Понеже много от вас ми писаха, като реакция на историите ми в инстаграм, реших тук да споделя няколко лесни, но ефикасни стъпки, които биха предотвратили изхвърлянето на пластмасови шишета, чашки, кутии, торби:
1. Купих си платнена торбичка, която нося навсякъде с мен, вече месеци наред. Има доста прилични платнени торбички на всякакви марки. Моята много си я харесвам и даже мисля, че е допълнение към тоалета ми. Ползвам я за всичко от това да пренасям лаптопа си, железните шишета на децата, които носим в парка, храната, която пазаруваме ежедневно, до нови дрехи, които купувам. Вчера например купих две блузи от “Масимо Дути”. На касата върнах красивата им хартиена торбичка и сложих дрехите, в моята платнена. Момчето се усмихна и ми каза: “Природата ви благодари”. Всъщност няма нужда. Преди време В. ме попита дали наистина белите мечки изчезват, защото снегът на Южния полюс се топи. Беше ме срам да отговоря, че всички ние допускаме това. И ако разделното събиране на боклук вкъщи се практикува от години, то сметнах, че това не е достатъчно.
6. Знам, че е трудно приложимо, защото всеки има забързан живот, милион отговорности, деца да развежда или просто нещо, което трябва да свърши на другия край на града, но използването на автомобил вреди на всички ни. От липсата на движение до замърсяването на въздуха. Аз съм добър шофьор и обичам да шофирам. Винаги ми е било страст. Но и този период мина. Вече не искам скъпи коли. Искам повече движение. От две седмици вървя всеки ден до метрото около 20 минути. Опитвам се да променя мисленето си, за да не паркирам точно на входа. Увеличавам лимитите. Търся начини. Вчера за първи път се качих на кола от две седмици, защото трябваше да взема В. от градината в стария ни квартал. Пътувахме също толкова време колкото и с трамвая. А новата страс на В. е точно това, да го водя и взимам с градски транспорт. Много е ентусиазиран. Вълнува се. Нашето си време. Говорим си за имената на спирките, паметниците, които виждаме, сградите. Харесва ми.
7. Храна за вкъщи – нещо доста практикувано вкъщи, защото и двамата работим и вечер не винаги имам възможност да сготвя. Купих стъклени кутии от ИКЕА. Издържат на горещо, затварят се добре. Недостатък е, че са тежки, но това е пренебрежимо. Заменят стиропорените купички, които не се рециклират въобще.
Остава ми да измисля, как да минимилизирам химическото чистене и всичките тези торбички и закачалки за еднократна употреба, които се изхвърлят, след като ги занеса вкъщи. Ако имате някакви идеи и вие самите използвате някакви методи да пестите ресурси, моля споделете. Ще се радвам, ако успея да повлияя на поне един човек и заедно да допълнил тази статия, за да е полезна на повече хора.
Здрасти, Ради 🙂 Аз с интерес следя твоя блог, носи ми естетическа радост, въпреки че не мога да правя сладкиши и торти (или поне не са ми страст), a и вече не пътувам толкова.
Темата, която засягаш в този пост обаче, е тема, която отдавна ме вълнува, много е болезнена за мен и вече не съм оптимист. Почти всичко което споменаваш, го правя от години – рециклирането откакто има кофи за разделно събиране, торбички избягвам да ползвам откакто разбрах, че не се рециклират и т.н. Най-важното според мен от казаното от теб е личният пример, който даваме на нашите деца и дали ще успеем да ги възпитаме да уважават и обичат Природата, която е нешата обща майка.
За мое съжаление това, което ме направи песимист по темата, е това , че нещата които споменаваш в поста са само върха на айсберга.
