Life Bites
place for food photography, recipes and travel
Остават ми две седмици преди да се върна на работа за постоянно, след почти две години в майчинство (мда, времето лети). Сега, когато има кой да поеме грижите за К., излизам сутрин и се отдавам на почивка няколко часа през деня: обикалям местата, които обичам в София, дълго пия кафе, чета книга и обядвам сама или в компания. В някои от дните слизам до центъра с колелото, с препълнена догоре кошница и задъхана се отпускам на пейка в парка. Под сянката на някое дърво, докато възрастни мъже играят шах и непознатите им гласове отекват в мързеливия следобед, успявам да прочета цяла книга.
Харесвам София. Особено през лятото. Заради мързеливия й вид под яркото слънце, липсата на хора и полупразните заведения. Заради красивите фасади, някои прекалено олющени, но открояващи се около безличните малки блокчета. Лабиринта от малките улички около малките петте кюшета, които ако не познаваш добре могат да те отведат нанякъде. Заради места, като Chucky’s и Drekka, от които можеш да си купиш превъзходно еспресо. Заради Хлебар и вкусните баници. Заради градината на One more bar и жълтото, по което съм луда напоследък. Заради синята къща на Made in blue и обедите с приятели в градината. София е хаотична, прашна, разхвърляна и ту красива, ту невероятно отблъскваща, но човек я обича именно или напук на тези й качества.
Можех да изкарам така цяло лято, но все някой трябва да работи. Кой луд се връща на работа на 1-ви август. Някой, който иска да почива през септември и после октомври … не знам къде ми е бил ума.
Ах, и аз обожавам София през лятото 🙂 Утре съм отпуска (кой си взима отпуск в четвъртък ?! хаха) и мисля да си подаря няколко часа на себе си с книга, кафе и хубава храна. благодаря за вдъхновението, ради :)Ка
Моля, Кате! То не, че е нещо специално, но неспециалните неща май са най-хубави
Снимките са превъзходни, пресъздават настроeнието на думите в блога. И аз обичам софия през лятото заради това, че ни дава глътка въздух.
Именно! Зимата тук е толкова сиво и безлично. Няма как да не харесваш лятото в града, особено заради липсата на хора 🙂
Прекрасни снимки и вдъхновяващ текст. Препоръчайте хубава книга.
Разбира се! Скоро четох “Тесният път към далечния север”, “Бежанци” на Ляхова, “Богът на дребните неща”, “Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова, “Ние удавниците” на Карстен Йенсен … и още, но оставям уговорката, че хората са различни и не знам дали и на теб ще ти харесат, колкото на мен, защото скоро препоръчах някои от тях на близка приятелка и тя изобщо не хареса някои от тях и аз останах озадачена 🙂
Прекрасни текстове пишете, радостина! Такъв финес, естетично чувство и радост от наглед “малките” неща в живота, които го правят смислен, хубав, пълен със задоволство! Отварям Вашия блог, когато искам да отдъхна и да се заредя с хубаво настроение за през деня, да се насладя на прекрасни снимки от прекрасни места. Ефектът на текст плюс снимка ми действа в истинския смисъл на думата терапевтично! Много Ви се радвам и Ви желая все така да се придържате към тази ободряваща гледна точка към “нещата от живота”!
милка
Милка, винаги много съм се надявала хората да приемат блога, както ти си го описала в коментара си. Предполагам някои го правят, други не, но е много хубаво когато прочета нещо подобно. Избистря концепцията на мястото, или поне затвърждава първоначалната идея. Благодаря ти за думите, за отношението, за четенето!