На път: Санторини

Трудно ми е да си представя, че докато тук е студено и есента бавно настъпва, някъде другаде по света е лято. Слънцето блести с онази яркост и наситеност, която сгрява. Късите рокли са допустими, а слънцезащитният крем е задължителен. Не мога да отрека тази година удължихме лятото първо с почивката в Южна Африка през февруари и март, а после през октомври се препичахме под топлите лъчи в Санторини.

Санторини е един от най-интересните и фотогенични острови в Гърция. Славата му не е случайна, но ако искате да си прекарате наистина добре, то непременно изберете посещение извън сезона. За Санторини това означава месец май и началото на юни или края на септември, дори октомври. Не бих искала да си представя тесните улички на Иа с тълпите туристи придошли да гледат залеза, непосилните жеги и яркото слънце, и високите цени. Не е необходимо да използвате организирана екскурзия, бихте могли да организирате всичко сами. В Санторини, както и в Миконос има летище и полетите от София са ежедневни. Друг вариант е да пътувате с кола до Атина, а оттам да се качите на ферибот. Можете да резервирате така наречените cave houses в Иа (пещерни къщички в Иа). Това са малките къщички, които ще видите на почти всички картички от Санторини. Разбира се можете да нощувате в някоя от хотелите в Фира или Имеровигли, но аз бих ви препоръчала да отседнете в Иа. За да не сте като по-голямата част от хората, които идват между 6 и 8, за да снимат залеза и след това бързо си тръгват. Останете на мястото. Любувайте му се през целия ден. Бъдете част от цялото и ако сте в добра компания като нас, ще си изкарате незабравима почивка.

Ние използваме първия вариант и след два кратки полета, вече пътуваме с shuttle bus до Иа (Oia), предварително организиран от хотела. Посреща ни Ставрула, която ще е нещо като наш домакин. Дава ни препоръка къде да вечеряме и ни прави резервация за ресторант. Води ни на мястото в уреченото време. Вечеряме в ресторант на улица успоредна на главната, известна като капитанската улица, на която са разположени капитанските къщи, някои от които са на повече от 200 години. Вечеряме бавно с няколко бутилки вино, като разговорът не спира. Навън е вече тъмно, но в ресторантът е доста оживено. Още същата вечер се настаняваме в нашата малка cave house, къщички изкопани във вулканичната скала с изглед към калдерата. Апартаментът е малък с интересен дизайн и две бани, в които са запазени оригиналните цветове на вулканичната скала. Планираме да останем 5 дни с приятели, без да правим кой знае какво, освен да си почиваме и да се наслаждаваме на момента. 

На следващият ден с Г. ставаме рано по навик и решаваме, че щом така и така сме станали да посрещнем изгрева горе до сините куполи (the Blue Domes). Не сме единствените. Рано са станали и един куп китайски младоженци, придружавани от фотограф. Всички са заели стратегически места, покатерени върху покриви на къщи и огради. На повечето бели покриви в Иа има надписи: “моля, не се катерете” или “частен имот” именно с цел да изгонят точно тези, които се стремят да се покатерят все по-нагоре за идеалната снимка.

< Запъхтяни от катеренето на стълби се прибираме и закусваме на нашата малка тераса, с изглед към морето. Став е уговорила да ни донесат закуската до малката тераса над апартамента. Освен това се е погрижила да има и малък десерт със свещички за нашия рожденик. Денят започва добре с топлото слънце, което се отразява по покривите на белите къщи и превръща бялото в още по-бяло.

В този и следващия ден се разхождаме из малките улички, пием кафе до късно, ядем сладолед и като цяло се шляем. Мястото е много по-красиво от всяка картичка, която сте виждали. С белите стени и тук там по някоя цветна къща, като съседната до нашата, цялата окъпана в розово. Слънцето топли, без да жари и докато в София вали дъжд, то тук все още се радват на хубаво време, поне до края на октомври.

Имаме външно джакузи, което мъжете окупират за цял ден и не излизат от него в следващите 5 часа, докато ние се разхождаме до Amoudi bay и изкачваме няколко стотин стъпала надолу и обратно нагоре. Иа не е голяма по площ, но заради стръмните изкачвания и слизания, може да ви се стори изморително да обикаляте. Amoudi bay е единственото място където Иа има досег до водата. На самия кей са разположени няколко ресторанта с гледка към морето и вечер може да наблюдавате изгрева.

