На път: о. Скиатос

Ако следите блога може би се сещате, че преди две години бяхме на о. Скопелос, а от тогава и на няколко други острова – Санторини, Милос, Крит, Лемнос и др. Тогава не успяхме да отскочим до о. Скиатос, затова тази година решихме да почиваме именно там. Двата острова са в близост, но все пак са различни. Скопелос е по-голям по територия. Има два по-големи града – Скопелос и Глоса и забележителности, които могат да се разгледат с кола. Плажовете на Скопелос са със ситни камъчета (освен един), докато тези на Скиатос са пясъчни. Скиатос ми се струва по-урбанизиран и населен. След като излезеш от града от двете страни на пътя не спират да се редуват хотели и заведения за хранене. Пътуването от София до Скиатос е 5 часа и половина с кола, и още 3 часа и половина с ферибот. Фериботът за Скиатос и Скопелос тръгва от Волос. Билети можете да купите онлайн, а на място да ги вземете от офиса на фериботната компания.

Плажовете в Скиатос са много на брой. Тези, които най-много ми харесват са: Koukounaries (природен парк с езеро с черни лебеди точно зад самия плаж), Banana beach, Troulos и Maratha. Още първите дни правим разходка с лодка до един от най-красивите плажове Lalaria, до който няма достъп освен с лодка, заради отвесните стръмни скали. Водата е кристално синя и имаме точно час да й се насладим. Морето е бурно и има вълни, но пък В. направо трепери от възбуда. Разходката продължава до Кастро – старата столица на острова и един от плажовете на необитаемия остров Tsougrias.

Градчето е разпръснато, хаотично по гръцки чаровно. Е, не е Миконос и Санторини, но пък има своя скрит чар. Харесва ми гледката отгоре. Покривите в онзи нюанс на оранжево – топли и искрящи и белите блестящи от слънцето стени. Обещават отмора и безоблачни дни. На една от улиците в близост до пристанището, по самите стълби нагоре, има шарени възглавници вместо столове. Аперолът е хубав, точно както го харесвам. В началото на септември е все така шумно и топло. В два от дните вали дъжд, но пък времето единствено не е по поръчка.

И тук не липсват всякакви заведения: типичните гръцки таверни с вкусна мусака, октопод на скара, гръцката салата, италиански ресторанти с паста, барове и места за гироси. Най-много ни допадна гръцкия ресторант Ergon с модерен прочит на типичните гръцки ястия и продукти. Паста орзо с агнешко и сушени домати е чудесен избор. Имат халва с шоколад, което беше божествено вкусна и най-важното шоколадов чийзкейк, който бие моя.

Препоръчват ми ресторант Marmita, но не послушах съвета за резервация и когато отиваме последната вечер няма къде да ни настанят. Добро място за обяд на връщане от Koukounaries е The big bad wolf – гръцка таверна с много вкусно агнешко клефтико. Още едно заведение, което си заслужава посещението, заради гледката и прясната риба е таверна Sklithri. Намира на брега на морето, извън самия Скиатос. Вечер запалват лампи и плисъкът на водата е много успокояващ.

Не сме от туристите, които прекарват дните си до басейна знаейки, че морето е на крачка път, но с деца човек не е това, което е. В. държи да стоим там следобедите и в някои от случаите се съгласяваме с него.

Вечер четем приказки и след като В. заспи присядаме на хубавата гледка с потна чаша розе. Много се надявах да прочета поне една книга, но честно казано мързелуването ми вървеше повече. Не мисля, че островите ще ми омръзнат скоро … мога честно да кажа просто “Доскоро”.