Ако наистина искаме да има разлика и да не оставяме толкова вредни следи трябва да преосмислим:
– каква храна купуваме – местно производство ли е (в нашия случай България, Европа и Турция) или храната ни е пътувала през континенти и океани;
– как е произведена тя – дали е от щадящо фермерство
– колко храна купуваме и колко изхвърляме
– каква кола караме и колко пътуваме по принцип – дизелите са едни от най-вредните двигатели с вътрешно горене
– колко вода ползваме в ежедневието си, разхищаваме ли я, замърсяваме ли я с прекомерно използване на прерилни, измивни и други препарати
– за електричеството темата е много интересна, защото ползването на електричеството в обикновените домакинства не е даже такъв фактор, докато не стигнем до момента с начина ни на ползване на смартфоните и интернета. Всяко качено филмче, снимка или дори пост в дадена социална мрежа, да не говорим за качването на гигабайти инфо по облачните драйвове всъщност значи, че отсрещната страна – facebook, google, microsoft, instagram и т.н. трябва да имат огромни, ама найстина огромни дейта центрове, за да могат да съхраняват и обслужват този колосален обем от информация и данни и потребители, а тези дейта центрове ядат ДОСТА ток и което е по-лошото – излъчват ОГРОМНИ количества топлина. За ефектите върху Природата от усилията да се охлаждат тези огромни сървъри трудно ще се намери информация. Но пък можете да потърсите информация коя компания колко големи дейта центрове има, колко мощни са те и как и къде са изградени. Като прочетете между редовете ще видите от колко електроенергия се нуждаят и колкто топлина отделят, било то в атмосферата или в морето. Т.е. дори с нашето лично постоянно ползване на социални мрежи, youtube и прочие допринася за глобалното затопляне – по невидим за нас начин. А то затоплянето е факт, но това е отделна тема;
…
Темата за малкото е повече мога още много да я продължавам и дори няма да мога да се сетя за всичките други ефекти, който има моето съществуване в това ни общество, върху Природата, независимо от личните ми усилия да не вредя. Затова постепенно в мен се зароди убеждението, че да, личното осъзнаване и действие е важно, но без да изискаме на политическо ниво да се предпиремат ИСТИНСКИ мерки (и не говоря само за нашата държава) няма да настъпят драстични промени. А това е малко вероятно, ако няма политици с визия и осъзнаване за важността да запазим Земята, а не да търсим друга планета и начин да се преселим там( или поне тези които ще могат да си платят преселването), защото парите от текущия бизнес са по-важни. Т.е. ни трябват политиците които вместо да казват “не можем да забраним използването на наелонови торбички, защото еди колко си предпиятия ще затворят и ще съкратят Н на брой работници”, трябва да мислят как да поощрят тези предприятия да направят бизнеса си устоичив и успешен…
Дългично стана и ще спра до тук!
Благодаря ти за поста и продължавай все така 🙂
О, Гери много си права за всичко. Знам, че е капка в морето, но единственото, което може да направим като отделни човеци (без да звучим като фанатици) е да променим навиците си, разбиранията, а от там се надявам някой ден да изискваме и от обществото и политиците. Ако нямаш съзнание за тези неща никога нищо няма да се промени. Ако всички бяха, като скандинавците тази планета щеше да оцелее. Радвам се, че ми писа. Надявам се, че сте добре с малкия. Поздрави!
Здравей Ради пиша ти от Лондон, през живота си не бях рециклирала толкова от както живея тук, стари дрехи обувки ги давам в ” черити” магазини често си купувам и от там дрехи! Торбите за многократна употреба са ми любими! Дъщеря ми е първи клас всяка сутрин тръгва от училище с две шишета / за многократна употреба/вода едното остава с обяда й другото го използва в клас, повярвай ми смятала съм го че една група България в детската
градина използва около 1000 пластмасови чашки на месец или около 11 000-12 000 всяка година което си е страшно дори не говорим за цялата детска градина обичам нещата да бъдат смятани годишно и тогава се ужасявам 🙁 планирам храната за седмица напред и в един от дните не готвя изяждаме всичко което е останало от предните готвения! Замразяването на храната като зелени подправки които няма да успея да ползвам на време!Напоследък дори пестя водата, тази която оставаот шишета с вода на децата или от измитите зеленчуци с нея поливам цветята!
Здравей, Радостина!
