Повече и по-малко 36

Локация: домът ни
Торта: Lu.bakery
Фотограф: Жоро (става все по-добър)

Около рождения ми ден винаги ме обзема някакво терзание, желание за преоценка, определяне на степен на доволност. 36 ми се струват толкова много, а ще стават и повече. Понякога ми се иска да забавя времето, да имам още време да се насладя на 35. После поглеждам назад и виждам как съм изглеждала на 25 и си казвам, че ако съм знаела как ще се чувствам на 35 бих побягнала с всичка сила да ги гоня. Животът е непрестанна лутаница в удовлетворение и неудовлетворениe. Непрестанна въртележка от емоции, но идва момент, в който знаеш какво искаш, как го искаш и донякъде се успокояваш. Има някакво спокойствие в 30-те. Постигнал си разни неща: социален статус, семейство, самочувствие, но го има и страха, че това са ти най-активните, дейни години, а какво следва след това. Е, животът не спира и след 36, но моето търсене също.

Едно нещо се научих за тези 36 години. Да приема, че не всеки ще ме хареса, а и не е задължително. Помня терзанията си на 25 с желанието да угодя на всички. Не, че не ми става малко мъчно и сега, когато се разминавам с някой, който харесвам, а той не изпитва същото. Или пък получа директна критика, но вече бързо си повтарям, че хора има всякакви и когато излагаш живота си на показ трябва да си готов да приемеш малко/много критика. Но се радвам, че и всеки път когато някой ме спре на улицата (като тази майка, с чиито дете Велизар игра на вила Арте) и ми каже, че следи и харесва това, което правя, аз виждам, че тези хора са от моята кръвна група. Те просто са готини. Значи привличам такива хора и това ме прави адски доволна.

Тази година рождения ми ден се падаше в понеделник – 9 юли, денят, в който се върнахме от море с децата и компания приятелски семейства. Знаех, че няма да имам време да си направя торта, затова писах на Люба от Lu.bakery, може би сте я засичали на някой от базарите в София. Тъжно ми е да го кажа, но сигурно никога не бих достигнала нейното съвършенство. Люба ми беше отбелязала парчето с нож. “Шоколадовия сладолед – каза тя … си е само за мен”. Защото когато поръчвах, много исках тортата да е много шоколадова (не признавам друго, освен шоколад), но заради децата поръчах не толкова сладка. Жалко, че не успях да снимам тортата отвътре. Имаше крем с маскарпоне и малини, и беше много вкусна. И падна едно духане на свещи 🙂

С няколко бръчици повече, малко уморена и напрегната, но доволна където съм. Наздраве и благодаря, че наминавате!