По-малко е повече

 

Вчера пазарувайки в кварталния магазин, пред мен на опашката имаше четирима души, от които и четиримата си взеха пластмасова торбичка. Една жена имаше само две млека и заради тях си взе голяма торба. Мъжът след нея си беше купил зеленчуци по един, два броя от вид и той получи цели четири торбички, за всеки зеленчук. Накрая осъзнах, че в рамките на 10 минути пред мен се раздадоха десет торби, с които само ще пренесат продуктите вкъщи, а в най-добрия случай ще послужат за пренасяне на още няколко товара, а в най-лошия ще се използват за торба за боклук. И тогава се замислих, че проблемът не е дали рециклираш. Защото рециклирането е успокояване на съвестта. Ето, правя нещо, но много от нещата, които изхвърляме всъщност дори не могат да се рециклират, като еднократните чашки за кафе. Те са направени от хартия и пластмаса, и не попадат в нито една от двете категории. Скоро видях снимка на картонена чашка за кафе намерена на плаж в Канада. Чашката, която е от олимпийските игри през 1988 г. изглеждаше нова, недокосната и в никакъв случай на целите си 30 години. Много от местата, които предлагат кафе за навън нямат нищо против да ви направят кафе в преносима чаша за многократна употреба, която си носите. Вариантите за такива чаши са много: бамбукови, които се предлагат в “Био Балев“, аптеки “Римедиум“, “Слънце и Луна“, “Биомаг”. Има и “Keepcup“, които са позиционирани във Великобритания, но вече ги има в Drekka и Gelato&latte.

В Скандинавия има течение наречено zero waste (нулев боклук) и представлява желанието на хората в ежедневния си живот да не отделят никакъв боклук. Това е може би постижимо в страна, в която има магазини за хранителни стоки, които ги предлагат в насипно състояние. Носиш си торбички или буркани и си сипваш необходимото количество.Биляна скоро беше писала, че в Лондон са отворили дори такъв ресторант.

Понеже много от вас ми писаха, като реакция на историите ми в инстаграм, реших тук да споделя няколко лесни, но ефикасни стъпки, които биха предотвратили изхвърлянето на пластмасови шишета, чашки, кутии, торби:

1. Купих си платнена торбичка, която нося навсякъде с мен, вече месеци наред. Има доста прилични платнени торбички на всякакви марки. Моята много си я харесвам и даже мисля, че е допълнение към тоалета ми. Ползвам я за всичко от това да пренасям лаптопа си, железните шишета на децата, които носим в парка, храната, която пазаруваме ежедневно, до нови дрехи, които купувам. Вчера например купих две блузи от “Масимо Дути”. На касата върнах красивата им хартиена торбичка и сложих дрехите, в моята платнена. Момчето се усмихна и ми каза: “Природата ви благодари”. Всъщност няма нужда. Преди време В. ме попита дали наистина белите мечки изчезват, защото снегът на Южния полюс се топи. Беше ме срам да отговоря, че всички ние допускаме това. И ако разделното събиране на боклук вкъщи се практикува от години, то сметнах, че това не е достатъчно.

2. Купих си шише за многократна употреба, което освен всичко друго може да брои количеството изпита вода. Видях, че има и такива, които са с активен въглен. Нося го на работа и спестявам няколкото пластмасови чашки на ден. Успях да ангажирам и Г. в това, а вчера дори В. ме учуди, когато каза, че иска (сам прояви инициатива) да занесе чаша в градината, понеже там пият от обикновени, пластмасови чашки за еднократна употреба. 30 деца по 2-3 чашки на дете на ден. Можете да сметнете за какво количество боклук става въпрос. Естествено госпожата не разреши порцеланова чаша, защото може да се счупи, но постигнахме компромис с шише за многократна употреба. Пак е малка победа.

