киноа

Лятото си отива. Безвъзвратно. Невъзмутимо. Мимоходом. Последните няколко топли дни са като последните хапки от празна кутия с бонбони. Човек се чувства пренаситен и не толкова жаден за още. Изпълнени с носталгия по топлото време, късите ръкави, пясъка в краката се готвим да посрещнем хладните вечери, чашата вино, меките ръкавици и уюта на топлите одяла….

    Като всеки човек и аз съм доста упорита. Чувам за разни неща от разни места. Всеки хвали нещо, я продукт, я храна, я място, но докато не опитам и не се убедя сама, не приемам че нещо е “най-доброто”, “най-хубавото” и върши “уникална работа”. Личният опит не може да замени хиляди чужди препоръки. За…