Не започва добре. Ранен полет, изкъртено летище, голяма опашка на чек-ин. Странни субекти в самолета. Кацане, после още по-странна маршрутка-автобус пътуващ за Фиренце. Как звучи само. Гъста мъгла, пръска дъжд, мрачно, неугледно и шофьор не говорещ английски превозващ само чужденци. И все пак това е екскурзията, която ми е харесва най-много. Заради мястото, заради компанията и по-скоро липсата на такава. Достатъчното време за шляене, безкрайното пиене на капучино, вкуса на прясната паста, неспирното бръщолевене на сервитьорите въпреки неразбирането ти и въпросителния поглед. Успокояващо е и някак секси. Случайните добре облечени минувачи, направо излезли от последен брой на модно списание. Неспирното заглеждане по балкони, кепенци, прозорци. Закачливите пътни знаци, почти на всяка крачка. Останах без крака от спъване, добре, че Г. отговаряше за маршрута иначе най-вероятно щях да се въртя в кръг и едва ли щях да забележа.
По всички пътеводители пише, че идеалното време да разгледате Флоренция и Тоскана е началото на октомври. Е, на хартия звучи чудесно, на практика не. Тълпи от хора не липсват. Големи групи японски туристи движещи се само направо след своя екскурзовод. Никакво пречкане или има голяма опасност да ви прегазят в стремежа си да следват ярко червения чадър и вдигнатата ръка показваща посоката.
Флоренция е град на контрасти. Добре облечени бързащи хора, пиещи своето еспресо на крак на бара, докато разменят няколко думи с колеги. Странни мургави субекти продаващи чадъри, когато вали или чанти, и картини когато е слънчево. Елегантни бутици, лъскави магазини и неизменната чанта Louis Vitton в почти всяка ръка. Толкова често срещана, че накрая вече си мислех, че сигурно не продават други марки. Старинни сгради в контраст с олющени фасади. Двупосочни тесни улици, в които се побира само една кола, но са предвидени две ленти и място за пешеходци. За да се разминете се прилепяш плътно към стената и се молиш да останеш невредим, а куфарът оставяш на съдбата.
* Cammillo Trattoria – ресторант със звезди Мишелин, на който попаднахме случайно. Всичко беше най-. От обслужването, до храната и виното на чаша.
* Da Rocco – ресторантче в Mercato Sant’Ambrogio (нещо, като нашите Хали). Ястията са прости, но вкусни и най-вече евтини. Идеята да го посетим взехме от тази статия на the Guardian. Не е съвсем в центъра, на 15 минути пеш, но разходката дотам си заслужаваше. Иначе никога нямаше да видим базара за антични стоки на Via Pietrapiana.
* Задължително сладолед от Vivoli. Предлагат сладолед още от 1929 г. и според някои това е най-доброто място.
* Il Bufalo Trippone – винобар. Два пъти минахме по-край него. Стори ни се интересен и влязохме. Магазинче, което предлага вина и плата с мезета. Толкова малко, като пространство, че масата се прибира в стената.
* La Boulangerie Del Rifrullo – типичното модерно италианско кафене. Липсваха туристи. Предимно имаше италианци, които преди работа пият еспресото си директно на бара на екс. Има wifi голяма рядкост в италианските заведения.
-> Следва Лука и Чинкуе Терре
Благодаря за приятната среща с любимият град. Снимките са чудесни, колкото и да ги гледаш, снимани през лято, есен, мъгливата зима – Фиоренце все си е прекрасна, кокетна и суетна. За кафето и сладкиши направо мълча… Радостина, приятно преживяване в Тоскана. Ако имате време отбийте се до Греве – има невероятна изба на кианти, а и пътя заслужава – гледките са прекрасни.
Валентина, ние вече се прибрахме, но направихме точно както си посъветвала. Рент-а-кар и обиколихме цяла Тоскана 🙂
Благодаря и хубав ден от мен!
Ехааа,откога ги чакам този и другите постове, които си обещала…..:-)Разкошни снимки и много добро инфо за заведенията!!!
Е, кулинарен блог без ревю на заведения ми се стори, като манджа без подправки. Относно пътеписа не съм сигурна, че хората това очакват … но такъв ми е стила, другото лесно може да се прочете в пътеводителите 🙂
Моето любимо място, моя град и моята невъзможна любов… 4 години живях там, а през последните 5 ходих по 5/6 пъти в годината… и никога не ми омръзна, и всеки път снимам, и всеки път се губя по малките улици… А Via delle belle donne е една от любимите ми… Там наистина усещаш духа на Италия. Браво за разказа със снимки, зарадва ме! 🙂
Едва ли мога да го опозная, както ти за трите дни, които имахме там, но смея да кажа, че това е градът, който ми хареса най-много в региона по отношение на енергията на хората и облика на града, като цяло. Жалко, че не живееш вече там. Сигурно е било страхотно!
Всеки път щом се върна там (не отивам, аз се връщам), все едно никога не съм си тръгвала. Градът се променя, променям се и аз, но все се намираме и се влюбваме отново. Като стара любов, която ще продължи един цял живот. Може да обиколя света, но едва ли ще успея да намеря място, на което толкова добре да се чувствам, да съм като у дома. Флоренция ти влиза под кожата и не те оставя, никога… Сигурна съм, че ще пожелаеш да я видиш отново! 🙂
Mnogo krasivi snimki, a znatsite po ulitsite ne sam zabeliazvala nikoga! Mnogo interesen analiz pravish za Italia kato tsialo, tsenite ulichki, horata, lack of wifi (!), :))) Naistina e dosta touristic Toscana, kakto i tsiala Italia:) ima opredeleni mesta mozhe bi po na iug koito ne sa palni s hora. Prava si che prez tsialata godina e taka..Kolko viarno za kontrastite, tova go namiram za viarno v tsiala Italia, ne se grizhat navsiakade za krasivite sgradi, a i restoranti mogat da badat super ili not-at-all, v poslednite godini ima mnogo hora ot severna Africa, ponezhe imat mnogo open-policy kam immigration i refugees. Blagodaria ti che pishesh otkrovenno, mnogo hora, estestvenno vliubeni v Italia, samo ot imeto i vsichko svarazano s Italia ne ospiavat da vidiat niakoi ot po-malko polozhitelnite neshta, no pak tezi nesavarshenni neshta ia praviat i po-interesna to discover:) Bravo na teb!
Мария, благодаря за насоките, докато бяхме там. Без теб Чинкуе Терре нямаше да е същото 🙂 А относно виждането през очите на живеещите и на туристите. Да, туристите са склонни да идеализират, но те имат само няколко дена да се сблъскат с всичко и обикновено лошото минава незабелязано покрай очарованието от хубавото. Винаги съм се стараела да съм обективна. Знам, че всеки град крие и грозно лице 🙂