Пристигаме в airbnb апартамента на Сами, много приятен, малък, обзаведен с дизайнерски вещи и списания. Очевидно е, че собственикът му има афинитет към дизайна, защото в последствие научавам, че е в Лондон на форум за дизайн. Оставил ни е много мила бележка, която снимам за спомен. Този път сме избирали друг квартал на Копенхаген – Nørrebro, много хипстърски и модерен. Всъщност квартала е бил населен с доста емигранти и предполагам, че защото е в близост до центъра цените на апартаментите са били сравнително ниски, затова и хора със свободни професии, фрийлансъри, млади студенти са предпочели да наемат апартаменти, а щом млади са го населили, заведенията са ги последвали.
Копенхаген е известен с добрите си места за хранене и то, след като създателя на Noma поставя Дания на кулинарната карта. Ако до преди 10 -15 години никой не е чувал за скандинавска кухня, то Рене Реджепи променя това. Noma е ресторант на годината в света, в четири поредни години. Основата на скандинавска кухня е използването на пресни продукти от месни ферми. Много исках да вечеряме в Noma, но останалия свят също. Резервации няма до края на септември, затова запазвам места за вечеря в дъщерният на Noma ресторант – 108, който се намира в близост до Nyhavn. Друг ресторант, който ми препоръчаха Gro Spiseri е на покрива на сграда и там има собствена ферма. Ресторантът организира малки споделени вечери, но също нямат места, затова първата вечер в Копенхаген вечеряме в Relae (ресторант номер 39 за 2017). Правим си резервация онлайн и в 19 часа прекосяваме улицата. Тук е доста разпространено вместо меню а ла карт да има тейстинг меню – подбрани ястия поднесени с подходящата чаша вино. В нашия случай са 8 малки порции, за да опиташ от всичко. Приборите са положени в шкаф от дясната страна на малка маса, така че всеки гост да може сам да се обслужва. Храната е превъзходна, потяща се. Всичко е отгледано и подбрано от тяхната ферма, включително и свинското, което ни сервират е от прасета, които сами си отглеждат.
В Nørrebro в близост до апартамента ни е гробището Assistens Kirkegård, където е погребан Ханс Кристиан Андерсен. Трудно ще го наречете гробище по-скоро прилича на парк с пейки и хора, които лежат и четат на одеяла, някои тичат, други просто се разхождат. Ако все пак го сбъркате за парк, ще видите надгробните плочи хармонично подредени, с окосена трева и поддържана растителност, и каскадни храсти. Пресичаме гробището хванати за ръка и отиваме да закусим в Sidecar. В Копенхаген много ми харесва, че хората някак ненатрапчиво мислят за природата. Във всяко заведение има кана с чешмяна вода, на разположение на клиентите, обикновено гарнирана с лимони и свежи билки. Няма ги досадните пластмасови шишета, които освен грозни са и безкрайно замърсяващи. Закусваме обилно и после се отправяме към Glyptotеket – музей за изкуство, основан и финансиран от Фондация Карлсберг.
Мястото е невероятно. Не знам поради каква причина го пропуснахме миналия път. О, да бяхме с деца. Самата подредба на експонатите, мозайката, светлината, която се процежда през тавана. Защо светлината в музеите винаги е толкова мека и красива?
През май месец в Копенхаген се провежда 3 days of design – три дни, в които всички дизейнери и артисти отварят магазините и ателиетата си, за да покажат новите колекции. След като обядваме в ресторант на 20-тия етаж на сграда, който не бих препоръчала, слизаме до центъра и пием кафе в прословутото Atelier September.
На път за бариста курса, който е от 16 часа се разхождаме до градините на Фредериксберг, в квартала Фредериксберг, където спахме при миналото ни пътуване. Градините са построение от крал Фредерик IV, като връзка с двореца. Една от сградите на входа е превърната в шикозен ресторант. В едната закътана част на парка, където има беседки забелязваме кошери с пчели и това е толкова естествено и в същото време толкова учудващо. Защото паркът е пълен с различни видове растения, които имат нужда от опрашване, но може би другъде биха би помислили за заплаха .. но тук, тук отново стигаме до това, че те умеят да съжителстват с природата.
В точния час сме пред централата на Coffee Collective и очакваме нашия лектор Мат да започне бариста курса. Освен нас двамата, на курса присъства и двойка датчанка и австралиец, който отскоро живее в Копенхаген. В процеса на разговора, обсъждаме нашумялото flat white кафе, което започва историята си от Австралия. Според Мат, Мелбърн е новата столица на специалното кафе. Още една причина да отидем там.
