Стая за пораснали деца

Още когато разбрахме, че семейството ни ще се увеличи с още един член през октомври решихме, че ще е добре да преправим бебешката стая на Велизар. Той ще стане почти на три, а и кошарата ще е по-необходима на друг. В началото на август командировахме В. при родителите ми и се заехме да пребоядисаме в бяло. Това беше лесната част. Имахме хиляди идеи. Искахме стаята да е практична, закачлива, да предразполага към игра. За около седмица и половина вечер след работа се захващахме за работа.

Купихме ново, по-голямо легло, масичка за рисуване и столче от Икеа. Децата са толкова малки и ние не осъзнаваме, че сигурно се чувстват, като джуджета в къща на гиганти. В. е много доволен от масичката и вече редовно я използва за рисуване и игра с пластелин.

Купихме етажерки с идеята да съберем някъде книжките, които са се натрупали с времето. Трите етажерки се оказаха крайно недостатъчни, затова използвах щайга, която купих от Конфитюр. Харесвам повече старите български приказки, затова и купувам предимно от тях. Новите книжки в устрема си да са оригинални, понякога са доста безвкусни, а илюстрациите плашещи. Въпреки, че има и изключения. Скоро купих много красива книжка от Orange center – “Малката червена кола си търси дом” на немския писател Щефан Бауман. Илюстрациите са много красиви, а книжката завършва с поука. Освен люлката направихме и малък кът с възглавници, където може да чете. Стикерът за стена поръчах от Etsy.

За другата стена купихме две щайги и Г. ги боядиса с акрилна боя. Има я във всеки железарски магазин. Напълних щайгите с любими негови предмети: касичката за монети, дървен фотоапарат, който купихме от Испания, любимото му зайче и мече, картичката с багер от леля му, албум за снимки. Знаменцата изрязах от цветна хартия и ги налепих на бях канап с помощта на лепило.

Най-готината част от стаята се оказа картата на света. Освен, че е страхотна декорация за стена към нея има 100 стикера с животни, които трябва да се сложат по континенти и чрез игра децата да научат къде живее всяко животно. По принцип е за деца над 5 години, затова първоначално прибрах стикерите с идеята да ги изкарам, когато В. порасне. Но той прояви нездраво любопитство и няколко дни подред слагахме, махахме животни. Вече знае къде е София на картата и къде живеем ние. Е, друг е въпросът че поспори с мен, че ламата е овца.

Когато за първи път видя стаята остана много доволен. Водеше всеки включително и нас с баща му да ни покажел “новото голо”. Предвид ентусиазмът му мисля, че се справихме добре, колко дълго ще остане бяло и чисто е съвсем друг въпрос. 🙂