Лято, пясък и море

Някъде на българското Черноморие, далеч от бетона, препълнените плажове, сергиите, изгорелите до лилаво чужденци. Някъде … където е възможно. Меко с дъх на мохито. Отпочиващо, като кана със студена лимонада. Красиво, като италианска вила в затънтено селце. Увличащо, като интересна книга. Прохладно, като големите помещения с високи тавани. Тръпчиво, като запотена чаша с вино.

Предимството да си в майчинство e, че лятото можеш да ходиш на море n на брой пъти когато и където си поискаш стига останалите членове на семейството да нямат против. В България почиваме винаги в края на юни. Тази година не е изключение. Имаме си наше любимо място, което посещаваме вече четвърта година.

Пътуваме двете със сестра ми и В. Натоварваме хиляда и едно неща. Не остава място за тежката камера и обективите. Ще разчитам на телефона. Паркираме в двора. Мястото е задремало под яркото слънце.  Харесва ми, че го откриваме все същото, все така примамливо независимо от времето. Все едно не е минала цяла година от предишното ни посещение. Нещата започват откъдето са приключили. Градината е същата, лозето зад вилата си е все там. Лавандулата отново е цъфнала. Капучиното е все така с много пяна. Дори неизменните лудории на В. не могат да ме спрат да се наслаждавам на предстоящите няколко дена почивка.

Сутрин слизаме до плажа по тесни стълби между вилите. В. рине пясък, ние се крием под чадъра. Гмурка се, лови риби в пластмасова кофичка. Прави манджа от пясък, готви миди, които не стават за ядене.

Следобед се преместваме на басейна. Хапваме сладка диня. Слушаме жуженето на пчелите обикалящи лавандулата. Горещината е непоносима, като за юни. Нося си книга и се възползвам, докато слушам плискането на водата и детските викове, около басейна.

Откъснати плодове има навсякъде във вилата. Достъпни за всички по всяко време. Любимите кайсии. Преравя купите сутрин и вечер. Мие и ги хапва чак ти се дояжда. Обелва си носа още на втория ден. Колената ги пощадява поне за малко.

Вечер масите са шарени отрупани с вкусна храна и чаши вино. Украсата е винаги проста, но те кара да се усмихваш. Вечеряме преди да настъпи оживлението в ресторанта. В. си намира приятели, ние успяваме да поговорим.

Казваме чао до другия път. Доволни едновременно с това тъжни, но все пак лятото тепърва започва …