Този месец си заслужаваше. Успях да прочета цели 5 книги (имам добричко бебе). Това са едни от най-хубавите книги, които съм чела напоследък. Някои от тях ми препоръча Тея. Сигурно я познавате от блога й The Heartbreats of a fairy. Първоначално и аз я „опознах“ чрез него. Четях редовете, които пишеше с такава наслада. Тя борави така умело с думите, че понякога искрено й завиждам. Не помня кой направи първата крачка, но от известно време се виждаме и тези срещи ми носят голямо удоволствие. Тея е от тези жени, които имат присъствие. Жени, които осъзнават женствеността си и я демонстрират нежно без показност. Изглежда крехка, но не чуплива. Умна, но не саркастична. Имаме доста общи теми за разговор: хубавите постановки, книгите, майчинството … и понеже мисля, вече съм споменавала, че имам генерален проблем с откриване на хубави книги, нейните препоръки ми дойдоха добре дошли.
Двете книги на Фредрик Бакман не са свързани, така че могат да се четат в какъвто ред искате. Той е шведски блогър, които добива популярност с измисленият от него герой Уве, за който пише различни истории. Насърчен от читателите си издава книга. След успеха на „Човек на име Уве“ написва „Баба праща поздрави и се извинява“. Изключително чувство за хумор. Добър изказ и въпреки, че книгите на пръв поглед изглеждат леки са задълбочен анализ на човешките усещания за смъртта, загубата на близък човек, справянето с това.
„Изкуплението“ на Иън Макюън. Сигурно сте гледали филма с Кийра Найтли и Джеймс Макавой. Това малко разваля удоволствието от четене на книгата, но двата формата имат различен заряд. Иън Макюън е един от най-издаваните английски автори. В най-скоро време смятам да прочета и другите му книги. Пише безпристрастно и все пак така драматично. Описва задълбочено Втората световна война така, че имаш усещането, че съпреживяваш заедно с героите.
Арундати Рой е индийка по произход. Това е първата й книга. „Богът на дребните неща“ е истински шедьовър. Интересен е подхода на авторката паралелно да ни запознава с последиците от история на брат и сестра близнаци, докато те самите си спомнят за трагичната случка, която ги е разделила. Стилът на писане на авторката е нетрадиционен, но много жив и увлекателен. И отново всичко в живота опира до детството.
„Другата ръка“ на Крис Клийв. Превъзходна книга. Темата е болезнена и актуална – за емиграцията, за сблъсъка на два свята и две реалности. Животът на две жени англичанка и нигерийка се преплитат, и променят безвъзвратно. Държи те в напрежение от началото до края.
Освен всичко друго Тея ми подари кулинарната книга на издателство Сиела – „Малка книга за шоколада“. Има символика … книги, десерти … книга за шоколада. Харесах си няколко рецепти, но този пралинов чийзкейк без печене изглеждаше лесен и вкусен.
Пралинов чийзкейк без печене
Източник: „Малка книга за шоколада“
За основата:
150 г чаени бисквити
100 г смлени лешници
100 г меко масло
За крема:
200 г млечен шоколад
125 мл сладкарска сметана
250 г крема сирене
75 г захар
за украса 100 г лешници
*Аз леко видоизмених крема. Вместо сладкарска смената и захарта сложих само шоколад, 100 г заквасена смената и крем сирене. Получи се много приятен кисело-сладък сладкиш. Много се хареса. Но което и от двете да изберете не се и съмнявам, че ще се получи добре.
Начин на приготвяне:
1. Поставете бисквитите и лешниците в блендер. Смелете ги на ситни трохи.
2. Разтопете маслото и го добавете в блендера при лешниците и бисквитите. Изсипете в кръгла 20-сантиметрова форма с отделящо се дъно, разпределете равномерно и притиснете с опакото на лъжицата.
3. Пригответе крема, като разтопите шоколада на водна баня. Дръпнете от котлона. Добавете захарта, за да се разтопи от горещината на шоколада. Добавете сметаната и разбъркайте до изглаждане на сместа. Разбийте крема сиренето, за да се размекне, добавете поохладената шоколадова смес.
4. Изсипете върху бисквитената основа, захладете и поръсете с лешници. Поставете сладкиша в хладилник за около 3 часа, за да стегне, след което го отделете с нож от формата, извадете и сервирайте.
Ради, прекрасна рецепта!
Ще се отбия непременно и в препоръчвания блог. Тези познанства понякога прерастват в истински приятелства.
Обожавам да чета, дори бих казала, че това ми носи по-голямо удоволствие от кулинарията и другите ми хобита. Напоследък обаче не ми остава време за това, на нова работа съм и се налага да чета повече служебна литература.
А така съм зажадняла…Записвам си предложенията ти, заедно с рецептата и благодаря. Хубаво утре, поздрави и на добрите дечица, дето те оставят да четеш:))
В последно време рядко попадам на интересни книги и почти съм се отказала от четенето, което е много жалко, но пък аз не искам да бъде на всяка цена. Благодаря за препоръките, обезателно ще ги потърся в библиотеката!
Рецептата ти, както винаги, е чудесна! Много обичам сладкиши без печене, въпреки че първият ми /и единствен/опит беше пълен провал, но смятам да го направя този чийзкейк 🙂
А лешниците предполагам са печени? Звучи много вкусно и лесно, смятам да пробвам! Благодаря за рецептата!
Предполагам по-хубаво би било с печени, но моите бяха сурови 🙂 Не ми се занимаваше да ги пека и пак ни хареса 🙂
Вече 3 пъти приготвям рецептата, като променям по нещо, за да не ни омръзва, и всеки път резултатът е впечатляващ, а отнема точно 15-20 минути да се забърка! Вчера реших да изпробвам вариант с бял шоколад (а отгоре гарнирах със сладко от боровинки), отново се получи страхотен чийзкейк, единственият недостатък е, че белият шоколад не стяга така добре, както черният и млечният, и при следващ опит може би ще пропусна сметаната и ще смеся само крема сирене с бял шоколад и може би малко какаово масло, за да се втвърди по-добре.