другата къща, в която спи Мария и се наслаждаваме на ширналата се пред погледа ни гледка. Следобед се връщаме.

Децата катерят баири, строят миниатюрни къщи от тикли, берат диви ягоди и нито за миг не им е скучно. Възрастните си почиваме на шарените столчета, пием пенливо вино и се наслаждаваме на ромоленето на рекичката. Вечерта забелязваме светулките през прозореца и излизаме да им се порадваме. Толкова са многобройни и така ни запленяват (бях чела някъде, че са на изчезване, но не и тук!). Разбира се, на място без светлинно замърсяване не е изненадващо, че ги има.

В района можете да се разходите до Широка лъка, Смолян или село Гела. Ние избираме село Гела за обяд (обядваме в ресторанта на хотел „Гела“, където храната е доста вкусна) и разходка нагоре до съседната махала. Харесваме мястото и прекарваме един страхотен следобед.

В деня на тръгваме, ставаме рано и Мария ни води до местната църква, разкрива ни красотата на това леко изоставено, но все още обитаемо място. В близост е училището, което много отдавна не функционира. Будни люде имат желание да го възстановят, но само времето ще покаже дали ще им се получи.

Нямам търпение да дойдем отново през есента и да видим Силивряк в есенна премяна. До скоро божествено място!