Там, където слънцето среща равнината. Там, където лозите са натежали от грозде. Където светлината вечер докосва душата. Има нещо около залеза, което пленява хората. Мимолетното усещане за краткотрайност на красотата. Точно тази ефимерност, която символизира и живота. Тук е 10 минути и после изчезва. Има известно очарование и тъга, в това да посрещнеш залеза вън…