Локация: ул. Оборище и ресторант “Ателие”
Днес навършвам 35. Не е прекалено много, нито прекалено малко. Но ме кара да се замисля. Да се обърна към себе си. Да се самонаблюдавам. Трудно преглъщам страховете си за остаряване. Напоследък много мисля за това. Харесвам живота си, но непрестанно мисля: “Достатъчно ли е?”, “Мога ли повече?”, “Оттук накъде”. Искам да мисля, че има повече от това да съм майка. Там вътре някъде се напъвам да съм повече. Изкуствено или не. Натъжава ме мисълта, че много хубави моменти са минали, за някои съм забравила дори. Опитвам се да ги съхраня в паметта си, но те се изплъзват като хиляди песъчинки. Миниатюрни и незабележими. Като всички нас. Остава ми настоящия момент и вечното питане: “Щастлива ли съм?”. Отговорът е винаги и да, и не. Вечното колебание и очакване бъдещето да донесе повече, а може да няма повече и това ме плаши. Ами ако съм изчерпала лимита на младостта, а с възрастта отговорностите и грижите са засенчили безгрижието и умението да се радваш. Чувствам се уморена, както никога преди да нося отговорност за други хора, за направени избори и поети посоки. Уморена и същевременно зряла да изброя нещата, които ме правят щастлива. Годините освен бремето носят и чисто познаване на себе си. Какво те удовлетворява, малките неща, които ти носят радост, дори стремежът към лукс постижим с времето.
На многая лета Ради! И да знаеш всяка годишнина си има своя чар и радост! Наздраве! Радвай се на живота и младежкия дух на бъде с теб и 105г!
Благодаря ти, Светле! Знам, но не пречи да премислям нещата 🙂 Животът е всичко друго, но не и предвидим. Дано ни очаква само хубаво. Пожелавам и на теб!
прекрасна равносметка за един 35 годишен празник, невероятни снимки и настроение! Като чета мислите ти, виждам своите 🙂
Много е хубаво, че други хора се припознават, в това което съм написала. Напипала съм правилната нишка 🙂
Прекрасен блог! Аз съм на 36 и всяка година става все по-хубава!
Ха, дано! 🙂
“Годините, освен бремето, носят и чисто познаване на себе си. Какво те удовлетворява, малките неща, които ти носят радост, дори стремежът към лукс постижим с времето.” — тази точно част от поста ти ми даде желание да коментирам и да се “запозная” поне виртуално с теб.
Посещавам блога ти от доста време и винаги ме усмихва – и вътрешно, и външно! Радвам ти се като на жена и човек, който ме вдъхновява и ме кара да си мисля, че може би си приличаме, сле като така често се припознавам в твоите кадри, мисли, заниманията, които ти харесват и стремежа ти към себепознание. Може би е от града, в който сме изразнали и дунавския въздух – аз също съм от Силистра и съшо споделям радостта от малките неша в бързата, шумна и прашна София, а отдалечеността от малкия град, далече в североизтока периодично ме връша назад в гимназиални и детски спомени, когато всичко се изчерпваше с училише, Дунавската градина и спортните полудни на Меджидитабия или околностите.
Не спирай да си така прекрасна и истинска!
Здравей Даниела, да, дори сме учили в едно и също училище .. Езиковата ако не се лъжа 😀 Радвам се, че блогът ти харесва. Не го вписвам толкова редовно, като преди, но се старая 🙂 Благодаря, че си отделила време да напишеш коментар и то позитивен, не се среща често 🙂 Успех от мен във всичко!
Сега се чувствам озадачена – едно и съшо училище! Да не се окаже, че си била и във френска паралелка, като мен и сме се виждали? (защото аз нямам спомен, а те намерих изцяло из виртуалните страници) 🙂
Мда с френски бях и си ми позната по физиономия, но може би си била в по-долен випуск. Предполагам ти ме добави във фейсбук, защото там на снимката си ми позната 🙂
Touche! аз бях 😀 сега се радвам оше повече като виждам, че си я одобрила! До нови срещи и всичко най-слънчево и от мен!