Има нещо специално в тази планина, нещо едновременно пленяващо и трагично. Дали заради миналото, в което е приютявала хайдушки чети или заради настоящето, в което се обезлюдява безславно, но Родопите са място като никое друго. Мирише на борови иглички и пушек. С цвят на шипки и изсъхнала трева. Изпълва с онова смирение, което изпитваш, когато срещнеш…