Португалия е неустоимо топла страна и неприкрито отдадена на бавния живот и удоволствията. След като вече се докоснахме до Лисабон, искахме да опознаем Португалия, като слезем надолу до Южното крайбрежие – Алгарве.
След директен полет до Лисабон, наемаме кола под наем от летището и след два часа сме в малкото градче Луле, Фаро. Мястото, което съм избрала се казва Casa Brava и е плод на неуморния труд на Марко и Джули, португалци родени в Париж. Едно от онези места, които освен настаняване предлагат концепция над която да се замислиш. Марко е бил собственик и дизайнер в агенция за имоти, която преустроява пространства за нуждите на клиентите. Води забързан и нездравословен начин на живот, по неговите думи следва стъпките на баща си, който умира сравнително млад от инфаркт. Лекарят предупреждава Марко, че е време да направи промяна, а той приема съвета буквално. Продава всичко и се мести заедно с Джули в каравана на парче земя в Португалия, което е купил преди време. Сега на мястото на караваната се намира Casa Brava и трите апартамента, в които посрещат гости. Мястото е изцяло естествено и устойчиво, наблегнато е на дървото, камъка и кованото желязо. Събират стара посуда, изхвърляна от съседите, готови да заменят винтидж нещата с ИКЕА. Марко открива парче мрамор и го издълбава, а след това го поставя като мивка в една от стаите. Плодовете, които сервират за закуска са от градината им. Басейнът е естествен (никога не съм виждала нещо подобно), без химикали и препарати. Използват се растения, които пречистват водата и служат като филтри, затова и не трябва да се влиза със слънцезащитен крем, защото ги уврежда.
Марко и Джули произвеждат сапуни с естествени съставки и доскоро са имали малко магазинче в съседния град, но пандемията ги сварва неподготвени и засега го затварят.
Casa Brava, Loulé
В следващите няколко дни просто се наслаждаваме на мястото, закусваме дълго, децата играят на воля, разговаряме с домакините и нагласата им за живота, която ми се струва по-ценна от всичко останало. Марко ни разказва, че купуват неща при наистина крайна нужда. Много от нещата са преизползвани, като вратите в Casa Brava, които Марко намира изхвърлени от съседа. Той се залавя за работа и ги преправя. Когато съседът му вижда резултата е безкрайно разочарован, че не ги е задържал.
Вечеряме на покрива на нашия апартамент и посрещаме залеза.
В един от дните се разхождаме до Люле. Градчето е малко и много симпатично. Има дълга пешеходна улица и сутрешен пазар, на който предлагат пресни плодове и десерти типични за района, като пая с рожков, бадеми и смокини (Mista Algarvia). Ако ви попадне, опитайте го! Един от най-хубавите португалски десерти с продукти, които виреят тук. Препоръчват ни Cafezique, като страхотно място за вечеря, но за наш късмет няма места в последните ни вечери в Люле, затова вечеряме в традиционен португалски ресторант Bocage, управляван от цяло семейство.
Loulé
Марко ни препоръчва да разгледа малкия град Тавира в близост до испанската граница. Много симпатично градче с малък площад и красиви улици, разположен върху река. Мостове пресичат реката и създават усещане за простор. Ресторантът, в който искаме да хапнем е затворен и затова сядаме в произволно заведение, увлечени от глъчката и пълните маси.
Tavira
В един от дните отиваме до плажа Fuseta и обядваме в Santa Luzia в съседство. Наричат го “Столицата на октопода” и естествено в заведението Casa do polvo Tasquinha сервират всякакви разновидности на октопод. Заведението е препоръчано от гида “Мишлен”. Много вкусна храна и гледка към плажа.
На петия ден се сбогуваме с Марко и Джули, които за довиждане ни подаряват няколко от страхотните им сапуни и се отправяме на юг към слънчевата част на Алгарве – Лагош. Настаняваме се друг страхотен хотел – Casa Mae. Мястото е много повече от хотел. Освен страхотния дизайн има зеленчукова градина, която снабдява ресторанта им. Има и магазин, в който се предлагат ръчно изработени продукти от местни производители, като тези страхотни черги, с които са украсени стаите. Този тип места насърчават развитието на района, подпомагат артистите и малките производители, като се грижат да се съхрани идентичността на мястото.
Casa Mae, Lagos
Lagos
Лагош (както го произнасят португалците) е крайбрежен, красив град добил популярност, заради многобройните малки и големи плажове в района. Има симпатичен център и типичните за Португалия малки улички осеяни с красиви плочки. Има и голяма крайбрежна улица с много яхти, почти като Сен Тропе.
В един от дните наемаме лодка, за да разгледаме плажовете и арките по крайбрежието. Не ни остава време да отидем до някои от закътаните места, които ни препоръчва младия португалец на лодката. Всяка скала си има име, определено от местните, заради формата й и за да служат за ориентир на рибарите.
В следващите дни просто лежим мързеливо в хотела, истинско удоволствие е да гледаш Лагош от високо. Възхитени сме от храната, уюта на мястото. Предлагат за децата пастели и карти за оцветяване, има мини шезлонги за малките гости.
Вечерта отиваме до най-югозападната точка на Португалия – нос Сайнт Висент (Cabo de São Vicente), на около 6 километра от град Сагрес. Около фара, насядали директно върху скалите са се събрали доста хора, очакващи залеза. Природата е невероятна и тук се усеща силата на стихиите, вятъра и океана блъскащ се във високите скали.
Едно от местата на крайбрежието, което нямам търпение да видим е Албуфейра, град в област Фаро. Супер наситено, енергично и пълно с туристи място, малко напомня на Полиняно а Маре в Пулия. След като разглеждаме градчето, а навън е почти 40 градуса, се оправяме към Praia Do Gale. Изненадващо за нас е почти обяд, а над плажа и околните къщи е надвиснала мъгла, толкова гъста, че трудно се вижда и на метър навътре. Невероятно е, а после в хотела ни разказват, че този тип мъгли са типични за по-студените месеци, когато студеният въздух от Атлантическия океан се сблъсква с топлата земя.
Насочваме се към Вила Джоя – първоначално създадена като частна вила, мястото е превърнато в хотел от Клаудия през 1982 г. Оазис от зеленина и палми, място застинало в 80-те. Мястото има ресторант с две звезди “Мишлен” с главен шеф-готвач Дитер Кошина. Избираме си дегустационно меню и се наслаждаваме на всяка една хапка.
Алгарве е слънчево, пулсиращо място със собствени правила и настроения. Леко отпуснато, нажежено под яркото слънце, събуждащо се за живот привечер, когато лъчите на слънцето се срещнат с океана. С мирис на вкусна риба и свежи портокали, това е място, което остава в сърцето.
Хотели:
- Casa Brava, Loule – семеен хотел с три
- Casa Mae, Lagos
Ресторанти:
- Cafezique, Loule – непретенциозен ресторант, който предлага само вечеря.
- Casa do Polvo Tasquinha, Santa Luzia – крайбрежен ресторант с вкусна храна и най-добрия октопод в Алгарве.
- Restaurant Raizes, Santa Barbara de Nexe – спокоен и много вкусен ресторант с прясна риба.
- Vila Joya, Albufeira – Хотел с ресторант с две звезди “Мишлен” и гледка към океана.
Здравейте,
Поздравления за страхотния блог.
Искам да ви попитам, през кой месец посетихте Португалия?
Планирам пътуване до там и съм разколебана за времето.
Благодаря!
Здравейте, Мария!
Бих препоръчала юли или септември. Не толкова горещо, по-малко туристи, същото невероятно място. 😊🙏