3. Бях попаднала на статия за чешмите на София, че системното им премахване не насърчава екологичното използване. Бутилките с минерална или изворна вода, които всеки ден си купуваме и използваме поради краткия си живот замърсяват неимоверно природата.  На Запад в заведенията е съвсем нормално да ти сервират “tap water” (чешмяна вода) и ако специфично поискате ще ви донесат бутилирана вода. Ние лично вкъщи пием филтрирана вода от кана. В България няма такава практика и обикновено, ако помолиш да ти сервират чаша чешмяна вода, минаваш за бедняк или особняк. Но все пак има заведения, в които заедно с еспресото ти сервират и чаша филтрирана вода. Досега съм си поръчвала в “Фабрика Дъга”, “Дрекка”, “Chucky’s”, “One more bar”, “Barka coffee gossips” и “Gelato&Latte”. Ще пробвам и на други места и ще пиша.

4. Следващата ми стъпка в тази нова трансформация са новите ни дървени четки. Купих ги от “Zoya”, но съм сигурна, че ги има и на други места. Децата много им се радват, аз също харесвам моята. Всичко по самата четка и дори опаковката е биоразградима.

5. Последната точка е малко по-различна. Винаги съм подарявала неизползваните предмети или дрехи, сега освен всичко друго има и групи във фейсбук – “In&Out” и “Мацките на София”, в които можете да предложите вещите си срещу заплащане. Има такава група #freeyourstuffsofia, в която можете да подарите на някой, ненужните си вещи. Както се разбра на щандовете на модните магазини, ако все пак сте решили да си оставите страия си текстил там, не е ясно къде отиват дрехите ви и дали въобще ще бъдат рециклирани, затова е най-добре да ги подарите на някой. И остава разбира се, идеята да намалим потреблението си на дрехи, вещи, предмети. Модната издустрия създава излишно усещане, че дрехите “остаряват” и затова е необходимо да ги сменяме всеки сезон. Може би е по-добре да купуваме 3,4 по-скъпи неща, които издържат повече време, отколкото 10 по-евтини. Отдавна не пазарувам в HM и Zara, поради много причини, като тази, че експлоатират човешкия труд и внушават на хората “пренебрежително отношение” към дрехите. “Е, ще си купя тези дънки за 50 лв, пък и да се скъсат за един сезон ще си купя нови”. Изхвърлянето на дреха е толкова грешно. Скоро четох статия за цял един град в Индия, който приема всички рециклирани дрехи по света и снимките бяха кошмарни.

6. Знам, че е трудно приложимо, защото всеки има забързан живот, милион отговорности, деца да развежда или просто нещо, което трябва да свърши на другия край на града, но използването на автомобил вреди на всички ни. От липсата на движение до замърсяването на въздуха. Аз съм добър шофьор и обичам да шофирам. Винаги ми е било страст. Но и този период мина. Вече не искам скъпи коли. Искам повече движение. От две седмици вървя всеки ден до метрото около 20 минути. Опитвам се да променя мисленето си, за да не паркирам точно на входа. Увеличавам лимитите. Търся начини. Вчера за първи път се качих на кола от две седмици, защото трябваше да взема В. от градината в стария ни квартал. Пътувахме също толкова време колкото и с трамвая. А новата страс на В. е точно това, да го водя и взимам с градски транспорт. Много е ентусиазиран. Вълнува се. Нашето си време. Говорим си за имената на спирките, паметниците, които виждаме, сградите. Харесва ми.

7. Храна за вкъщи – нещо доста практикувано вкъщи, защото и двамата работим и вечер не винаги имам възможност да сготвя. Купих стъклени кутии от ИКЕА. Издържат на горещо, затварят се добре. Недостатък е, че са тежки, но това е пренебрежимо. Заменят стиропорените купички, които не се рециклират въобще.

Остава ми да измисля, как да минимилизирам химическото чистене и всичките тези торбички и закачалки за еднократна употреба, които се изхвърлят, след като ги занеса вкъщи. Ако имате някакви идеи и вие самите използвате някакви методи да пестите ресурси, моля споделете. Ще се радвам, ако успея да повлияя на поне един човек и заедно да допълнил тази статия, за да е полезна на повече хора.