Намибия – Африка за начинаещи

Намибия е “Африка за начинаещи”, както каза един от нашите гидове и колкото повече мисля над това, толкова повече ми се струва абсолютно вярно. Намибия е страна на безкрайни пусти терени, прашни пътища, високи пясъчни дюни, но същевременно дори и в най-закътаното място е добре уредено и с правила.

Намибия е слабо населена. По територия е осем пъти по-голяма от България, но населението е три пъти по-малко. Столицата на Намибия е Виндхук (Windhoek). Симпатичен, подреден град, най-големият в страната. Малко ми напомня на Кейптаун, малко по-провинциален, но за сметка на това е по-безопасен. Летим с прeкачване през Франкфурт и директен полет до Виндхук.

Придвижваме се в конвой от десет джипа, натоварени с всичко необходимо: палатки, посуда, спални чували. Ще спим на палатки, които се разпъват над каросерията. Четиридесет души из намибийската пустиня с Panic frame. Най-доброто време да посетите Намибия е месец октомври и месец март, когато температурите през деня достигат до 23-30°С, а вечер падат до около 2-5°С.

Какво да видите?

Spitzkoppe

Едно най-впечатляващите места в Намибия за мен e Шпицкопе (Spitzkoppe), в превод от немски език – “заострен купол”, това са група гранитни скали в пустинята Намиб. Мястото е отдалечено, но безкрайно красиво. Скалите и планината са оградени и влизането става с пропуск. Тук за разлика от повечето туристически забележителности, няма хотелска част, освен базов къмпинг. Трябва да предвидите, че ще спите под звездите. Има няколко портативни тоалетни и бани, водата се нагрява със соларни панели.

Не може да очаквате много добри условия за къпане, но вечеря под звездите е нещо, което ще запомните за цял живот. Мястото е едно от най-добрите за наблюдение на Млечния път. Звездите са толкова ярки тук, че все едно ти говорят.

Dead Vlei (Namib-Naukluft Park)

Второто много впечатляващо място е блатото Dead vlei в близост до солниците Sossusvlei в Национален парк Намиб-Науклифт. Dead Vlei – името означава “мъртво блато” (от английски език “dead” и африкаанс “vlei”- езеро или блато в долина между дюните). Дърветата, които са на повече от хиляда години са отдавна изсъхнали, почти като овъглени. Минаващата на близо река е преляла образувайки блато, което после пресъхва заради промяна на климата.

Твърди се, че Dead Vlei е заобиколен от най-високите пясъчни дюни в света, най-високите достигат 300–400 метра (средно 350 метра, наречени „Големият татко” – Big daddy или „Лудата дюна“).

Можете да направите разходка по дюните, можете да карате със собствена кола или с организиран от парка транспорт, можете да летите с балон. Възможностите са много.

За да стигнете Дед влей е необходимо да навлезете в парка и да изминете 60 км до мястото, така че ако планирате да посрещнете залеза или искате да видите изгрева е почти невъзможно, тъй като вратите на парка затварят в 6, а залезът поне през октомври е в 19 и 35. Има два къмпинга – външен и вътрешен. По-голям шанс имате да видите изгрева, ако спите във вътрешния къмпинг. До къмпинга има и хотелска част, ако не искате да спите на палатка.

При тази суша е много интересно как все пак има растителност и как тя успява да оцелее в това почти необитаемо място. Почвата е напукана и на места изглежда като счупени чинии. За да видим бялото блато и мъртвите дървета правим преход по билото на дюната до върха. Въпреки че разстоянието не изглежда голямо, ни отнема почти два часа да погледнем отгоре. Слизането е много лесно, дори може да се засилите и прекатурите. Слънцето напича жарко.

На връщане от Дед влей затъваме с нашия джип, защото по обяд пясъкът става много мек. Никой от другите не е наоколо и в продължение на час стоим затънали в дълбоките дюни. Около нас кръжат лешояди, без да се шегувам. На помощ се отзовава водач на джип за сафари и ни изтегля. Късно вечерта се връщаме в къмпинга и сядаме на по питие.

Etosha National park

И все пак в Африка човек очаква да види африкански животни, ако това не стане по прашните черни пътища, то мястото за наблюдението им е Национален парк “Етоша”. Резерватът е основан пред 1907 г. и въпреки че е загубил част от територията си през годините, остава един от най-големите. Мястото е известно, заради големите популации на жирафи, ако искате да видите лъвове, то по-добре да посетите “Серенгети” в Танзания.

Има различни видове настаняване от хотелски стаи до палатки. Ние пътуваме с личен транспорт, с който ще разгледаме и парка. Настаняваме се в частта с палатките. Вратите на парка и тук затварят в 19:00 часа, затова бързаме да влезем и да се настаним. Не е безопасно да се остава извън стените на къмпинга, все пак навън бродят диви животни. В близост до къмпинга има място с вода, където животните идват на водопой, когато слънцето се скрие и жегата намалее. Тук от парка са организирали място за наблюдение на животните. Щастливи сме да забележим няколко носорога.

След Виндхук пътищата са основно черни, но отново може да се кара с 80 км/час. Хубаво е да се придвижвате по 2 коли, при случай на инцидент, като спукана гума или повреда. Обхват има рядко по черните пътища, а мобилен интернет почти никакъв. Често по пътищата може да видите хора с празни туби размахващи ги към преминаващите коли. Питейната вода е много ценна и те ви молят да им дадете, ако имате. Спираме на едно място край пътя. Черпим децата с плодове и шоколад. Продават различни изработени от тях бижута. Тук виждаме и типичното за тук облекло на Херо жените – традиционни рокли с големи шапки.

Damara Living Museum

Дамара хората заедно с бушмените са най-старите народи на планетата. Превърнали са мястото в открит музей, в който ни показват как са живели, ловували, лекували и палили огън. Танцуват за нас и много ни се радват, защото от пандемията насам ние сме първата голяма група.

 

 

Настаняваме се в къмпинг в близост до музея Дамара. Къмпингът е доста базисен, нямат интернет, проблем с тока и водата, но се оправдават, че това е така заради липсата на туристи. Стефан приготвя страхотни пържоли за вечеря, а ние въоръжени с челници разговаряме около огъня. На следващата сутрин закусваме в Twyfeifontein Lodge. Отъркваме се в лукса и отново поемаме на път.

В един от дните отиваме да погледаме Весо Овчаров, който се спуска с парапланер на градските дюни в близост до града, в който сме отседнали. Красиво е да посрещнеш залеза и да се насладиш на този момент въпреки вятъра.

Каква невероятна страна на пясък и слънце, която ме изненада безкрайно. Не очаквах да се влюбя в големите, червени дюни, в сухото време, от една страна безкрайните гледки от пясък и камък и океана от друга.

 

 

Полезни съвети:

• За Намибия не се изискват никакви специални ваксини, но ако решите можете да пиете хапчета за малария;
• Виза за Намибия се издава на място на летището във Виндхук. Не се изисква да кандидатствате предварително;
• Карта с мобилен интернет можете да купите в местните магазини на телеком операторите, въпреки че обхват липсва и ще имате основно в градовете;
• Добре е да пътувате поне две коли, защото много често липсва обхват, а пътищата в страната са черни. Ако спукате гума или закъсате трудно ще извикате помощ; Също така имайте предвид, че пътищата са безопасни през деня, но вечер по тях бродят всякакви съмнителни хора, затова е хубаво вечер да сте стигнали крайната си точка.