Мамините катми

Избягвам да се оплаквам. Е, само понякога и насаме. Откакто сме четирима вкъщи лудницата е пълна. След като и двамата изкараха един куп болести (включително и варицела) и всичко е някак зад гърба ни, вече спокойно мога да кажа, че намерихме нашия ритъм. Калин е усмихнато бебе (когато не го болят зъби), което оцелява само в семейната джунгла. През летните месеци, когато градината почива, решавам да замина при мама. Вкъщи се зачитам в някои отдавна позабравени книги. По рафтовете има куп стари издания на превъзходни романи. Навяват ми спомени за времето, когато предпочитах да чета вместо да уча и годините, в които жадно изчитах всеки класически роман попаднал пред погледа ми. Иска ми се някой ден да имам библиотека като тази.

В София се прибирам с рецептата на мама за катми и с няколко книги, които с удоволствие ще препрочета: “Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри винаги ми е била леко феерична, отнесена и замечтана. Лятото е може би идеалния момент за нея. Разказите на Съмърсет Моъм събрани в книгата “Човекът, който имаше съвест” са невероятно увлекателни. Жалко, че всяка история е отделен разказ. Тъкмо някой герой ти стане симпатичен и историята свършва. Малко познатата “Когато в рая валеше дъжд” на чешкия писател Ян Отченашек ми беше една от любимите. Красиво написана трогателна любовна история.

Сега е моментът да споделя и рецептата за вкусните катми на мама. От една страна е добре, че вече не живея при нея. Толкова ги обичам, че ако ми ги правеше толкова често колкото ми се прияждаха, щеше да ми е необходим нов гардероб постоянно.

Бързи катми със сирене