След разочароваща разходка по-рано тази година мислех, че Европа няма с какво повече да ме изненада и трябва да преместя желанието си за пътуване на други географски ширини. Краков обаче се оказа свежо попадение, не дотам отъпкан от многолюдните тълпи туристи и далеч от определението „банален“. Това е града на забързаните монахини, розовите колела, сирените по всяко време на денонощието, кашпите преливащи от цъфнали цветя, многобройните симпатични и непретенциозни кафенета и сред всичко това – веселата глъч на туристите.
В самото сърце на града се намира оживеният централен площад „Рунек Гловни”, базиликата „Св. Мария“ и сградата на градския пазар „Сукеннице” с красивите черни фенери от ковано желязо. Около самия площад е пълно с кокетни ресторантчета с много цветя, предлагащи вкусна храна и приятна гледка към вътрешността на площада. Вечерно време площадът е осветен и е истинско удоволствие да седнеш в някое от заведенията, да изпиеш чаша вино и да наблюдаваш хората, които се разхождат наоколо.
Градът не е пълен със забележителности, но старинният дух и отпечатъкът на епохите се усещат по улиците и сградите. Има няколко неща/места, които е хубаво да се разгледат. През останалото време можете просто да се насладите на безцелни приятни разходки, ядене на полски сладолед „Lody“ и пазаруване на сувенири.* Подземния музей
* Католическата църква
* Солните мини във Величка (10 км от Краков, стига се с градски транспорт)
Най-много ме плени с автентичната си атмосфера еврейският квартал Казимеж (от полски Kazimierz), който се намира на 1,5 км от центъра на Краков. На централно място в квартала е разположена Старата синагога. Малките, калдъръмени улици са като лабиринт – на всеки ъгъл има кафенета във френски стил, с изнесени на самата улица маси, арт магазинчета с уникални ръчно изработени бижута, гердани, картини, сувенири. Но истински очарователно е мястото вечер, когато стотиците симпатични барове с шантави имена, с малки масички, със стари завеси върху канапетата вместо тапицерия и с пиана в средата на помещенията биват залети от светлина и се напълват с млади хора дошли да изпият по едно-две. Разнася се весела глъчка от разговори, премесени с лежерна музика. Мястото е истинско бижу за хора, желаещи да прекарат приятно петък вечер.
Полската кухня е далеч от уникална. Струва ми се, че в повечето полски ресторанти таят скрито неуважение към салатите и зеленчуците. Поляците се хранят предимно с месо и то в големи количества. Вечеряхме в типичен полски ресторант „Pod Wawelem„, в който сачовете отрупани с всякакви видове месо бяха навсякъде, а безбройните клиенти и препълнените маси с хора показваха, че мястото е предпочитано не само от туристи. Безопасно е и дори препоръчително да се придържате към италиански ресторанти в Краков. За разлика от тези в България, тук липсва натруфената претенциозност и всичко е сведено до хубава храна и изчистен стил на интериора.
През двете седмици, които прекарах в Краков, програмата ми се състоеше от приятна късна закуска, от безцелна разходка по уличките и центъра, четене на книга по пейките в парка. В Краков дори пейките и кошчетата за боклук са зелени. Каква хармония! Не знам дали има нещо по-приятно от това да се разхождаш без посока, представа за времето, или цел. Градът се оказа идеалното място за смислено правене на нищо. Краков наистина действа опияняващо.
Ради, и тук да спомена, че снимките ти са страхотни! Какво да ти кажа: който си може, си го може. 🙂
А ти определено си от можещите!
Дани благодаря ти! Ти си с мен от самото начало и аз те усещам много близка 🙂 благодаря за постоянната ти подкрепа и мили думи 🙂
Прекрасни детайлни снимки, много ме допадна подбора на снимки от Краков, приятно подбрани кадри…
Благодаря Андрей и твоите снимки си ги бива 🙂