Напоследък ежедневието ми се върти около грижите на бебе В. Аз и той сме неразделни, по стечение на обстоятелствата, но излишното вживяване на майка “без която не може” не е в стила ми. Обичам детето си, грижа се за него безвъзвратно, но не забравям, че двамата сме отделни личности. Избягвам да говоря в множествено число: спим, храним се, обичаме пюрета и да провеждам същите отегчителни разговори с други майки. Сигурна съм, че всяко дете си търка очите, когато му се спи или киха смешно. Избягвам блъсканицата на детската площадка. Пресичам всякакви опити за безсмислени разговори на ентусиазирани майки, готови да разкажат на всеки непознат: “Ама моето дете как прави.”, като придавам вглъбен израз и се зачитам в книга си на някоя отдалечена пейка. Стремя се да не го задушавам с прекомерни грижи. Радвам му се, но тихо насаме, понякога и без излишно парадиране. Гордея се с него, за всичко, което ще бъде. Прощавам му всички ненаправени грешки. Страхувам се от времето, в което ще е съзнателна личност и ще ме преценява, изучава, съди. Притеснявам се дали ще успея да отговоря на хилядите му бъдещи въпроси.
Не спирам да правя нещата, които ме радват и оцветяват деня ми. Трудно e, но е въпрос на малко повече логистика. Instagram замени тежките обективи и големия фотоапарат. Високите стилни токчета, удобните сладки кецове. Парти портмоне тип клъч, тежката чанта “в която само мен ме няма”. Дългите безгрижни вечери с приятели, на които е важно само колко пълна е бутилката вино се превърнаха в приятни кафета преди обяд, в пълен комплект, в заведения с градина. Човек се нагажда. Свиква и установява, че съвместяването изисква само малко усилия и препълнена чанта.
Тази седмица хващаме пътя. Само двамата. Време за нас, за сън, за коктейли, безгрижни вечери и разговорите включващи морето, бриза, аромата на вкусна храна, прохладна градина и шарена арт вила. Ще ни липсва, сигурна съм. Ще се опитам да се въздържам от звънене по 10 пъти на ден с постоянните въпроси: “Колко изяде?”, “Изкъпахте ли го?”, “Спа ли?” … Ще бъде добре, знам и в нечии други ръце …
Излизам в заслужен отпуск, блогът също. За кратко. Докато мислено стягам багажа приготвям тази рецепта за божествен десерт.
Шоколадова тарта със солен карамел
Източник: Lareceta de la felicidad
Продукти:
250 гр брашно
30 г смлени бадеми
150 грама масло
80 грама захар
1 яйце
1 щипка сол
1 щипка ванилия на прах
За соса солен карамел:
70 гр захар
70 мл сметана
една чаена лъжичка масло
щипка сол
За шоколадов крем:
400 мл сметана
300 гр черен/млечен шоколад
1. Започнете подготовката на основата. Смесете нарязаното на кубчета студено масло с другите съставки, докато се образува тесто. Увийте във фолио и оставете в хладилник за половин час.
2. Междувременно си подгответе тавичка с падащи стени с размери 20-22 см. (или няколко по-малки). Намажете с масло дъното и стените на формата и поставете лист хартия за печене на дъното.
3. Разточете тестото с точилка върху набрашнена повърхност докато стане с дебелина 3 мм. С помощта на точилката пренесете тестото във формата за печене. Разстелете тестото и оформете с ръце. Ако се получат дупки, запълнете с парченца от останалото тесто.
4. Сложете основата на тартата с тестото за 30 минути в хладилник.
5. Загрейте фурната до 180 º C
6. Покрийте дъното на формата с хартия за печене, напълнете с боб (така че тестото да не бухва при печенето във фурната. Същият ефект се постига, ако набодете тестото с вилица). Печете основата на тартата във фурната за около 25 минути. Ако ръбовете се препекат също можете да ги покрийте с фолио. Извадете от фурната и оставете да се охлади.
8. Пригответе соления карамелен сос. Сложете захарта в тенджера на котлона на средна температура и го оставете да се сгорещи без да бъркате (2 или 3 минути). Когато се образува златист карамел, махнете тенджерата от котлона, веднага добавете маслото, солта и сметаната, и разбъркайте до получаването на гладка смес. (Не трябва да пъхате пръстите си в горещия карамел, особено ако искате да продължите да ги използвате в бъдеще). Оставете да изстине малко преди да излеете карамела върху основата за тартата. След това оставете в хладилник за един час, да се втвърди. (Ако захарта бъде оставена прекалено дълго и карамелът е твърде тъмен, най-добре изхвърлете преди добавянето на сметана и масло, и да започнете процеса отново).
9. Междувременно пригответе шоколадовия крем. За да направите това, поставете сметаната в подходящ съд на котлона. Когато заври, отстранете от огъня и добавете нарязания на ситно шоколад. Оставете за няколко минути и разбъркайте до получаването на гладък крем. Когато шоколадът се охлади малко го излейте върху тартата. Готовата тарта поставете отново в хладилник и оставете да се охлади за през нощта.
10. Можете да декорирате с бита сметана и какао на прах.
Бележка: Ако не ви се занимава да приготвяте тесто за блата, можете да направите такова от натрошени на ситно бисквити. Използвайте и малко масло, за да стегне блата.
Толкова ми е близко всичко, което казваш!
И на мен ми се иска понякога да избягаме с мъжа ми само двамата………….., но пък искрената, чиста радост на сина ни, когато видя морето миналата година и за миг не ме накара да съжаля, че отидохме с него, а не само двамата.
Трудно се напасват ежедневието и почивките с новия член на семейството, но пък още по бързо децата отхвръкват и днес, когато е само на 2 години, вече ми казва: “мамо, махай се аз сам” . Иска ми се да му дам повече внимание, но понякога егоистът в мен надделява и се самообвинявам, май да си родител не е никак лесно и докато се научиш да балансираш топката на лесното и трудното, веселото и тъжното около отрастването на едно сладурче има много такива моменти на размишления и терзания. В крайна сметка мисля, че ще станем доста добри с балансирането и даже може да заместваме тюлена в цирка 🙂
Много дълго стана, извинявай!
Пожелавам ти много зареждаща, пъстра, гореща и “гореща” почивка!
Мама трябва да е бодра и щастлива!
Стефка, знам че всяко дете обича морето и не бих го лишила, ако беше малко по-голям. На 5 месеца ни посъветваха да му го спестим поне до към 7-8 месец. 🙂 Но всичко, което каза си напълно права. Тепърва предстои да видя, как се дърпа на прегръдки и целувки 🙂 Хубаво лято на теб!
Здравей,Ради! Поздравления за чудесния блог. Всичко, което споделяш е така близко до моята същност. Харесва ми твоята философия, че човек трябва да намира време за хубавите неща. Винаги съм го правила, за нещата , които обичам. Това прави ежедневието лесно, изпълва ме с позитивизъм. Дано да съм предала това и на моята любима дъщеря , която скоро ще ни подари най-скъпия подарък- прекрасно внуче.Хубаво лято, Ради, бъдете щастливи! Ще следя блога ти, непременно ще експериментирам с някоя от твоите вкусотии.:)
Здравей Грета, благодаря за чудесните думи. Много ме радват такива коментари, осмислят донякъде съществуването на блога. Пожелавам късмет на дъщеря ти и безпроблемно раждане! Хубав ден на теб!