Локация: домът ни Торта: Lu.bakery Фотограф: Жоро (става все по-добър) Около рождения ми ден винаги ме обзема някакво терзание, желание за преоценка, определяне на степен на доволност. 36 ми се струват толкова много, а ще стават и повече. Понякога ми се иска да забавя времето, да имам още време да се насладя на 35. После…
Емоции
Мечтаната детска стая
Обещах да ви покажа детската стая на децата в новия апартамент. Още когато купихме апартамента през ноември, миналата година смятахме, че за момента момчетата (на 2.8 и 5.5 години) може би ще се чувстват по-добре, ако са в една стая. Така или иначе постоянно са заедно, измислят бели заедно, крият се и търсят взаимност. Съответно…
По-малко е повече
Вчера пазарувайки в кварталния магазин, пред мен на опашката имаше четирима души, от които и четиримата си взеха пластмасова торбичка. Една жена имаше само две млека и заради тях си взе голяма торба. Мъжът след нея си беше купил зеленчуци по един, два броя от вид и той получи цели четири торбички, за всеки…
Гладенето, като детска игра
Някъде преди 6 години, когато започнах блога имаше едно бяло поле горе в дясно, в което трябваше да напиша нещо за себе си. Набързо написаните изречения са първите неща, които се сетих, че харесвам. Едното е, че обичам мириса на чисти чаршафи. Това е така. Това, което не пише е, че не обичам да гладя….
Ей така
Различни хора ме молят да пиша по-често, но понякога не съм сигурна, кое точно би било интересно да се разкаже. Дали злободневните теми не са прекалено дребнави и изискват ли всеобщо внимание. Ако бъдат разказани, колко лични остават. За всички, които мислят, че времето не стига, то обикновено стига за качествените неща и това трябва да…
Златните 5
Ей така, минава времето. Като миг или пък не. Като пропуснат момент, забравена дума, отложена игра. В. навърши 5 години на 28 януари. 5 години са цяла вселена. Както се вижда от снимките не стоя дълго да го снимам. Има няма 15 минути. После категорично се завъртя и потъна в игра. Това е. Все по-малко…