Вечерта наблюдаваме залеза от нашата тераса, нямаме сили да отидем до руините на замъка в Иа (най-доброто място за наблюдение и снимане на залеза), където става такава блъсканица. Като цяло между 6-8 часа в Иа става неприятно. Тълпи туристи препускат във всички посоки, улиците се пръскат от хора, хубавите места за снимане са заети. Хора надничат от всеки ъгъл. Шмугваме се бързо между тълпите до препоръчан ресторант, в една от задните улици. Вечеряме дълго, празнуваме рожден ден подобащо, с много вино и приятни разговори. Присъстваме с думи, споделя храна, говорим за отминали пътувания, преживявания, преоткриваме другите.

На другия ден след закуска, наемаме атв-та и обикаляме острова. Стигаме до Фира (Thira) и паркираме близо до центъра на града. Фира е столицата на острова. Доста по-голям от Иа, но и някак не толкова чаровен. На по централните улици има сергии с всякакви стоки, шалове, бели дантелени рокли, бижута и чанти. Сядаме в Franco’s bar (по препоръка на приятел в инстаграм), приятно заведение с голяма тераса с изгред към морето и вулкана.

Обядваме в чудесен ресторант – Argo restaurant на няколко нива и тераса с изглед към морето (тук, почти всяко заведение има изглед, така че не се подвеждайте по това, а търсете вкусната храна). Пием крафт бира, и ядем вкусни ястия някакъв модерен прочит на мусака и агнешко клефтико. Завършваме с портокалово суфле и тирамису. Преяли, но доволни се качваме на атв-то и поема в посока Santo wine winery. Това дегустационно място е създадено от кооператив на винарните от острова. Представлява огромна тераса с маси. Има меню със сетове и голям брой вина, които можете да опитате. Както и сами ще забележите Санторини е доста ветровит и заради липсата на дъжд няма висока растителност. Малките храсти край пътя са именно лозя. Тук се гордеят с отглеждания сорт вино – асиртико, който е специфичeн за региона. Между нас има хора, които имат познания за вината. Те коментираха, че не може да се очаква много от този сорт вино. Все пак опитваме всички … бели, розе, червени, но не ги преглъщахме, защото ни чакаше път на обратно. На едно от кръстовищата за Иа, вземаме обратната посока и отиваме до другата крайна точка – фара Акротири.

На следващия ден си запазваме места на яхта за 12 човека. Полудневна екскурзия до някои от забележителностите на острова: вулканичните минерални извори в близост до кратера на вулкана, Белия, Червения и Черния плаж. Обещание за добро прекарване на деня, с барбекю на борда на яхтата и плуване в морето. Компанията е разнородна, но хубавото е, че сме малка група. Първата спирка е Неа Камени и вулканичния кратер. Разрешават ни да се гмурнем във водата, която е с няколко градуса по-топла от обичайно. Всъщност островът се е превърнал в това, което е сега след изригване на вулкана, който отнася голяма част от вътрешността на острова и на негово място се появява кратер (caldera), който се пълни с вода.

На Белия плаж спираме за почивка и обяд. Екипажът е много мил, приготвят ни прясна гръцка салата и ни правят барбекю. Докато всички са се излегнали уморени на палубата и набързо изгълтват обяда си обсъждаме плажът, който не е никакъв плаж, а бяла отвесна скала. Червеният плаж е също доста разочароващ. Каменист, достъпен от към сушата и водата, но все пак не ни изкуши да се изкъпем. Акустираме в малко пристанище Вличада и оттам ни извозват с бус до хотела. Приятна екскурзия, но не заради самите плажове, които бих казала не са нищо особено, в сравнение с други гръцки плажове, а заради възможността да видиш всичко от друга перспектива.

В последния ден от пътуването, времето леко се заоблачава, но това няма никакво значение. Решили сме просто да си почиваме и да оставим всичко да се случва. Понякога доброто прекарване зависи от хората и собствената ни нагласа, да се изключваме. Да се отпускаме напълно, да приемаме, ако нещо не е точно така, както сме си го представяли. Облачното време просто засилва усещането, че всичко е перфектно в своята неперфектност.

Ще ме извините за големия брой снимки и преповтаряне на местата, но имах безброй възможности. Може би дори малко изморих моите спътници, но не съжалявам, защото всяко пътуване е субективно, индивидуално преживяване, но снимките не са. Светлината на едно и също място, в един и същи час е различна в различните дни, а не е ли така и с живота … Неповторимостта на момента. Можеш да повториш мястото, но не можеш да повториш усещането, което дадено място ти оставя. Всяко пътуване те променя незабележимо, бавно надгражда представата ти за света и за самия теб. Откриваш с широко отворени очи първопричината да търсиш себе си във всеки град и да намираш всичко останало. Когато мириса, топлината, картината на мястото е отдавна забравена. Единствено обхваналото те усещане за комфорт остава дълбоко запечатано в съзнанието и ти носи усмивка, когато споменаваш … необятното красиво.