Южна Африка е една от страните, в които можеш да получиш от всичко по-много. Невероятна природа, дълга брегова ивица, бял и мек, като сатен пясък, модерни ресторанти, превъзходна храна и обслужване, чудесни барове и разнородни хора. Хем напомня някак на Европа, хем е толкова различно.
Моята приятелка Мария е израснала в Южна Африка и тя беше човека, който ми разказва с такъв трепет за мястото. Не трябва много, за да полюбопитствам и да купя билети. Пътуването трае 12 пълни дни, като освен Кейптаун и околността, ще разгледаме винения регион на Стелънбош и Франшуек, и ще пътуваме чак до Националния парк Аддо, където ще видим диви животни в естествената им среда.
*практични съвети относно организацията по пътуването можете да откриете в края на публикацията.
Кацаме в Кейптаун по обяд, след 16 часов полет и престой в Доха. Денят е пред нас, но аз съм не съм планирала нищо, освен да открием апартамента, в който ще спим в залива Клифтън (Clifton bay) и да се разходим в района. Clifton bay заедно с Champs bay, Sea point са квартали разположени върху бреговата линия. През февруари в Южна Африка е лято, затова багажът ни е много по-лек от очакваното. Къси панталони, сандали и задължително слънцезащитен крем. Наели сме малко студио на крайбрежната улица, само на минута от брега на океана. След като нямаме планове тръгваме напосоки до най-близото оживено място и се озоваваме в сърцето на залива Кемпс. Дълга крайбрежна улица с кафенета и барове гледащи към океана. Тук може да видите лъскави автомобили, летовници дошли да прекарат лятната си почивка, млади, загорели младежи, местни, които продават сувенири на улицата, други които просто се шляят. Населението на Южна Африка е 90% чернокожи и 10% бели, предимно заселници от Англия и Холандия. Официалните езици са 11, като чернокожите говорят различни племенни езици – зулу, сото, а потомците на заселници говорят африкаанс (afrikaans), който напомня на английски език с холандско звучене.
Сядаме в едно от заведенията до широко отворените прозорци, далеч от жаркото слънце. Мълчим, докато се оглеждаме. Още се чувстваме леко замаяни от дългия полет и недоспиването. Шумно е, нищо че е 3 часа следобед. Хората са насядали и оживено разговарят, сервитьорите припряно разнасят поръчки и се шегуват помежду си. Чуваме дълечния шум на вълните, които се разбиват в скалите. Водата е прекалено студена, за да се къпеш. Отсреща на плажа повечето хора се препичат или играят на различни игри. Всичко е някак лятно, отпуснато. Невероятно е, че сме тук и сега. Минутите се търкалят забързано, минава час, два. Напълно уморени и приятно очаровани от мястото се връщаме бавно нагоре към залива Клифтън. Присядаме на пясъка, докато слънцето бавно залязва.
За разлика от европейските градове, където в центъра на града са концентрирани повечето забележителности в Кейптаун липсват такова струпване на културни паметници. Има, разбира се, няколко важни сгради, които могат да се видят, като сградата на Общината (на снимката по-долу), замъка “Добра надежда”, сградата на Парламента, музеят ” Шести район” (District Six museum), но това е като цяло. Може просто да се разходите по главните улици и да се насладите на разнородната архитектура, смесица между модерни и колониални сгради. Не пропускайте Company’s gardens или просто “Градините”, както ги наричат тук. Това е много красив парк вътре в града, основан от Ян ван Рибеек първоначално като овощна и зеленчукова градина, за да снабдяват корабите, които минават оттук с пресни плодове и зеленчуци. И тук, разбира се, като всеки голям град, ще видите много безделници по улиците, просещи и съмнителни типове, които се разхождат безцелно. Всяка по-голяма сграда, хотел или административна сграда, има охрана. По улиците патрулират хора в униформи, не са полицаи, а хора на общината, които следят за реда. Повечето местни се придвижват с коли, хората които се разхождат са обикновено туристи, като нас.
В ден 4-ти трябва да вземем нашата кола под наем и да се разходим на еднодневна екскурзия до Нос Добра Надежда и плажът Боудeрс с пингвините. Закусваме в Loading bay, по-добра случайност заведението се намира точно срещу офиса на “Авис”. Получаваме ключовете за колата, джипиес и мобилен интернет. В Южна Африка се шофира от ляво. Първоначално е стряскащо и объркващо, но впоследствие се свиква. На тръгване джипиесът ни подвежда и ни отклонява от главния път. Сепваме се, когато пейзажът се променя, къщите изглеждат по-вехти, улиците по-малки и неподдържани. Навлизаме в гето. Бързаме да обърнем и да се върнем на главния булевард, откъдето хващаме пътя за Музенбърг.
