В изобилие на повече свободно време (В. прекара лятната ваканция при родителите ми в Силистра) исках да ви споделя някои от книгите, които прочетох. Оставям тук важна бележка, че вкусовете са индивидуални и моите препоръки не са миродавни. Но все пак, ако не намирате вашето четиво, считайте се за поканени да прелистите моите фаворити:
“Ние, удавниците” на Карстен Йенсен Превъзходен роман. Цели 800 страници, а имаш усещането че е написан за ден. Историята е толкова увлекателна, надградена, че те пренася в някаква друга причудлива реалност. Действието се развива в Дания и основната сюжетна линия проследява живота на моряците от малкия град Марстал, от XIX до края на Втората световна война. Всички те са моряци, които са решили да отдадат живота си и най-вече смъртта си на морето. Йенсен разказва драматични истории, пренася ни отвъд морета, описва войни, битки и все пак книгата се чете леко, без скучни моменти. Невероятен роман, не само приключенски, но и написан с дълбоко познание за човешката природа.
“Свобода” Джонатан Франзен Всъщност и трите книги на Франзен издадени на български език си заслужават да бъдат прочетени: “Свобода”, “Поправките” и “Чистота”. Франзен ми напомня за американските класици Ъруин Шоу, Теодор Драйзер. Книгите му са дълбок разрез на съвременното американско общество. Освен личната вина, терзания и проблемни взаимоотношения на героите, авторът вклинява и глобалните проблеми на обществото ни, климатичните промени, войната в Афганистан. Въпреки, че не харесвам принципите, върху които е изградено американското общество, винаги съм харесвала класическите автори и темите, които обсъждат. Франзен не прави изключение.
“Сол при солта” Рута Сепетис Това е книга, която прочетох за един ден. Буквално. Действието се развива в края на Втората световна война в разрушена Европа. Историята за бягството на няколко души през руините на изпепелена Източна Прусия гонени, както от руската, така и от немската армия. Книгата е увлекателна и се чете бързо. Корицата е дело на Дамян Дамянов и е много въздействаща, не че това трябва да ви накара да я пречетете, но може да помогне. Не очаквайте дълбокомислени персонажи или игра с езика. Книгата е приятна и запомняща се, а понякога това е от което имаме нужда.
“Тесният път към далечния север” Ричард Фланаган Романът разказва за живота на австралийския герой от Втората световна война Дориго Еванс. Еванс попада на фронта и след като е пленен е изпратен заедно с 1000 австралийски и новозеландски пленници да строи железопътна линия между Сиам и Бирма. Пътят на железницата трябва да мине през джунглата, теренът е труден, сроковете кратки, няма храна и лекарства. Остава жив. 50 години по-късно той е преуспял хирург, герой от войната, въпреки това е изпълнен с колебания и съмнения, че външния успех не отговаря на душевната липса на мир. Книгата е всичко друго, но не и само военна. Многопластова, пропита с размисли за направените избори, поетите посоки, и много размисли за смисъла или липсата на такъв. Книгата липсва на снимката, защото е заета от Читалнята, срещу Народния театър. Нещо, което правя напоследък е да си вземам книги оттам, тъй като не винаги съм сигурна, че книгата която ще си купя ще ми хареса. Ако дарите една книга ще ви направят карта, с която можете да вземате книги за определен период. Вземам книги и за децата. Възползвайте се.
Не мога да пропусна и две български заглавия, които много ми харесаха. Не са от рекламираните и тиражираните, но може би именно затова си струва да ги прочетете. И двете книги са на издателство “Жанет-45” и това не е случайно.
“Бежанци” Весела Ляхова Много трогващ и силен първи роман на Весела Ляхова. Много малко се знае, а и пише за българите от Егейска Македония и изселването им след Второта световна война. Каква е съдбата на тези, които заминават за България и тези които остават. Романът е базиран на реални събития и е разказ на тези, които не искат да бъдат забравени. Това е болезнена тема за българския народ, но романът не е в никакъв случай мрачен. Напротив написан е с чувство към обикновения човек. Напомня ми за романите на Димитър Талев, които четях с удоволствие, като ученичка. Топъл, човечен и малко труден за преглъщане, но не е ли така с всичко в живота?
