Тоскана е чаша вино при свечеряване, мирис на отлежало пекорино, прах по бутилките, жужене на щурци в лозята, роса по тревата сутрин, красиви гледки на всеки завой, тесни криволичещи пътища, винарни на всеки хълм, зеленина, мирис на стари бъчви, безимени туристи. Разгледахме всяко малко и голямо селце в региона на Кианти, посетихме винарна, дегустирахме вино, загубихме се около дузина пъти. Помирисах лавандула, газих във вино, валя ни дъжд. Светът се въртеше около сетивата ни. Вълнуваше ги, разбиваше митове, строеше желания. Изпихме много вино, умерено, с финес, с отлежали сирена и вкусни колбаси. Търсихме точни места, открихме незнайни градчета.
Тоскана е всичко това и много повече. Мислех да напиша подробен пътепис, както този, но осъзнах, че всеки сам трябва да я изживее, вкуси, помирише, остави следа. Разказът е субективно възприятие на даден човек спрямо моментното му настроение, минали преживявания и бъдещи желания, затова оставам на вас да почувствате мястото. Снимките, обаче със сигурност няма да ви ги спестя.
ох, стопли ми се премръзналата душа…отивам за чаша червено винце 🙂
поздравления за красивите снимки, благодаря за споделеното…
Страхотна фотографка си 🙂 Снимките са разкошни.
Радост, снимките ти са радост за душата!Отвеждаш ни в един приказен свят 🙂 Пожелавам на всички да виждат през твоя красив поглед:)