Тайната на хубавото кафе, освен разбира се добра кафе машина (тук използват единствено и само La Marzocco) са точните пропорции, по които трябва да се изпече кафето, така че да се получи винаги едно и също добро еспресо. В Coffee collective използват специална рецепта и тя е 19 г, току-що смляно кафе. Нито грам повече, нито по-малко. Времето за направа трябва да е между 22-27 секунди. Всъщност от всичко това, от начина на тампониране, изчистване на машината, заглаждане на кафето зависи вкуса на еспресото. След като няколко пъти, всеки от нас пробва да направи добро еспресо, естествено следвайки рецептата и заръките на Мат, преминаваме към сгорещяване на млякото и latte art. Обожавам капучино и инстинктивно съм стигнала до извода, че доброто капучино не изисква захар. Ако реша да сложа, значи капучиното не е добро. Причината е, че млякото изпуска захари при определена температура и тя не трябва да се надвишава, иначе изгаря. Млякото трябва да се загрее на не повече от 60-70 C. Друга тънкост при приготвяне на млякото за капучино е, че можете да измерите температурата с ръка и не ви трябва термометър. Когато съдът започне да пари на ръката, дърпате, разклащате задължително, така че млякото да стане хомогенно и равномерно топло. Самото мляко прилича повече на сатенена течност и няма мехурчета. Не трябва да има балончета, а да се разлива добре. Дори ни посъветваха в две кани да го прелеем бързо от едната в другата, за да се уплътни. След което изливате бързо при еспресото, за да се смесят двете. Пълните чашата малко над половината и после бързо правите някаква красива фигурка, в моя случай подобие на дърво. За лате арт трябва много практика. Важното е да няма тъмни петна по каймака на капучиното. Тогава едно капучино е хубаво.
На другата сутрин закусваме в Møller Kaffe og Køkken в нашия квартал Norrebro. Кафето им не струва, но закуската. О, закуската е превъзходна, защото си избираш всяка съставка сам. Дават ти картонче с много вариации и с молив сам отбелязваш какво искаш. Можеш да комбинираш мюсли с горски плодове с бъркани яйца или крекери с ягоди и сирене или пък бурата с препечена филийка, плюс наденички и грах с ядки. Много, много добро място, а и цените са разумни, като за Копенхаген.
След като кафето в Møller Kaffe og Køkken не става, отиваме 200 метра по-надолу и пием кафе в Andersen & Maillard, препоръчано ни предишния ден от Мат от Coffee Collective. Заведението е собственост на бившия пастри шеф на Noma и естествено всички печива са извън този свят. Успях да уловя въпросния шеф готвач, да вади нови мъфини и да ги нарежда на дъска и той ми разрешава да снимам. Вземаме по един кроасан с глазура и сме в рая.
Същия ден наемаме колелета под наем и това е най-хубавото решение, което вземаме. В следващите два дни обикаляме Копенхаген и е страхотно. Велоалеите са добре обособени, опасват центъра и само в пикове часове стават задръствания. Датчаните и най-вече датчанките изглеждат толкова елегантно на колелата си. Не спирам да се учудвам, как карат колело с рокля, с къси поли и дори токчета, но после и аз си взех колелото с пола и всъщност не е никак трудно. Чувстваш вятъра, свободата да пориш въздуха с бързината на собствените си сили. Разхождаме се из Християния, стигаме до Cirkelbroen, мост построен от датския-исландски артист Olafur Eliasson. Интересното на моста е, че представлява отплаващ кораб със своите заоблени форми. Отиваме и до Democratic Coffee bar (много добро кафе, наистина!), в близост до Университета на Копенхаген и Ботаническата градина. Навъртаме около 17 км и за този ден поне храната е изразходена.
Слънцето залязва наистина бавно и дълго се усеща светло. Сливаме се с тълпата от хора по улиците, които все едно нямат желание да се прибират. Навсякъде има глъчка, танцуващи хора по моста, други са насядали на земята и си говорят, трети се разхождат. Един от онези топли, летни дни, в които Копенхаген не спи и сякаш топлината е навсякъде и те не са готови да я пуснат да си отиде. Невероятен Копенхаген. Може би заради късмета да го виждам винаги огрят от слънцето, но аз наистина съм влюбена в този град.
Здравей Ради!
Започвам с основното- НИЩО НЕ ПРОМЕНЯЙ!
Всичко тук е прекрасно и за мен е празник, когато чета нещо ново от теб! За съжаление не пътувам много, но благодарение на теб посещавам толкова много и различни места, а с разказите ти виртуалното ми преживяване е пълно щастие!
Продължаввай в същия дух!
Благодаря за прекрасната разходка! Поздрави!
Моля 🙂 Аз благодаря, че четете!