Мадрид. Без определена причина. Просто град, който искаме да видим. Не е Барселона, но не е и очаквам да е. Не се подготвям както обикновено. Прекалено много неща имам да свърша преди да заминем. Казваме чао на Велизар и баба му, и след кратък полет кацаме на летище Adolfo Suárez Madrid-Barajas Airport (по-дълго име сигурно им е било трудно да измислят).
Придвижваме се от летището до нашата спирка. Докато излизаме от станцията на метрото, забелязвам скупчени на групички съмнителни, мургави не-испанци да си говорят, оглеждайки минувачите. Попадна ли сме в старата част на града (както ни обясниха впоследствие), където има доста пакистанци и африканци. Сега разбирам защо хотелът е толкова чист, хубав, в близост до центъра, а цената е толкова приемлива. На рецепцията ни посреща най-усмихнатата девойка на света. Следва весел кикот след всяка нейна дума. “Hola! Откъде сте?” – последва хихикане с широка усмивка. “О, България?!” – широката усмивка се разширява още повече. “Нямаме много чужденци тук освен американци и австралийци. Радвам се да видя хора отнякъде другаде.” – следва още смях и вероятно погледът ми изразява учудване. Успявам да се окопитя. Все пак идвам от България. Тази девойка май не е наясно, че там усмивките са като диамантите – намират се рядко и струват скъпо.
Гладни сме, а е вече 9 часа вечерта. Отиваме в най-близкото шумно заведение и ще съжаляваме за избора си. Заведението е пълно. Около бара стоят хора и пият бира. Мръсни салфетки са разпиляни по пода. Сервитьорът – отегчен, възрастен испанец с голямо шкембе, който не знае думичка английски, ни обслужва разсеяно. Сигурна съм, че го виждам да задремва прав, докато чака следващата поръчка. Храната е в огромни порции, но безкрайно безвкусна. Поръчвам си специалната салата на заведението, а получавам туршия с температура близка до нулата. Оставяме почти пълните чинии и се прибираме в хотела нещастни. Дано утре имаме повече късмет.
На следващият ден използваме мобилно приложение, за да открием прилично място за закуска. Вече съвсем не ви е необходим местен човек, за да опознаете дадено място. В ерата на новите технологии само с едно кликване имате достъп до информация за най-посещаваните заведения във всеки град. В близост до мястото където сме отседнали намиране малко, уютно кафене. Вътре има лавици с книги, мебелите са овехтели, но удобни. Закуската – вкусни кроасани с масло, плодове с кисело мляко и капучино с много пяна. Просто не може да не обикнете Мадрид.
Alexandra says
ох, разкошни снимки, Ради… откога чаках този разказ за Мадрид :)))