На път: о. Миконос

След като миналото лято бяхме в Парос, а по миналото в Скопелос реших, че това трябва да посетим Миконос. о. Миконос е част от Цикладите, заедно със Санторини, Милос, Парос и Фолегандрос. Този път пътуваме само двамата. Кацаме на летището в Миконос точно на време за изгрева. Небето е обагрено в незнайни нюанси на оранжевото и червеното. В хотела ни посрещат с кафе и закуска и докато чакаме да ни настанят в стаята забелязвам удивителната гледка, която се открива от терасата на хотела. Дано Г. оцени подаръка си за имения ден. Всяка сутрин закусваме на открито. Гледам в захлас и не мога да повярвам, че съм тук и сега.

Миконос много ми напомня за Парос, но е някак по-пищно, по-цветно, по-живописно. Тук можеш да откриеш всичко и нищо. Ако искаш да се слееш с тълпата определено трябва да се запиеш в някой пиано бар, да ядеш гирус от най-старото място което предлага гируси, да видиш пеликана Пентос, който свободно скита по улиците и да пиеш коктейл на брега на морето в някои от баровете на Малката Венеция.

Мястото е прелестно с тези бели варосани стени, розови цветя, малки маси на открито, слънце в изобилие. Докато през деня градчето е позадремало под яркото слънце, то късно следобед мястото се оживява и се усеща приятно опиянение от предстоящата вечер. Има нещо магично в гръцките острови и Миконос не разочарова.

Пътуваме в началото на май и не очаквам да става за плаж. С нагласата съм за хубава разходка и почивка без децата, но още на следващия ден времето е слънчево и топло. Вземаме си скутер под наем, но след като правим неуспешен опит да изкачим един баир се връщаме в офиса на фирмата и го заменяме с нещо на четири гуми. По-бавно, но по-сигурно.  Има нещо пленително в карането на атв на такова място. Усещаш вятъра в лицето си, докато се движиш по криволичещите улици. Мирише на сол, суха трева и влага. Слънцето безмилостно пари, но движението те разхлажда. Прегръщам Г. през кръста и го държа здраво. Усещането е странно. Свободни сме за момента от ангажименти, задачи, нечии желания, нужди. Отново сме само той и аз, и в същото време още по-близки, защото имаме тях. Горещо е, като за май. Разминаваме се с други туристи поели към някой плаж. Тук има едни от най-красивите пясъчни плажове: Psarou, Platis Gialos, Paradise beach, Super Paradise beach и в следващите два дни успяваме да ги разгледаме. Плажовете Парадайз и Супер Парадайз са по-парти ориентирани с по-шумна музика и танцуващи, и пиещи хора още от обяд. Избираме Platis Gialos, малък, тих закътан плаж с кристално синя вода.

В един от дните отиваме с кораб до остров Делос. Този остров на практика е един от най-големите музеи под открито небе и е част от наследството на Юнеско. Самият остров е свързан с гръцката митология и там не живеят хора, освен няколко археолози. Понеже островът е в средата на Цикладите от върха се виждат всички острови, които участват в групата. Гледката от върха си заслужава изморителното изкачване.

Вечер се разхождаме по красивите, малки улички, все още свободни от прииждащите през юли и август туристи. Смесваме се с хората. Усещаме приятното оживление. Хванати за ръка си проправяме път до някой от ресторантите. Спокойно е, но не пусто. Вечеряме бавно, нещо което не ни се случва често. Разговаряме за всичко, после мълчим в приятен унес от блаженото споделяне на вечерта.

След това се качваме в хотела. В София не успявам да видя залезите, понякога дори не забелязвам кога се е стъмнило. Тук, успявам да видя цели три. Излегнати на терасата на хотела с чаша вино в ръка, защото животът може да тече бавно …или бързо зависи къде си и с кого.