Не започва добре. Ранен полет, изкъртено летище, голяма опашка на чек-ин. Странни субекти в самолета. Кацане, после още по-странна маршрутка-автобус пътуващ за Фиренце. Как звучи само. Гъста мъгла, пръска дъжд, мрачно, неугледно и шофьор не говорещ английски превозващ само чужденци. И все пак това е екскурзията, която ми е харесва най-много. Заради мястото, заради компанията и по-скоро липсата на такава. Достатъчното време за шляене, безкрайното пиене на капучино, вкуса на прясната паста, неспирното бръщолевене на сервитьорите въпреки неразбирането ти и въпросителния поглед. Успокояващо е и някак секси. Случайните добре облечени минувачи, направо излезли от последен брой на модно списание. Неспирното заглеждане по балкони, кепенци, прозорци. Закачливите пътни знаци, почти на всяка крачка. Останах без крака от спъване, добре, че Г. отговаряше за маршрута иначе най-вероятно щях да се въртя в кръг и едва ли щях да забележа.
По всички пътеводители пише, че идеалното време да разгледате Флоренция и Тоскана е началото на октомври. Е, на хартия звучи чудесно, на практика не. Тълпи от хора не липсват. Големи групи японски туристи движещи се само направо след своя екскурзовод. Никакво пречкане или има голяма опасност да ви прегазят в стремежа си да следват ярко червения чадър и вдигнатата ръка показваща посоката.
Флоренция е град на контрасти. Добре облечени бързащи хора, пиещи своето еспресо на крак на бара, докато разменят няколко думи с колеги. Странни мургави субекти продаващи чадъри, когато вали или чанти, и картини когато е слънчево. Елегантни бутици, лъскави магазини и неизменната чанта Louis Vitton в почти всяка ръка. Толкова често срещана, че накрая вече си мислех, че сигурно не продават други марки. Старинни сгради в контраст с олющени фасади. Двупосочни тесни улици, в които се побира само една кола, но са предвидени две ленти и място за пешеходци. За да се разминете се прилепяш плътно към стената и се молиш да останеш невредим, а куфарът оставяш на съдбата.
* Cammillo Trattoria – ресторант със звезди Мишелин, на който попаднахме случайно. Всичко беше най-. От обслужването, до храната и виното на чаша.
* Da Rocco – ресторантче в Mercato Sant’Ambrogio (нещо, като нашите Хали). Ястията са прости, но вкусни и най-вече евтини. Идеята да го посетим взехме от тази статия на the Guardian. Не е съвсем в центъра, на 15 минути пеш, но разходката дотам си заслужаваше. Иначе никога нямаше да видим базара за антични стоки на Via Pietrapiana.
* Задължително сладолед от Vivoli. Предлагат сладолед още от 1929 г. и според някои това е най-доброто място.
* Il Bufalo Trippone – винобар. Два пъти минахме по-край него. Стори ни се интересен и влязохме. Магазинче, което предлага вина и плата с мезета. Толкова малко, като пространство, че масата се прибира в стената.
* La Boulangerie Del Rifrullo – типичното модерно италианско кафене. Липсваха туристи. Предимно имаше италианци, които преди работа пият еспресото си директно на бара на екс. Има wifi голяма рядкост в италианските заведения.
-> Следва Лука и Чинкуе Терре
Много ми беше интересно да прочета публикацията и да разгледам прекрасните снимки! Скоро ще посетя Италия и постът ти ме прави още по-нетърпелива това да се случи колкото се може по-рано! Поздрави!
Благодаря! Сигурна съм, че много ще ти хареса. Едва ли има човек, който е останал разочарован 🙂
Има слънце дори в снимки с дъжд. То идва май от този, който държи апарата. Прекрасните изживявания най-добре да се споделят. Страхотно е, че попътувахме с вас до Италия! 🙂
Ммм винаги успяваш да изкажеш и най-тривиалния комплимент по такъв хубав начин. Благодаря ти, Мила!
Изглежда страхотно! Много добри снимки и приятно за четене 🙂 Стоп-знаците са ми фаворити!