На път: Чинкуе терре и Лука, Тоскана

Тоскана – част I

Рано сутринта на третия ден от началото на пътуването ни в Тоскана е време да вземем кола под наем и да стигнем благополучно до Лука. Офисът на фирмата за коли е малко извън центъра на Флоренция, на 20 минути пеш от хотела. “Малко” с два тежки куфара, фотоапарат на рамо и чанта с два обектива си е направо изморителнодосаднопотящо далече. По средата на борбата ни с павираните тесни улици, много минувачи, други чужденци, тръгнали за незнайно къде решаваме да спрем в симпатично кафе. Еспресото навсякъде в Италия е ароматно и няма начин да сбъркате, дори и в най-малкото кафене. Винаги си поръчвам капучино, защото еспресото го сервират в чаша голяма колкото напръстник и свършва толкова бързо, че нямам време да му се насладя.

Освежени, обнадеждени, но все още не разгадали къде е въпросния адрес на фирмата се лутаме по малките тесни улички. След един куп документи очакваме с нетърпение да изкарат от гаража нашето клио, което ще ни е спътник в следващите дни. С крайчеца на окото бързо регистрирам колата тип ван Ситроен Немо, която паркират на аварийки, но продължавам да гледам с очакване. Връчват ни ключове и се споглеждаме недоумяващо. Те безплатно са ни “ъпгрейднали” с два пъти по-голяма кола, а ние сме в шок. Тесни улици, голяма кола … няма начин. Двамата италианци от фирмата свиват рамене и ние просто се примиряваме. Отиде ми италианската мечта за развети коси и приятното бръмчене на мотор фиат 500.

Кола под наем за околността на Тоскана и малките градове е чудесна идея, но безкрайно неподходящо за големите италиански градове. Лука е град с добре запазени градски стени, които обграждат историческия градски център и влизането с кола (ако не си местен или със специален пропуск) не само в центъра, а на практика в целия град е невъзможно. Налага се да оставим колата на паркинг отвъд стените и това ни коства 20 минути дърпане на куфари по не особено дружелюбни павирани улички, докато стигнем апартаментът, който сме наели от млада, симпатична италианка. Чист, модерен и много голям. Толкова ненужно голям, като се има предвид, че единственото което ще правим там е да спим.

Ако Флоренция въплъщава модерното съжителстващо с историята и хилядите туристи, които го посещават, то Лука е град с история останал някъде в миналото. Заради крепостните стени и добре запазената средновековна архитектура на сградите, градът прилича на наконтена възрастна дама. Обиколихме мястото N на брой пъти, за да открием заведения, препоръчани ни от нашата домакиня. С ужас откриваме, че в Италия заведенията отварят на обяд и работят докъм два, след което затварят и се отварят отново в осем. Накрая се озоваваме във вино бар на малко площадче в страни от центъра. Местните тортелини с кайма са засищащи, а неангажиращия разговор на сервитьорката с минувачите приятен фон на вкусната ранна вечеря.

На следващият ден с влак пътуваме до Ла Специя, а оттам отново с влак стигаме до Чинкуе тере (Cinque terre от итал. петте земи). Чинкуе тере представлява пет рибарски селца (Монтеросо, Вернаца, Корнилия, Риомаджоре, Манарола) превърнати в национален парк, без достъп на автомобили.

Придвижването между отделните селца на крайбрежието става с влакове минаващи на всеки половин час. Така за ден можете да обиколите и петте. Пътеките между селата са живописни, но доста изморителни за хора без подготовка и екипировка. Възрастни хора с щеки и екипи ни скриват топката и веднага ни отказват от два часовия преход от едното село до другото. Въпреки това от почти всяка точка се откриват спиращи дъха гледки, а шарените къщи са така красиво кацнали на хълма, че без тях мястото не би било същото. Прането по терасите, олющената мазилка, пъстротата на лодките  и напук на туристите, мястото има своя уникален чар.

Manarola

На връщане капнали и ожаднели за чаша вино сядаме в ресторант набелязан от нас. На бутилка вино Италия е точно това, което клишетата ни втълпяват. Хубава храна, бурен дух, спокойствие и пълно удоволствие от живота.

* Enoteca Calasto – приятен непретенциозен вино бар, приличащ по-скоро на бистро. Виното е добро, храната също.

* Buca S. Antonio – италиански ресторант със звезди Мишелин. Добра място за изискана вечеря. Семифредото беше божествено.

-> Следва сърцето на Тоскана – региона Кианти