Бях чела за плажа Боулдърс, но не си го представях така. Мислех, че е нещо като резерват, където живеят пингвини и човек може да ги погледа от разстояние. Всъщност Боулдърс бийч е плаж, на който можеш да се печеш и плуваш с тази разлика, че около теб на една ръка разстояние, живеят и се разхождат пингвини. Опънати чадъри, хавлии, крещящи, усмихнати деца във водата си общуват с малки, клатушкащи се пингвини. Нереално е. Винаги съм си мислела, че живеят на студено и не съм си представяла, че ще се чувстват добре на 35 градуса под парещото слънце, но ето на. Е, да водата мисля компенсира, защото не е повече от 2-3 градуса.
След това отново се качваме на колата и се отправяме към Кейп Пойнт и нос Добра Надежда. Пътят е великолепен. Навлизаме в националния парк Капски полуостров. Пътят лъкатуши по ръба на пропаст, а от другата страна е океана. Минаваме през бариера и плащаме такса. В Южна Африка всичко е добре уредено и премислено. Оградите около пътя са направени от дърво, за да се вписват с природата. Спираме колата край пътя заедно със стотици други туристи. Избираме да се качим по стълбите чак до стария фар (има и въжено влакче, което ви спестява изкачването, но къде е забавата). Всичко е някак драматично, огромно, силно. Има мъгла, която се движи бързо и прави гледката още по-нереална. Запъхтени се качваме на най-високата точка. Плажът долу изглежда толкова малък. Фарът, който всъщност е неизползваем, защото е постоянно обвит от мъгла и облаци. На негово място построяват друг в ниското, който да напътства корабите. Първоначално носът е кръстен Добра Надежда, но заради бурните вълни и недружелюбният океан, много скоро си спечелва името “Нос на бурите”. Слизаме обратно по стълбите и решаваме да направим и другият преход до най-южната точка, където се шири заблудата, че се събират двата океана – Индийския и Атлантическия. Преходът трае 1.5 часа отиване и връщане и си заслужава всяка стъпка. Слязохме и до Диас бийч по дървени стълби, но бъдете внимателни за павиани, които в Южна Африка са навсякъде. Не са агресивни, но ако носите храна могат да ви я откраднат.
Полезни съвети относно пътуването
* За да пътувате в Южна Африка ви е необходима виза. Документи за визи се подават в посолството на Република Южна Африка в София, на адрес ул. “Шипка” №7 срещу Park bar. Документите, които трябва да носите са доста и трябва да са на английски език: паспорт с валидност поне 6 месеца, след датата на издаване на визата, служебна бележка от работодател за доходите, бележка от банката за транзакции по сметка от последните 3 месеца, попълнен формуляр от сайта им;
*Най-доброто време за пътуване е януари и дори февруари. Декември е силния сезон, много е горещо и пълно.
*Предварителни ваксини не се изискват. Региона на Кейптаун и на юг до Порт Елизабет не е малариен. Ако искате да посетите Националния парк Крюгер, може да помислите да вземете хапчета против малария или да си купите спрей против комари от някоя аптека.
*В Южна Африка валутата, която се използва е южноафрикански раунд. Обикновено обменям пари в Tavex, които имат удобен за мен офис в Paradase mall.
*За Кейптаун не ви е необходима кола. Градският транспорт не е надежден. Може да използвате uber, за да се придвижвате из града. Шофьорите са надеждни, ненатрапчиви и любезни. Такситата са малко по-евтини или на същата цена, но са доста по-мръсни и раздрънкани.
*За да разгледате други части на страната ще ви е необходима кола под наем. Мисля, че Avis и Budget предлагат най-добрите цени. Пътищата в Южна Африка са много добри, но все пак ви препоръчвам да си направите пълна застраховка, в случай на кражба или инцидент.
*Бих ви посъветвала да си наемете апартамент или стая в хотел в центъра в близост до Bree street, Kloof street. Това е безопасен район с много заведения и туристи. Въпреки, че ние лично не сме имали проблеми, Кейптаун се води един от най-опасните градове за живеене в света, но стига да следвате някои правила (както навсякъде по света) не би трябвало да имате проблеми. Не вадете телефона си на оживени кръстовища, не оставяйте скъпи вещи в колата си, пазете чантата си, и не се разхождайте сами вечер в по-крайните квартали.
Доста от инфото за заведенията го взех от сайта Cape town city guide на Miss Moss.
Гергана says
Благодаря, Ради! Чудно го разказваш, нямам търпение за още! :))
Radostina says
АЗ благодаря, че четете 🙂 иначе блогът ще е безсмислен