От известно време и аз се опитвам да рециклирам повече, да намалям боклука, да пестя вода и т.н. Стана ми интересно защо пластмасовите чаши и торбички не могат да се рециклират? В сайтът на “Екопак” пише, че те се рециклират и аз си ги изхвърлям в съответния контейнер за рециклиране (източник: http://www.ecopack.bg/bg/polezni-pravila-za-razdelno-sabirane/208/view/ ) Аз съм от Бургас, но от няколко месеца живея в София и бях много изненадана, че тук има само 2 контейнера за рециклиране, в Бургас са три. В Бургас също от няколко месеца, може би и година, има мобилни пунктове за рециклиране, в които събират дрехи, обувки, лекарства, батерии, стари ел.уреди и още много неща. Изключително са удобни и все повече хора започват да ги използват. Мисля, че това е идея, която би могла да се приложи в много други градове и общини.
По темата за по-скъпите и качествени дрехи… мисля, че много малко хора имат финансовата възможност да си пазарят от такива магазини, както и да си купуват био храна, която за съжаление е доста скъпа.
Вярвам, че супермаркетите и бизнесът като цяло трябва да се включат по-дейно в опазването на околната среда, като озхвърлянето на огромни количества продукти и храна от големите вериги за мен си е пълно конщунство.
И един въпрос накрая, как си маркираш зеленчуците и плодовете в магазините, ако не използваш торбички? Това е следващата ми цел и се чудя как да я изпълня.
Поздрави и хубав ден!
Здравейте Златина, първо да кажа, че съм чувала че Бургас като цяло е доста по-напред откъм инфраструктура, но не знам дали имат завод за преработване на боклук. Всъщност боклукът в София мисля, че само някъде към 20% всичко се преработва. Това е адски малко. Иначе чашките не се преработват, защото са хартиени, но съдържат пластмаса. Тоест ти дори да ги изхвърлиш разделно ще е при хартията и те на поточната линия ще я отстранят, защото няма как да премахнат пластмасата. За зеленчуците и плодовете измервам ги на кантара залепям бележката на някой от тях и след това си ги прибирам в платнената торбичка 😀
Здравей!
От много време насам следя блога ти и инстаграм профила ти с голям интерес, а тази тема ми е изключително “любопитна” и на сърце. Абсолютно съм съгласна с всичко, което споделяш, аз самата започнах да се разхождам със стъклено шише вода навсякъде, а от години използвам и торби за многократна употреба в магазините.
Исках да добавя нещо много важно, което винаги (причините смятам са ясни) остава на заден план и сякаш не се забелязва, с уговорката, че не казвам на никого какво да консумира.
Колкото и да е странно не автомобилите или пък пластмасата са главните замърсители и унищожители на природата, а продукцията на месо (на животински продукти като цяло). Огромното количество фураж за зърно нужно за продукцията на месо е ако не единственият, то главният причинител за обезлесяването, загубата на местообитание и изчезването на животински видове. В Бразилия например 5.6 милиона акра земя се използва за отглеждането на соя, която е за добитъка в Европа.
В доклад от професор Едгар Хертвич от Университета по науки и технологии в Норвегия се казва, че животинските продукти причиняват повече щети на природата и околната среда, отколкото производството на пластмаса, метали, цимент и пясък. Професорът добавя, че биомасата и културите за животни са също толкова вредни, колкото изгарящите изкопаеми горива. Потресаващите 51% от глобалните емисии на парникови газове са причинени от животновъдство казва доклада на WorldWatch Institute. Рибните ферми, разположени по крайбрежието пък освобождават фекалии, паразити и чужди риби в океана, увреждайки чувствителната морска екосистема. Животновъдните операции на сушата създадоха повече от 500 азотни наводнени мъртви зони в океаните по света, следствие на което до 2048 година може и да видим океани без риба.
Стига човек да има желание, то може да се информира много по-подробно в темата.
Отново искам да подчертая, че не прокламирам веган живот, нито искам да го налагам на когото и да е било, но това да използваме еко четки за зъби или да не си взимаме торбичка от магазина, колкото и хубаво да е (всяка стъпка е важна!) е нищо в сравнение с това колко точно вредим на природата и околната среда чрез подкрепянето на местната индустрия.
Здравей Поли, много си права аз всичко, което казваш, но мисля, че основния и най-голям производител на месо е Америка. Като цяло те са доста консуматорско общество. Някъде бях чела, че именно богатите общества замърсяват повече от по-бедните, защото искат по-големи къщи, отопляват по-големи пространства, сменят коли, жилища, вещи. Ох, не знам много сложна тема. Иска ми се всички да полагаме повече усилия.