На път: Лисабон с деца

Лисабон. Този така топъл, приканващ град, който обикваш от първия поглед, от първото докосване. Олющените фасади са по-мили от лъскави витрини. Възрастните баби запътили се на някъде са по-лични от всички непознати. Топъл. Шарен. Необятен. Непретенциозно хубав. Ей такъв отпуснат под яркото слънце, простичък, като удоволствията които предлага. Вкусна храна и фадо.

Някак в края на септември решихме, че не сме приключили с пътуванията. Въртеше ни се Копенхаген, но заради шанса за лошо време и изчерпаното търпение на бабите (след Париж, Миконос, Скиатос) решихме да разгледаме Лисабон с децата. Пътуването с малки деца, не е като обикновено пътуване. Ако в обикновена ситуация можеш да се шляеш с часове, да обядваш където ти падне, то с тях трябва да си готов да носиш тежко (двойно, ако са двама), да се прибереш извънредно, да търпиш настроения, да търсиш храна в най-неподходящото време и място. Бяхме подготвени, че ще е трудно и някакси съумяхме да се справим. Просто си повтаряхме, че нищо не е на живот и смърт, ако са здрави.

Признавам, че четири дена ни бяха крайно недостатъчни. Много искахме да видим Синтра и Порто, но си ги оставихме за друг път. Апартаментът, в който отседнахме е просторен, в близост до Castelo de São Jorge. Добро попадение, ако искаш да си близо до всичко. В Лисабон трябва да си подготвен, че има страшно много стълби за катерене. Градът е разположен на хълм и всяко придвижване без транспорт е вървене на горе и на долу. Добрата новина е, че магазините от големите вериги имат асансьори, които повече местни хора използват, за да се придвижват. Лошата новина е, че някой трябва да ти покаже къде се намират.

Първия ден от пътуването разглеждаме квартала Белем, кулите на Белем до самия бряг и Манастира “Св. Жером”. Интересна част от историята на Лисабон е голямото земетресение от 1755 г. То напълно срива града, за което допринася и пожара след земетресението, който трае три дни. В деня на земетресението португалците празнуват голям религиозен празник на всички светци. Хората масово са запалили свещи в домовете си и огънят е опустошил всичко, което цунамито не е успяло. След което най-богатите хора предимно търговци събират пари и ги даряват, за да построят на ново града. Praça do Comércio е построен в чест на тези хора. На обяд сядаме в чудесен африкански ресторант – Cantinho do Aziz в близост до замака. Въпреки, че готвят месото на барбекю директно на улицата и това ми се струва малко съмнително, храната е вкусна и разнообразна. Ядем различни ястия с морски дарове, на които ми е трудно да произнеса имената, има много ориз и подправки. Препичаме се на следобедното слънце вече доволно сити. Следобед се качваме до замъка Св. Георги. В. яде обещания сладолед, аз си купувам чернобяла снимка от един уличен артист, въпреки че знам на Лисабон не му отива да е нещо друго освен цветен.

Ден втори е определен за Океанариума и следобедна разходка в центъра. Мисля, че няма дете на което да не му хареса. Интерактивен, завладяващ, рибите са поставени в максимално близка до естествената им среда. Три часа минават, като миг. Следобед се разхождаме по централните улички и се отправяме към Elevador Santa Justa, от който се открива чудесна гледка към града. Чакащите за асансьора са безкрайно много, затова заобиколихме Археологическия музей и се изкачваме пеша по улицата нагоре и се озоваваме пред задния вход на платформата, до която води асансьора. Спестянаме по 5 евро на човек, но най-вече избегваме чакането с децата. Следобед правим дълга разходка из Алфама – квартал в близост до пристанището с ресторанти и заведения. Вечеряме в малко, но приятно ресторантче “Le Petit Cafe” на чаша хубаво вино и вкусна храна. Отвън свирят фадо, но вече захладнява и се вмъкваме вътре.

След като издържа геройски в продължение на два дена обиколки, на третия ден В. се предава. Още на излизане заявява, че иска да го носим. Решаваме да си вземем “тук-тук” (такси тип рикша, които развеждат туристи из града). Шофьорът освен да ви разхожда из скрити и не толкова скрити забележителности ви разказва и доста интересни истории свързани с града. Една такава разходка ни струваше 70 евро (ако сте четирима възрастни може би не е толкова лоша идея). Но всяко евро си заслужаваше. В. се заливаше от смях от друсането по павираните улици, ние пък усърдно попивахме разказа на нашия екскурзовод Мария. Прекарани по всички известни улици чак до най-високата точка от където се вижда града Miradouro da Garça. Мария ни остави да разгледаме пеша квартала Bairo Alto с малките улички, барове и ресторанти. По обяд всичко беше затворено, затова се върнахме в близост до нашето жилище и обядвахме там.

По пътя забелязваме магазин за ръчнонаправен шоколад с какао от Еквадор – Chocolataria Equador. Купувам си два шоколада – един с лайм и един млечен с лешници и после се съжалявам, че не изкупих магазина.

Напоследък не ми се случва често да кажа, че сърцето ми е останало някъде … рядко казвам и че искам да се върна на дадено място. Очарована съм от мястото, хората, храната, музиката, лекотата на живота. Лисабон някак тихомълком те пленява, без фанфари и фойерверки. Ей, така … просмуква се и не те пуска.

Много от вас се включиха с предложения за места, които трябва да видим. Някои успяхме, други не, но ще ги спомена тук, за да са от помощ на тези от вас, които пътуват до Лисабон и търсят препоръки:

* Много известен рибен ресторант – “Cervejaria Ramiro”;
* Кафене – A Brasileira;
* Както личи от името заведение за добро еспресо – Fabrica Coffee Roasters
* Най-старата книжарница в света мисля, че си заслужава посещението – “Bertrand”
* Паркинг превърнат в бар – “Park bar”
* В така известния квартал Bairo Alto – The old pharmacy – бивша аптека, сега бар;
* “Artis wine bar” – специалитет на заведението е горящата наденица;
* “Red Frog Speakeasy” – по-официален бар;
* Museu Calouste Gulbenkian – музей на изкуствата. В неделя вход свободен;
* Pastel de Belem – така задължителните сладки, докато сте в квартал Белем;