Там, където слънцето среща равнината. Там, където лозите са натежали от грозде. Където светлината вечер докосва душата. Има нещо около залеза, което пленява хората. Мимолетното усещане за краткотрайност на красотата. Точно тази ефимерност, която символизира и живота. Тук е 10 минути и после изчезва. Има известно очарование и тъга, в това да посрещнеш залеза вън на полето, когато облаците са оцветени в ярко оранжево, червено и нотки на лилаво. “Златния час” (Golden hour) е времето вечер преди залез, което фотографите обичат, защото светлината е мека е като коприна, обвива обектите без да ги огрява и изопачава. Точно такива два залеза имахме, за да усетим, че независимо какво правим, какво мислим и постигаме, природата има сила да залива и поражда мисли.
Бях си обещала да не снимам на тази почивка, защото напоследък често го правя без истинско желание, но на тази мека светлина не успях да си спазя обещанието. Разходихме се потъвайки в момента.
Мястото: Zornitza estate, област Мелник
Leave a Reply