“Пътуване по посока на сянката” Яна Букова Малко се притеснявам да ви разкажа за тази книга. Хората или я харесват от раз, или я оставят след първите няколко страници. Препоръча ми я Тея и не ми беше трудно да я започна, а започнах ли я не я оставих. Дори мисля, че човек трябва да я прочете няколко пъти. Има нещо вълнуващо около незавършените фрази, образите оставени на въображението. Стилът на авторката е абстрактен, но разказвачески. Прочетете я и вижте за себе си … дали е за вас или не.
Знам, че още не е зима, с това време навън, дори не е есен. Тази рецепта ме мъчи от известно време и исках да я приготвя вкъщи. Тъй като съм на френска вълна, заради пътуването до Корсика. Закуската в хотела беше толкова проста, но невъобразимо вкусна: кроасани с масло, сладка, френски меки сирена. Купих си няколко бурканчета сладко от мандарини и кумкуат за спомен и вкус. Много добре вървят със сиренe и с тези препечени филийки също. Купа с топла супа и книга … уют ли е да го опишеш.
Рецептата е взаимствана от няколко места. Най-вече Джейми Оливер, книгата на Джулия Чайлд и Smitten kitchen.
Френска лучена супа
Продукти:
700 гр тънко нарязан лук
3 супени лъжици (42 грама) масло
1 супена лъжица (15 мл) зехтин
1 ч.л. сол
1/4 ч. л. захар
3 супени лъжици (24 грама) брашно
8 чаши (1,9 литра) говежд бульон*
1/2 чаша (118 мл) сухо бяло вино
прясно смлян черен пипер
3 супени лъжици (45 мл) коняк или бренди (по избор)
*В оригиналната рецепта се използва говежд бульон, ако нямате използвайте зеленчуков (аз сварявам каквито зеленчуци имам в хладилника, като добавям прясна мащерка и дафинов лист).
За завършване на супата
1 до 2 чаши (на вкус) настъргано сирене груер или комте
чесън за натъркване
франзела
Начин на приготвяне:
1. За супата: разтопете маслото и зехтина в тенджера с дебело дъно при умерено ниска температура. Добавете лука, разбъркайте, за да се покрие с мазнината и оставете да къкри на ниска температура в продължение на 15 минути. Бавното готвене на лука ще придаде на супата богат вкус и сладост.
2.След 15 минути вдигнете капака, увеличете леко котлона и добавете солта и захарта. Гответе лука, като разбърквате често, в продължение на още 30 до 40 минути, докато добие зласитокафяв цвят.
3. След като лукът е напълно карамелизиран, добавете брашното и разбърквайте около 3 минути. Добавете виното и бульона на малки порции, като бъркате. Подправете се със сол и черен пипер, ако е необходимо. Непрекалявайте, защото сиренето също е солено. Добавете коняка, ако използвате такъв. Оставете да поври известно време, за да се изпари алкохола. Още около 30 минути.
Супата е готова, но все пак задължително я поднесете с препечени филии.
4. За завършек: загрейте фурната на 180 C. Препечете филиите франзела от двете страни. Натъркайте с чесън филиите. Подгответе 6 огнеупорни купички върху решетката. Напълнете ги със супа. Отгоре поставете препечените филийки франзела и отгоре сложете настърганото сирене груер. (Ако нямате сирене груер, може да използвате каквото френско или италианско имате, дори пармезан или кашкавал, но сиренето груер добавя много специфичен вкус на супата. Ако искате да получите автентичната френска лучена супа, сервирана в някое френско бистро, то не пестете сирене. Печете докато сиренето се запече и покафенее.) Печете докато сиренето се разтопи и покафенее. Извадете и сервирайте.
* Ако нямате огнеупорни купички, в които да печете във фурната, можете да препечете филиите върху лист хартия за печене и в последствие да ги добавите към купите супа преди сервиране.
харесах си няколко книги от препоръчаните, които бих прочела 🙂 снимките, които правиш, са страхотни! супичката изглежда толкова вкусна, че ще я пробвам със сигурност
Благодаря, Марина! Дано и книгите ти харесат, а супата тя си е класика 🙂