На път: Берлин

Имам някаква особена симпатия към този град. Дали защото съм го посещавала няколко пъти или защото сестра ми учи и живя дълго време там, или може би защото всеки път не спира да ме изненадва.

Този път целта на пътуването е концерт на Xavier Naidoo (за който си мечтая от години). Отсядаме в дома на приятелка и това е най-хубавата част. Типично берлинско жилище в квартал в Западен Берлин с високи три метрови тавани, голяма тераса на последния етаж, прозорец в кухнята, ИКЕА навсякъде из стаите.

Пътуваме без В. и с блажено задоволство вярвам, че ако не друго поне ще се наспя, докато обикаляме града. Надеждите ми умират когато чувам продължителен камбанен звън и сънено констатирам, че съвсем близо има църква. Надигам се леко и я виждам – огромният й часовник показва 8 часа. Изругавам на ум и сe насилвам да поспя още час. Следва нов продължителен звън точно в 8:15. Не е било писано.

Затова пък закусваме дълго, на широката дървена маса отрупана богато с пресен хляб, сирена, колбаси и кафе с много пяна.

Минаваме небрежно през туристическите места без да бързаме. Започваме със симпатичния квартал в близост до кметството – Nikolaiviertel. Шляем се по улиците, вали ни дъжд, катерим стълби, въздишаме по открилата се гледка.

Поемаме по централния булевард “Унтер ден линден” (в превод от немски – “Под липите”) на който са повечето забележителности: Берлинер Дом, Бранденбургската врата, Райхстаг, Колоната на победата. Исторически наситено. Успяваш ясно да си представиш друго време, все едно тогава и сега са едно неразделно цяло. Миналото храни настоящето.

Продължаваме разходката с Checkpoint Charlie. Там където е била разделителната линия между Източен и Западен Берлин. Няма останки от стената, но на мястото къде е била тя има пункт с актьори облечени, като американски войници, с които повечето туристи искат да се снимат. След Музеят на Берлинската стена (Mauer museum)  се отпускаме на столчета изнесени на улицата и изпиваме по едно капучино. Отдъхваме преди да поемем към църквата “Кайзер Вилхем”.

Вечерта изтощени от влагата и обикалянето през деня, вечеряме на терасата с изглед към вътрешния двор и големия часовник на църквата, който така ни мъчи сутрин. Стрелките показват 9 – предостатъчно време да се насладим на вкусната вечеря приготвена от Веси, нашата домакиня. Мирише на зеленина и спокойствие.

Един от дните прекарваме в района на Alexanderplatz. Ядем италиански сладолед, пазаруваме от Body shop, бавно хапваме в индийски ресторант. Следва дълго излежаване по поляните на Tiergarten.

Пием бира в една от бирариите навътре в парка. Отвън паркираните колелета са повече от колите. Интересен е въпросът: “Ако прекалят с бирата дали си зарязват превозните средства или се прибират доволни на тях”? На дългите, дървени скамейки са насядали плътно групи от хора. Шумно е, но приятно на фона на залязващото слънце.

На следващият ден решаваме да посетим Музея на Шоколада създаден от Ritter Sport. Мястото прилича по-скоро на голям, шарен магазин отколкото на музей, но десертите, които поръчваме изтриват всяка зародило се разочарование.

Всяка събота и неделя организират антикварен базар на една от уличките до Тиергарден – Flohmarkt (в превод пазара на бълхите). За голям мой късмет всички са навити да го разгледаме. Жарко обедно слънце, хиляди опънати маси с всевъзможни неща: посуда, бижута, стари мебели, картини и дори табели на улици, сандъци и дрехи. Въпреки прекалено високите цени ни е интересно да ровим с часове по отрупаните, дървени маси. Тръгваме си всеки с по нещо. Аз със стар фотоапарат Кодак, тирбушон и ножица, а сестра ми с часовник и бижу.

В следобедните часове вече се настройваме за предстоящия концерт, който е планиран да започне в 20 часа в Waldbühne Berlin (амфитеатър превърнат в сцена за концерти). Въпреки, че отиваме рано хората вече са насядали по местата си и пият бира. Мястото пред сцената е полупразно и ние бързо заемаме позиции. Сестра ми ме предупреждава, че немците са по-спокойна публика, уравновесени, не избухват и затова свидетелстват заетите почти до горе места за седящи. Не съм подготвена, за това което следва. Още на втората песен всички са на крака и пеят с пълно гърло. Двадесет и пет хиляди души и един невероятен глас.

Едно от любимите ми места в Берлин е района около Hackescher Markt и задните улички и дворчета – Hackesche Höfe. Архитектурата на мястото е просто неописуема. Малки, кокетни дворчета свързани помежду си с тунели. В самите дворчета има широко отворени врати на магазинчета с всякакви ръчни изделия, бижута и сувенири, създадените от талантливи, млади дизайнери. Заседяваме се в Caras на масичка с лице към улицата и доволна проследяваме минувачите, които минават по улицата.

Вечерта сме канени на вечеря с приятели на нашите приятели. Просторна книжарница в едно с бистро. Вкусна храна и Аперол. После още Аперол. После леки мисли, топъл разговор, наситени моменти.

Отпътуваме на другия ден. Не казвам “Сбогом, Берлин”, защото знам, че ще се видим отново някой ден. Някои истории не са определени да имат край, а само продължение.