Ако Солун ви е омръзнал и се чудите накъде да поемете в следващия по-дълъг уикенд, може би е добре да обмислите Белград, като вариант. Няколко причини заради които си заслужава да го посетите: намира се само на 400 км от София, има много хубав парк в сърцето на града с гледка към реките Сава и Дунав, и чудесни места, където да похапнете или да изпиете чаша добро кафе.
Пътят от София до границата е само 60 км. След нея започва пътят до Пирот, който е тесен, но много драматичен с надвисналите над пътя скали. От Ниш до Белград има магистрала и това е най-хубавата част. Ние пътуваме с деца и за наш късмет на границата няма опашки. След 5 часа и половина, късно следобед влизаме в града.
Ние наемаме апартамент в airbnb, на улица “Вука Караџића”, която е в пешеходната част на Стария град. Лаура, собственичката на апартамента, ни показва къде да оставим колата си на платен паркинг. Мястото е ново, чисто и просторно с високите тавани, и изглежда доста по-добре от снимките в интернет. Терасата е абсолютен бонус и основната причина да избера мястото. Г. има имен ден този уикенд (а пътуването е подарък за него) и си представям как пием вино на терасата вечер, след като децата заспят. На теория звучи добре. На практика, децата полудяха в първите няколко часа, докато разгледат, претършуват шкафовете, прекатурят саксиите и вазите, и се наврат на всяко тясно местенце, което открият. Накрая заспиват изтощени, а навън завалява. Дотук с романтиката и теорията. Сядаме изморени, където намерим и пием вино в чаши за вода в пълно мълчание.
Апартаментът е в близост до пешеходната улица “Кнеза Михаила”, която е нещо като нашата “Витошка”. Харесва ми, заради красивите фасади, усещането за пространство и шумотевицата от стъпки и говор на минувачите.
Прегладнели се отправяме към Manifaktura, едно от хубавите места за хранене. Тук можете да опитате сръбски кебапчета, бавно печено агнешко, и прочутите им ребърца. Остава да се надявате на хубаво време, за да седнете на масите отвън. Иначе ви чака неприятна изненада (или приятна според това дали сте пушач). В Сърбия се пуши навсякъде по заведенията, и всички изглеждат горди от това.
Правим разходка из града и си купуваме кроасани от прочутата верига пекарни “Хляб&Кифле“. В края на пешеходната улица “Кнеза Михаила” се намира крепостта Калемегдан и парка със същото име. От крепостната стена се открива гледка към вливането на река Сава в Дунав. Паркът е голям и красив, с много зеленина и детски площадки. Можете да се разходите до крепостта и да надникнете в нея. Преди самата крепост има нещо подобно на парк с динозаври с различни размери. Има вход и е доста безвкусно, но на децата им харесва.
Едно от превъзходните места с чудесно кафе е Кафетериja – заведението е на четири етажа и се помещава в стара сграда. Струва ми се, че преди това мястото е било универсален магазин. Освен чудесно кафе, имат страхотни закуски – яйца по Бенедиктински, отворен сандвич с яйце, и овесени мюсли с горски плодове. Навън вали, затова закусваме на четвъртия, последен етаж, където има детски кът. Успяваме да се храним спокойно, докато децата играят заедно с други сръбски деца. Сприятеляват се без проблем. Езикът на играта е универсален.
Истинско предизвикателство е да открием друго популярно място “Radost fina kuhinjica“, за което четох в “Капитал“. Вегетарианско заведение, което се помещава в апартамент на първия етаж в жилищна сграда. Липсват табели, но мирисът на вкусна храна се усеща още от улицата. Ориентираме се по картата и подминаваме бялата врата с малка лепенка в единия ъгъл няколко пъти преди да се престрашим да влезем. В Белград този вид скрити заведения е много популярен. Залагаме на вегетарианската лазаня, чинчиладите и бургера. Всичко поднесено с вкусни салати.
В близост до Калемегдан се намира Зоологическата градина, която е в пъти по-хубава от софийската. Опитва се да вали през целия ден, но ние упорито се разхождаме. Градината е компактна и успяваме да я разгледаме за час. На децата им харесва, но ни се налага да ги носим на връщаме. Возим се и на трамвай, по желание на В.
В последния ден преди да си тръгнем за България обядваме в “Smokvica“. Заведението е в близост до пешеходния център в стара, симпатична къща с двор. В последствие научавам, че предлагат и настаняване. Имат чудесни смутита и прясно цедени сокове. Храната е много вкусна, а десертът – шоколадово брауни с лешници ме оставя безмълвна.
Хубаво е да се разходите вечер по брега на реката, където има много заведения, барове и среднощната забава никога не свършва. Не пропускайте музеят на “Никола Тесла”. Препоръчаха ни да разгледаме Земун, което е извън Белград, но на нас не ни остана време. Градът се събужда от лошата слава и има какво да предложи, ако ви се занимава да го потърсите.
Оставям тук няколко бележки за заведения, ако някой ден се върнем. А може и на вас да послужат:
*Homa – най-доброто място за ядене в Белград, според Lonely planet;
* Little bay – едно от приятните места за вечеря с жива музика;
*Gnezdo Organic – друго хубаво заведение с вегетариански ястия;
*Passangers – кафене през деня, бар вечер;
За пореден път невероятно пътуване…възхищавам ви се, с две малки деца и толкова обикаляте. По-скоро леко ви завиждам;)
В очакване съм на слeдващата дестинация
Поздрави
Албена
Благодаря, Бени! Не знам дали сме за завиждане. Трудно е с деца, но по-добре да се разнообразим както ние, така и те 🙂
Преди няколко години посетихме Белград. Останахме очаровани. Статията Ви ми напомни, че отново трябва да се отправим натам. Мисля да пробвам някои от заведенията. И дано старият алигатор в зоопарка е още жив.
А по повод на пътуването с деца. Моята дъщеря е на 2 години, но снимките щяха да са празни без нея, та може да етрудно, но е приятно.
Миналата седмица последвах идеята да хапнем в Manifactura, невероятно сполучлив избор, много ни хареса. Благодаря за идеята.