Иска ми се да съм перфектния родител. Да умея да реагирам търпеливо на истеричните изблици. Да готвя вкусна, прясна храна за детето си по три пъти на ден. Да имам винаги готов отговор на въпросите му. Иска ми се, но не съм. Не се и опитвам да бъда. Неминуемо и въпреки усилията ни, всеки родител прави грешки. За двете години родителство установих, че единственото от което детето ми има нужда е уважение, търпение и голяма доза любов. В университета ни учиха как да преподаваме на децата в клас. Как да ги научим да пишат, четат и обичат знанието, но никой не ни обясни какво да правим със собствените си деца, когато се тръшкат на площадката или свалят всички стоки от рафтовете в магазина. Не си ти, когато имаш деца. Понякога правиш неща, които не са привични за теб, въпреки че винаги си си повтарял “това няма да се случи на мен” и “моето дете няма да прави така”. Ще стои мирно и тихо, няма да повишава тон, няма да скача и бръска. Просто няма. Истината е, че на две годишна възраст детето осъзнава, че е отделна личност и има свое мнение, и изгаря от желание да го отстоява. И тук е започва голямата борба. Уча се всеки ден да съм търпелива. Да броя до десет, когато направи нещо, което “не трябва”. Уча се да заставам до него, да клякам, за да ме приема като равна и търпеливо му обяснявам с не повече от три думи, защо не може да разливаме вода из цялата къща, защо не трябва да удря, защо точно сега не можем да отидем на любимото му място. Понякога действа, по-рядко не. Повтарям си, че все някога, ако се отнасям с достатъчно уважение той ще разбере. Някой ден няма да има нужда да обяснявам, защото той просто ще знае.
Опитвам се да му осигуряваме впечатления, вместо материални подаръци. В. е на вълна коли, камиони за боклук и багери. На Спасовден за втора поредна година се проведе ретро парад пред Храм паметника “Александър Невски” в центъра на София. Тази година колите бяха повече, а и наш добър приятел беше един от участниците. Интересно е с колко ентусиазъм тези хора поддържат автомобилите си, въпреки че това коства средства и усилия и е по-различно от да се грижиш за колата, която използваш всеки ден. Разликата е мисля в любовта към стария автомобил. Понякога срещаме нашия приятел, докато поправя своя опел от 60-те години подарък от неговия дядо. Запъхтян, но доволен въпреки жегата. Друг вид удовлетвореност.
Както казах трудно ми е не толкова да готвя храната, колкото да измислям какво да приготвя. За следобедната закуска на В. тази рецепта пасна чудесно. Може да е веган, ако използвате кокосово масло, вместо обикновено. Аз нямам притеснения, затова използвах обикновено. Интересната част са кокосовите стърготини, които заместват брашното и придават толкова хубав вкус.
Галет с ягоди
Продукти:
200 грама ягоди (боровинки, малини)
1 с л сироп от агаве или кленов сироп
¼ ч л кардамон
¼ ч л джинджифил
70 грама овесени ядки
3 супени лъжици кокосови стърготини
¼ ч л ванилия на прах или 1 чаена лъжичка. екстракт от ванилия
щипка морска сол
2 супени лъжици. кленов сироп или сироп от агаве
2 супени лъжици кокосово масло (може да използвате и кубче обикновено масло)
кисело мляко или ванилов сладолед за сервиране
Начин на приготвяне:
1. Загрейте фурната до 185 ° C.
2. Нарежете ягодите на четвъртинки и ги поставете в средно голяма тавичка. Към тях добавете кленовия сироп, кардамона и джинджифила.
3. Подгответе трохите за галета в отделна купа. Започнете чрез смесване на овесените ядки, кокосовите стърготини, ванилията и солта. После добавете кленовия сироп и кокосовото масло. Разбъркайте добре с помощта на ръцете си. Равномерно покрийте плодове с ронливото тесто. Печете във фурната за 25-30 минути, докато плодовете омекнат и се образува златиста коричка. Галета се сервира топъл с кисело мляко или сладолед.
Знаеш ли какво каза наскоро една мама на четирима юнаци: “Всяка майка е перфектната за своите деца, само трябва те да осъзнаят това.” Малко възроптах вътрешно, но няколко дни мислих и е болезнено права. Независимо дали в положително, или в отрицателно отношение – децата имат нужда да виждат пример, от който да се учат, кое е правилно и кое не е. Затова е перфектната майка! Но не и перфектен човек, защото такъв субект не съществува (слава богу ;)).
Усмивки, Ради! 🙂
Здравей, Радостина!
От извстно време следя блога ти. Макар да публикуваш рядко, статиите и разказите ти са семпли с красиви фотографии и това ме привлича като читател.
А откакто аз самата имам дете, явно насочеността и жанровете или по-скоро тематиката на статиите, които следя се е променила.
Исках да кажа, че хресвам блога ти.
Моето дете е на 2+ г. и от известно време имаме труден възпитателен период.
Не е трудно да го уча да яде с вилица и лъжица. Трудно е да го уча да е толерантен, да има що годе прилично поведение в определени ситуации, да е дискретен, да е търпелив.
Моментите на тръшкане и истерии, за които винаги съм си мислила, че се дължат на слабохарактерни родители са толкова чести и трудни за преодоляване. Сама съм изумена как реагирам на някои ситуации, от мъртвешко спокойствие до невиждана вътрешна истерия. Обеснявам много, често, повтарям, изчзквам бурния емоционален момент и после говорим. Но ефекта е почти нулев. Искрено се надявам да е само период. И някой ден той просто да знае…
Успех с детския пубертет и слънчево лято!
Точно така се чувствам и аз 🙂 Приятно е да знаеш, че не само ти се луташ в това дали успяваш в родитеството. Пожелавам успех и дано наистина този период премине 🙂
И аз самата винаги съм си мислела и казвала “моето дете няма да прави така”, “ще бъде послушно и т.н.”. Все още нямам деца, но скоро ще разберем :). Мнението ми е, че децата дори на момента да не осъзнават изцяло казаното, то се натрупва и идва миг, в който те разбират. Всичко има смисъл, не мисли че думите ти отлитат напразно. Ще порасне и сама ще осъзнаеш, че е така. Дай му време, за да достигне до това.
Прекрасно лято и прегръдки
Хей Дани, да не би да има новина за която не знам? 🙂 Хубаво лято и на теб и надявам се скоро да се видим на по кафе. Беше много приятно последния път 🙂