Снимки: Polina Ilieva photography
Локация: просто София
Почти девет години от първата ни среща. Все едно беше вчера и съвсем не беше. Толкова далече и близко в миналото, а миналото е сега и преди, и всичко е едно. Често се караме за ежедневни, дребни неща, после се смеем все едно нищо не е било. Търся погледа ти за одобрение. Мразя те често, заради хиляда и една причини, но те обичам заради хиляда и две. Понякога вечер мълчаливо наблюдаваме отминаващия ден и нямаме сили за повече, но и това пак е някак взаимно. Когато гледам снимките знам, че не би могло да бъде по никой друг начин. Просто ти и аз … аз и ти. И това ми е напълно достатъчно за цял един живот.
На моменти ни е трудно да сме себе си, засмукани от ежедневието, проблемите, болестите на децата. Понякога ми се иска да е просто. Да излизаме повече заедно, да си говорим с часове като в началото, когато се запознахме. Да се гледаме влюбено като тогава, но после децата скачат между нас, смеят се и аз знам, че старото не може да се върне. Тогава ти ме поглеждаш и казваш, че ме харесваш всякак. На кого му е притрябвал живота преди девет години, когато всичко е било лесно. Да обичаш без заблуди, без напудрени илюзии е трудно, а трудното е удовлетворяващо. Да съхраниш обич към някой, след преживяното, след трудностите е алтернативната обич, на която всички се надяваме. 9 години заедно не стигат … продължаваме да броим.
Leave a Reply